Въпросът, формулиран в заглавието, се появява неведнъж в историята на философията, откакто Джордж Бъркли го задава през 18 век. Според него: "да бъдеш, значи да си възприемаем (to be is to be perceived)".
Но въпросът, изглежда, надхвърля сумата от всички възможни отговори поради естетическите си качества. Отговорът на Бъркли днес препраща не само към света на идеите, а и към света на техно-образите. Малко неща в света убягват на обектива на виждащите машини, които стават все по-мощни, все по-невидими и все по-неуморни в маниакалното начинание да регистрират всичко видимо в света. Но дали производните образи са доказателство за съществуването на онова, което е заснето? Или са по-скоро проекции на света, според принципите на техно-научните програми, заложени в апарата?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}