Болница накрай света

Режисьор: Дино Мустафич

Сценография: Петя Стойкова

Музика: Асен Аврамов

Костюми: Петя Стойкова

Превод: Ася Тихинова

Видео дизайн: Велина Кокалова

Хореограф: Мариана Крънчева

Фотограф: Велина Кокалова

"Болница накрай света", Малък градски театър "Зад канала"

Участват: Филип Аврамов, Иван Петрушинов, Александър Дойнов, Пенко Господинов, Стоян Младенов, Албена Михова, Жени Александрова-Лечева, Кирил Недков, Калоян Стойчев, Малкият принц - Мартин, Със специалното участие на Иван Лечев

В музиката са използвани мотиви от "Lacrimosa" на Моцарт и "Hello" на Адел

"В сериозната драма всеки герой е носител на философска мисия". Интервю с Христо Бойчев, драматурга на "Болница накрай света"

Откъде дойде идеята за написването на пиесата "Районна болница"?

Ситуацията и сюжета - от лични преживявания. Философската идея сама си проби път по време на писането, но за съжаление малцина режисьори у нас я виждат. Повечето тръгват по линията на хумора и я работят като водевил. Дори една авторитетна театроведка и преподавателка в тогавашния ВИТИЗ заяви, че пиесата третира недъзите на родното здравеопазване. Впрочем доста парадоксални мнения съм чувал за пиесите си.

"Болница накрай света", Малък градски театър "Зад канала"

Персонажите имат ли реални прототипи?

Да. Почти всички имат, но в процеса на създаването театралният образ заживява свой живот. Например опериранияt три пъти за апандисит съм аз, но героят тръгна по свой път. В сериозната драма всеки герой е носител на философска мисия. Каква е философията в тази пиеса? Надеждата крепи човека, казват. Надеждата най-често е илюзия, но ако кажем, че илюзията крепи човека би звучало доста тъжно. Моите герои, както и всички ние, живеят с илюзията за щастливо бъдеще. Освен Уйлям, чиято мисия е да ги отведе в оня красив свят.

Къде е поставяна?

Тази пиеса е поставяна във всички български театри освен в София и във всички страни на Източна Европа - общо около 10-15 държави. Предполагам, че има поне 100 постановки и слава Богу най-накрая стигна до София. Ролята на Дядото, която сега играе Александър Дойнов е играна и от великия Калоянчев. Гледал съм тази пиеса и в Сибир, и в Анкара. Дори и в Диарбекир имаше постановка или там някъде. В момента вървят постановки в Истанбул, Загреб, Тузла и не помня къде още.

Какво искате зрителите да разберат чрез тази пиеса?

Не искам нищо да разбират - всичко е интуитивно - така и съм го писал. Но ще се радвам ако видяното наведе някого към размисъл.