Хоро

Постановка и драматизация: Петър Денчев

Сценография и костюми: Петър Митев

Музика: Пламен Мирчев - Мирона

Хореография: Богдан Донев

Плакат: Omi Studio

Графичен дизайн: Силвия Чепарова

 

Видео: Венцислав Тодоров

"Хоро", Фотограф: Димитър Митев

Участват: Александър Узунов, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Иван Самоковлиев, Йовко Кънев, Красимир Ненков, Кристиана Ценкова, Кадри Хабил, Косьо Станев, Крум Берков, Любомир Кънев, Мариана Крумова, Надя Банчева, Тони Тончева, Ясена Господинова

"Хоро" на Антон Страшимиров ни връща към един жесток сюжет - една сватба се оказва ритуал с обърнат знак. Смъртта заменя празника, прелива в грозни кражби и изстъпления на фона на насилието от Септемврийските бунтове от 1923 година. Какво прави тази история така актуална в днешния ден? Насилието, било то държавно, лично, породено от тероризъм ни преследва на всяка крачка и през новия век. Всяка една общност е "бременна" с насилие, а е въпрос на зрялост да се идентифицират проблемите преди насилието да се превърне в съдържание на живота. Ние, които се изправяме пред тези морални и нравствени деформации, описани от Страшимиров си задаваме въпросите има ли невинни, има ли начин този Апокалипсис да бъде избегнат, но отговорите остават за зрителите.

"Хоро", Фотограф: Димитър Митев

 

За режисьора

Петър Денчев е театрален режисьор, писател и публицист. Завършва режисура за драматичен театър при проф. Здравко Митков през 2010 г., а по-късно и магистратура по "Театрално изкуство" (2017 г.). Поставял е на сцените на повечето от големите български театри. Автор е на три романа и един сборник с разкази. Интересува се, както от съвременни сценични форми, практики и драматургия, така и от адаптирането на класически текстове към днешните сценични реалности. По-известни негови спектакли са "Карнавал" (Ж. Галсеран) в ДТ "Гео Милев" Стара Загора, "Морски пейзаж" (Е.Олби) НТ "Иван Вазов" София, "Бурунданга" (Ж. Галсеран) ДСТ "А. Константинов" София, "Едноокият цар" (М. Креует) ДТ "Стоян Бъчваров" Варна, "Телефонът на мъртвеца" (С. Рул) ДТ "Стоян Бъчваров" Варна. На сцената на ДТ "Сава Огнянов" Русе поставя за трети път след "Медея" (Еврипид, Ж. Ануи, Драйер) през 2012 г. и "Дванайсета нощ" (У. Шекспир) през 2015 г.

За представлението

"Хоро" е от тези произведения, които стъписват още с първите редове. Още преди човек да вникне в сюжета, да успее да построи в главата си причинно-следствените връзки, бива залят от мощната енергия на насилието. Темата за погрома след септемврийските бунтове от 1923 година тук придобива универсално обобщение за разпадането на макрообщността, когато насилието се превърне в съдържание на живота. Не само това - Страшимиров създава текст, който само щрихира най-ярките и крайни жестове на жестокостта, на унижението и болката; на нравственото изкривяване. Това отваря огромна перспектива пред създаването на театрален спектакъл. Така е и при нас, придържайки се към сюжетната схема, се опитваме да разгърнем тази пулсираща от болка картина, защото тя разказва за самите нас - като част от големият свят, в който не можем да разпознаваме все още проблемите и се налага да изпадаме в насилие, когато не можем да приемем различията между нас и останалите. Тук обърнатият ритуал на сватбата - смърт се превръща в ритуал на бунта - животът срещу смъртта. Яловото срещу животворното. Непримиримото срещу покорното.