Проф. Уфе Йостергард е датчанин, историк, почетен професор на Копенхагенското бизнес училище. Ученият се занимава професионално с европейски проекти, автор е на много публикации и книги, между които на "Необединените щати Европа".

Тези дни шумно се коментира негово интервю пред датски вестник, в което някогашният еврооптимист чертае песимистична картина за бъдещето на Европа. В него България се споменава по следния начин: "Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания".

Но това е само един от примерите за причините на разделението между европейските държави. По-страшният извод на учения е, че Европа, като цяло, е изгубила някогашното си величие и респект сред останалия свят. Не само в политическо,но и в културно и морално отношение.

Защо някогашният еврооптимист "погреба" Европа, какви са причините?

"На Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните различия и да използва сила. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с един дълъг махмурлук", казва проф. Йостергард.

По-нататък ученият прави анализ на разделението между Западна и Източна Европа, като се аргументира с липсата на обща европейска идентичност. Според Йостергард миграционната криза е показала ясно слабостта на ЕС, а Брекзит - тенденцията "Не на ЕС". Разрастването на националистическите движения в европейските държави професорът тълкува като знак за напрежение от чувството за загуба на суверенитет в отделните европейски държави. Прави намеци за нова "желязна завеса", която възниква като необходимост, вследствие на неовладяната мигрантска криза.

Йорстергард стига и по-далеч - че в Европа няма план, няма стратегия за решаване на всеобщата криза. "Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше, признава той. Наивността беше велика. Не успяхме да създадем истинска европейска общественост". Някогашният оптимист прогнозира още по-унизително бъдеще: "Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи".

След като сравнява състоянието на ЕС с "махмурлук", проф. Йорстергард прави тъжното заключение, че на Европа вече й е трудно да диктува моралните стандарти в света. Според него епохата на величието на Европа, започва от Ренесанса и приключва още през 1945 г. - т.е. след Втората световна война. Датировката на периода е ясен намек от страна на професора и за културното обезличаване на Европа. Онова, което е отличавало в миналото нашия континент, като култура, изкуство и морал, очевидно вече не респектира света. Засилващото се икономическо разделение между отделните държави провокира криза на мисленето и все повече отслабва съпротивителните сили на Европа сред заобикалящия я свят. Песимистичният анализ, за жалост звучи убедително.

Наистина ли преживяваме края на величието на Европа?

Еми МАРИЯНСКА