Представената експозиция включва платна от периода, в който в колекцията на институцията постъпва най-голямото количество творби за цялото й съществуване, в резултат от активния художествен живот в страната и дейността на Съюза на българските художници.
В областта на живописта, произведенията от това десетилетие се включват в общата линия на развитие на българското изкуство. Хармония, тишина и покой царят в творбите на Снежина Попгенчева, Тодор Филипов, Марко Монев. Други се характеризират с интровертност, поетична самотност и екзистенциални настроения. Това са картините на Петър Попов, Янаки Кавръков, Ивайло Мирчев. По същото време русенските художници започват да работят и в областта на хиперреализма. Володя Кенарев и Николай Караджов проявяват особен интерес към детайла в малкия формат.
Стоян Цанев, Последният владетел, 1989 г., ГХГ - Русе
В областта на графиката и рисунката авторите творят в различни стилови направления.
Многообразие има и в използваните техники на печат. Творбите на Стоян Венев и Лъчезар Танев могат да бъдат отнесени към тенденцията за развитие на национален стил в изкуството. Друга линия чертаят произведенията, свързани с асоциативно-метафоричния подход. Той отразява по нов начин отношението на художниците към действителността, човешкото битие, смисъла на живота. Това са композициите на Стоян Стоянов-Течи, Любомир Йорданов, Стоян Цанев, Пламен Монев.
В изложбата присъстват и две картини, подарени на Галерията от г-жа Нешка Робева през 2016 г. Нейният портрет е рисуван от Светлин Русев по повод Олимпийските игри от 1986 г. и е отличен през същата година с награда на Съюза на българските художници. Другата картина "В ателието" е на художника Йордан Кацамунски, два пъти носител на престижната награда за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}