Иванов-Барабанов

Постановка и сценичен вариант: Иван Добчев

Сценография: Ивайло Николов

Костюми: Сузи Радичкова

Асистент: Димитър Сарджев

Участват студенти специалност "Актьорство за драматичен театър", клас проф. Иван Добчев

Действащи лица и изпълнители:

ИВАНОВ, Николай Алексеевич - Рафаел Бижев

АННА ПЕТРОВНА, негова жена, родена Сара Абрамсон - Дениза Павлова

ШАБЕЛСКИ, Матвей Семьонович, граф, негов вуйчо - Борис Върбанов

ЛЕБЕДЕВ, Павел Кирилич - Илиян Нонов

САША, негова дъщеря - Елена Траянова

Д-р ЛВОВ - Боян Фераджиев

КОСИХ, Дмитрий Никитич, акцизен чиновник - Кристиян Стоичков

БОРКИН, Михаил Михайлович, далечен роднина на Иванов, управител на неговото имение - Димитър Василев

АВДОТЯ НАЗАРОВНА, сводница - Мануела Минкова

СИМЕОНОВ-ПИШЧИК, собственик на имение - Марин Джишев

ЕПИХОДОВ, Семьон Пантелеич, деловодител - Николай Ганчев

ДУНЯШЯ, прислужница - Яна Зайкова

ПЕТРУША, лакей, старец на 87 години - Късин Ванг

ШАРЛОТА ИВАНОВНА, гувернантка - Ангела Канева

ЗАКАЧУЛЕНАТА, актриса от друга пиеса - Карина Илиева

Само преди петдесет години, на тази същата сцена, тогава известна като аудитория 47, студентът ІІІ. курс Режисура за драматичен театър Иван Добчев, показа годишната си курсова работа - спектакъл по "Иванов" на А. П. Чехов. Тогава студентът Добчев беше "млад, силен, бодър, неуморим, пламенен" и идеята на Антон Павлович, че само след една година такъв един човек може да се превърне в пълно отрицание на самия себе си, го заинтригува много силно. Възможно ли е един интелигентен, умен, образован човек като Иванов, издигнал такава висока мярка за живеенето, да се остави да го обхване меланхолията, да "падне под летвата си", да се затъркаля по "наклонената плоскост", да се даде на заобикалящата го посредственост, с безхаберната й склонност да се въргаля в бита, във водката и сельодката, в консумеризма, където единствен хоризонт са Марфуткините стерлинги? Тогава този въпрос ме блъсна с цялата безизходица на такова едно изпадане. Чехов ни дава знак! Внимание, момчета - "на двадесет години всички сме герои, всичко започваме, всичко можем, а на трийсет вече се уморяваме и ставаме негодни за нищо"...

Драматургичният материал ползва сюжетната структура на първата пиеса на Чехов "Иванов", но в нея са вписани фрагменти и персонажи от "Вишнева градина" и "Чайка". Идеята е да се изведе още по-категорично прословутия чехов тезис "Живеенето е най-големият враг на Живота".

Живеенето, подчинено на удовлетворяването на страстта да натрупаш състояние, което да ти осигури безхаберно преживяване, живуркане, нищо-не-правене, наистина е най-големият враг на отдадения на голямата идея Живот - идеята да се посветиш на опазването и усъвършенстването на чудесното Божие творение - Животът, тук на Земята. Предупреждението на Чехов днес е по-валидно от всякога и в днешния прононсиран отвсякъде LIVE STILL младото поколение би трябвало да чуе сигналите за опасността за духовния човек, която се крие във всекидневно рекламираното модно, материално, луксозно живеене.

Считам за свой дълг, освен трупането на чисто професионални умения, които чрез драматургията на Чехов са гаранция за най-високо качество, да предам на възпитаниците си и неговото духовно послание.

                                                                                                                                  Проф. Иван Добчев