Хроника на едно убийство

По превода на Зорница Китинска

Сценичен вариант и постановка: Ивайло Христов

Сценография: Марина Янева

С участието на Йорданка Стефанова

Когато искат от режисьора да напише нещо за програмата на спектакъла, се очаква от него да сподели някакви мъдри мисли за живота, за смъртта, за любовта... С други думи, да извади от някъде изтъркани клишета, свързани с големите теми в литературата и изкуството и да ги лепне в програмата. Важно е в текста хитричко да се пуснат няколко изречения, които да помогнат на зрителя да разбере какво е искал да каже режисьорът и да не се чуди какво точно гледа! Сега, ако искате ми вярвайте, седя пред компютъра и така съм уморен, че нито ми се пише, нито имам някакви мисли в главата си. Единственото, което се сещам е едно стихче от Салваторе Куазимодо.

Човек е сам върху сърцето на земята,

пронизан от едничък слънчев лъч.

И ненадейно пада вечерта.

Нищо не искам да кажа. Просто много ми харесва и за това го написах. Приятно гледане! Йорданка играе страхотно!

Ивайло Христов