Хора с куфари

Превод: Кръстан Дянков

Постановка: Мартин Каров

Режисура: Веселин Петров

Музика: Мартин Каров

Импро-треньор: Веселин Петров

Фотограф: Елена Николаева

IV курс "Актьорство за драматичен театър", клас проф. д-р Атанас Атанасов

"Хора с куфари", НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"

Участват: Анета Иванова, Бистра Окереке, Боряна Маноилова, Боян Петров, Бояна Авджиева, Василена Кънева, Велизар Емануилов, Велина Андреева, Виолина Доцева, Владислав Стоименов, Дария Димитрова, Елизабет Марангозова, Йордан Върбанов, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Кристиян Топов, Любомира Башева, Мартин Петков, Моника Иванова, Румен Михайлов, Христина Джурова, Цветелина Атанасова, Явор Гаджев

 

Комедия с осем погребения

Пиесата на Ханох Левин е измамно проста, изпъстрена с умели игри на думи и поетични алюзии, тя разказва за човешкия живот - затворен в своя повтарящ се цикъл. Раждане, сватба, ново раждане и смърт (в най-добрия случай), защото за някои между раждането и смърта няма нищо друго освен дълго разтегната самота и очакване на края. "Хора с куфари" е изпълнена с живи и цветни персонажи - събрани в малък квартал, няколко семейства смесват живота си със своите съседи, с идващи и отиващи си хора, с минувачи, туристи, а вечно дебнещите в очакване гробари, са готови бързо да отнесат ненужната физическа обвивка на човека и той да изчезне. Те всички са нещастни и отчаяни - всеки по своя си собствен странен начин. Отчаяние породено от постоянния стремеж на хората да живеят смислен живот, както и повтарящата се неспособност да се превърнат в едно голямо семейство, да изградят щастливо и уютно за всички общество.

Техните истории се преплитат в този парад на душевната мизерия, пустота и посредственост. Краят е ясен и еднакъв за всички тези незначителни хора, живеещи своя незначителен живот. Смъртта. Дори и мечтите им са сиви, но въпреки това пълни с желание. Тук няма герои, няма щастлив край, загубен е копнежът да се живее... Всеки е спретнал своя куфар и чака смъртта, но за там багаж не му е нужен. Губейки времето си, героите живеят в миналото и бъдещето, някъде другаде, там. И пропускат живота.

Мартин Каров