СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ
Зуека и Влади Априлов единствено пред Dir.bg: Тръгваме на мисия!
Искаме да използваме най-силната си страна, смехът и сатирата, за да кажем важни неща на българите в чужбина, разкриват двамата шоумени
Автор : / 10975 Прочита 0 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
"Ей, братя българи, не си мислете, че Господ е създал тая земя за себе си, тая прекрасна наша земя! Тая земя е направена за нас, българите!
Ние, българите, сме на първо място по смъртност в света. Не искаме да упрекваме правителства и политици, но така или иначе бяхме на първо място по смъртност в Европа, сега сме на първо място в света. Това е много обидно. Защото ти умираш млад, а хората като се пенсионират, започват да пътуват, купуват си кабрио, купуват си бели дрехи, слагат си нови зъби, купуват яхти... А ние купуваме парцели в гробищата."
Това е реплика за нещата от живота на Влади Априлов от спектакъла "Ние, българите". Зуека продължава: "Може би тези хора, които са емигрирали, бягат, защото искат да поживеят малко по-дълго. Човек бяга, отива някъде, защото иска да живее по-добре. И това е обидното - че сме българи, имаме най-хубавата страна на света, за съжаление с унищожени села, унищожено море, унищожен туризъм, и не си живеем тук спокойно и щастливо като едни швейцарци, а ходим по света..."
Много ни боли. Моят син, ей го... На вайбър. Ние всички сме на вайбър. "Какво правиш, мило?" "Тати, как си?" Ние контактуваме с децата си по вайбър, вместо да сме всички заедно... Много сме се навили - играем, плачем... Ние ги преживяваме тези неща. Наистина го възприемаме като мисия", изповяда Влади Априлов.
Зуека преди спектакъла си за българите в чужбина "Ние българите" (Снимка: Красена Ангелова)
Една от най-любимите шоу звезди на България Васил Василев - Зуека и Влади Априлов, главен сценарист на "Като две капки вода", "Маскираният певец", "Пълна лудница", "Скрита камера" и други успешни тв формати на продуцента Маги Халваджиян, тръгват на околосветско пътешествие, за да се срещнат с нашите емигранти по света. Те наричат мисия спектакъла си "Ние, българите".
Представяме ви Васил Василев - Зуека и Влади Априлов и техния спектакъл "Ние, българите", чиято премиера е във Виена на 23 януари, ексклузивно пред Dir.bg:
- Защо решихте да направите спектакъла "Ние, българите"?
Зуека: Историята е дори по-дълга от една година...
Влади: Ние се познаваме от повече от 40 години с Зуека...
Зуека: Вярно ли, бе? Толкова ли?
Влади: Ами, ти беше 4-5 клас при брат ми (Актьорската школа на Ники Априлов). Приблизително оттогава те познавам. От 15 години работим заедно в компаниите на Маги (Халваджиян) - "Пълна лудница", "Като две капки вода" и всичко останало. И повече от година и половина имаме желание да направим нещо заедно. Проблемът беше какво. В днешно време всеки прави нещо, а пък когато тръгнеш да правиш нещо заедно с някого трябва да му намериш точния адресат.
И проблемът не бях аз, проблемът беше Зуека. Той е обиколил целия свят с елитни театрални постановки и каза: "Брат, ако ще се връщам нещо да играя, трябва да е много интересно." И затова моето предизвикателство беше така да го измисля и да му го предложа, че да му бъде интересно и да се хване, защото той е изключително популярен актьор, той е ракета - носител... В крайна сметка решихме да го адресираме към всички ония 3 милиона българи, които са по света.
Зуека: Ама това е по официални данни...
Влади: Това е по официални данни, по неофициални са още повече. И, решихме да тръгнем на едно околосветско пътешествие, защото нещата вървят натам - вече сме "накъдрили" Европа, уговарят ни за Америка, Австралия, Нова Зеландия, ние сега като тръгнем, може да не се приберем 2 години...(смее се)
Зуека: А, не, не, ще се приберем...(смеят се и двамата)
- Как ще намерите време от "Капките"?
Влади: Трудно...
Зуека: Само уикендите. Българите в чужбина работят, само уикендите се играе там. А спектакълът, когато Влади започна да го пише, той трябваше да бъде моно всъщност, но аз бях против. Няма общуване... А и моноспектакъл на мен не ми се играе, защото това е тежко занимание, аз вече съм на една почтена възраст, на която трябва по-леко да се раздават нещата...(смее се)
Влади: Е, 43-годишен си...
Зуека: Да, беше, преди 12 години. Мисълта ми беше друга - не е възрастта. Казах му: "Дай, ще го направим двамата и тогава той ми разкри - "Имам нахвърляни някои неща..."
И тръгнахме лека-полека, направихме двайсетина образа, които са разделени в десетина скеча. Това е веселата част. А в сериозната през цялото време говорим за това "Къде сме ние българите, кои сме ние, какво направихме през тия 30 години? Кой ни е виновен и защо ни е виновен, ама има ли виновен?.. Поставяме няколко въпроса, отговори почти не даваме...
Влади: Ние сме много малки, за да даваме отговори. Но когато всички хора се замислят, когато си дадат сметка, когато покажем и се присмеем със силата на сатирата на неща, които ни пречат, човек си казва: "Абе, мама му стара, ние пък толкова ли сме по-прости от всички останали хора?"
И затова го насочихме към българите от чужбина, защото те ще ни разберат. Те живеят там, те работят там, спазват правилата, живеят при ония хора. Дават си сметка, че те не са нищо повече от нас. Нито са по-красиви и нито са по-умни, нито са по-амбициозни... Но се получава така, че те живеят по-добре, а пък ние бягаме по света и търсим хляб, търсим някаква социална стабилност и така нататък.
Зуека: Удовлетворение търсим...
Влади: Затова го наричаме спектакъл. Защото това не са някакви смешки, някакви скечове наредени. Казваме доста неща и в същото време караме хората да се побъркват от смях.
Зуека: Днес го играхме за първи път пред двама наши приятели - ония реваха през цялото време и то така реваха, че аз не можах да продължа... Ама, то е страшно. А в същото време е смешно.
Влади: Искаме да използваме най-силната си страна, това, което умеем от години - смехът, сатирата, да излезем и да кажем важни неща.
- Сценарият е написан от Влади Априлов и двамата сте на сцената... Какъв е декорът?
Зуека: Да, сценарият е написан от Влади и двамата сме на сцената. Имаме завеса, която е картата на света, разделена по държави и на всяка държава има български флаг. Защото навсякъде по света има българи. Това представлява декорът и просто сменяме костюми, където е необходимо, слагаме и по някоя перука. Смешно е, сатира е, наистина е забавно. Но спектакълът е тъжен, наистина, ако трябва да съм честен.
Продължава час и 40 минути, много живо, не ги усещаш кога минават.
Влади: "Ние, българите" не е политически спектакъл. С политика не се занимаваме. Прекалено много хора се занимаваха с политика през последните 30 години, а част от тях и не разбират от политика, така че затова сме дето се вика, на тоя хал. Не се занимаваме с политика и нарочно сме тръгнали към тези хора в чужбина, защото ние вярваме в тях. Надявам се да не обидя хората тук, заради които работим и се блъскаме по телевизионния екран. Няма нищо общо.
Но знаем, че тези в чужбина живеят и се учат по други правила. Даже има нещо оптимистично в това, че когато те живеят и се научат по други правила и други закони, може би един ден и да си дойдат тук и да попроменят нещата. Защото ние имаме нужда от някаква по-различна намеса. Това е нашия извор на оптимизъм. Затова отиваме там.
Искаме да повдигнем малко народния дух, малко да повдигнем тая вяра народна, дето от време на време се губи, изчезва... Така че не само ще забавляваме хората, ами искаме да си кажем и някои хубави неща за нас, българите. Да, ние осмиваме доста неща, но се гордеем, че сме българи и искаме всички да се гордеем и да си останем българи. Всичко е много яко, много смях и сериозни неща едновременно. От това имаме нужда.
Ние сме правили изключително много продукти, заедно градяхме, дето се вика, началото на новата българска телевизия. Той беше в "Ку-ку", в "Каналето", в най-големите проекти... Аз по това време бях в "Добро утро", в "Рап нюз", след това се засичахме по други места - докато се съберем. Но най-важното е, че ние се допълваме като характери, защото изповядаме едни и същи морални ценности, гледаме в една посока, едни и същи неща ни вълнуват...
Зуека: Това е важно, за сцената е важно...
Влади: ... на едни и същи неща се смеем, на едни същи неща плачем. Много неща сме видели, има в какво да се допълним.
Когато правим шоу програми, ние трябва да ги обслужваме според стилистиката, защото там не можеш да кажеш всичко. Имаш участници, жури, интервюта, ти се съобразяваш с това нещо. Правим "Пълна лудница" - създаваш смях за широката телевизионна аудитория. Ама там в края на краищата хората сядат да се забавляват - искат да гледат смешки, сериозното ги плаши. Правим "Маркирания певец" - също обслужваш стилистиката... Докато сцената, спектакълът, ти дава възможност да кажеш нещо извън телевизионния екран, да заявиш някаква позиция по някакви въпроси. Това е силата тук...
- Кой е в екипа на "Ние, българите"?
Влади: Трима сме. Аз, Заука и жена му. (Ани Вичева)
Това, че тръгваме, няма да ощети нито "Като две капки вода", нито други проекти, правим го в свободното време, правим го във време, в което нямаме срещи и така нататък, ние си имаме отговорности...
Зуека: Телевизията, естествено, е на първо място, няма какво да се залъгваме, няма как, това е машина...
Влади: В Америка ще ходим тогава, когато нямаме предаване. Ето сега целите сме в програми, един ден пътуваме, на другия ден се връщаме... Всичко е въпрос на организация, но ние и двамата сме много организирани, ставаме в 6 часа сутринта, нямаме проблем.(смеят се)
- Накъде потегляте и кога?
- Зуека: 23 януари - Виена, 24 януари - Мюнхен, 25 януари - Нюрнберг, 26 януари - Цюрих, 6 февруари - Копенхаген, 7 февруари - Орхус, 8 февруари - Копенхаген, 14 февруари - Брюксел, 15 февруари - Амстердам,16 февруари - Мюнстер, 21 февруари - Малта и на 24 февруари, живот и здраве, "Като две капки вода". Още не се знае, но обикновено тогава започваме. Имаме още запитвания за турнето на спектакъла. Билетите свършват мигновено.
- В София кога ще го играете?
Зуека: В България няма да го играем...
Влади: Научиха ни. Обаждат ни се от провинцията - "Елате при нас!" На всички обясняваме, че сме го направили за българите в чужбина, а те се чудят: "Абе, какъв ще е този спектакъл за българите в чужбина?
Нито мислим да ходим да пълним куфарите с пари, нито да пълним огромни зали и стадиони. Ние тръгваме на мисия. Може да е прекалено, може някой да каже - "Тоя пък тъпанар на много отворен се прави..."
Влади Априлов преди спектакъла си за българите в чужбина "Ние българите" (Снимка: Красена Ангелова)
Ние сме се наточили да обикаляме света, да се срещаме с българите, да ги трогваме по някакъв начин... Е, както са тръгнали нещата, ако интересът се засили толкова много, ще трябва да адаптираме и да покажем и на българска сцена. Но сега не мислим за това.. Българите по света се смеят на малко по-различни неща от българите, които са тук.
- Васко, с тези супер популярни образи в телевизията, с които си влязъл във всеки дом, известен телевизионен водещ си - липсва ли ти театърът? Влади казва, че когато е писал сценария на "Ние българите" се е стремял да те заинтригува...
Зуека: 20 години съм работил в частен театър - "Кредо". Там стилът на работа беше малко по-различен. Всичко сме си правили сами, освен костюмите като идеята и за тях пак е била наша. Така беше и при двете постановки, които бяхме направили, и при третата, която излезе сред мен, но аз съм участвал в 75 процента от работата. Така че - по-различно е.
Аз получих много предложения след като се разделихме с Нина (Димитрова) за театрални постановки, но отказах на всички. Първо, не можах веднага да изляза на сцена, второ - аз съм човек, който много рови, когато правя театър и когато съм с хора, с които все пак не се познаваме добре творчески, е много трудно да намерим общ език. Периодът, в който се прави постановката, не е да се уточнява езика. Езикът трябва да е уточнен преди това. Губи се време...
В началото не ми липсваше театърът. Последните години, вече колко станаха и аз не помня, някак си започнах да поглеждам с едно око. Но може би не към театъра, може би точно към сатирата. Но сякаш нямах тоя ритник отзад, който ми липсваше. Ако трябва да съм честен, Влади дойде, ритна ме и каза: "Дай, ще го направиш това нещо!" А аз му викам: "Не, сам не ща..." (смях)
- Какво ти дадоха тези 20 години в театър "Кредо"? Играехте "Шинел" на Гогол по целия свят на 9 езика?
Зуека: Всичко ми дадоха. Всичко, което съм в момента. Дадоха ми аналитичното чувство. Моето изграждане започна от професор Атанас Илков, при който завърших НАТФИЗ. Бог да го прости, и професор Вера Стефанова, моят учител по сценична реч, Бог да я прости! Нина го продължи... При съвместната ни работа в театър "Кредо", се дооформих като творец, който винаги иска да каже нещо важно. Това, което съм, всичко е благодарение на театър "Кредо".
Телевизията пък ми даваше оная безотговорност, особено в началото по времето на "Ку-ку", когато нямахме конкуренция и когато не бързахме за никъде, повечето бяха студенти. Правехме си каквото искаме, но там се научихме на телевизия - открихме "топлата вода". Тя беше открита, но ние не знаехме и тръгнахме с ентусиазъм да търсим нови територии.
- Мислил ли си, ако не беше "Ку-ку" как щеше да ти се развие кариерата?
- Не, не съм мислил. Аз никога не съм искал да работя в телевизия. Напротив, аз ненавиждам телевизията, защото телевизията би трябвало да възпитава в някаква степен, а не само да манипулира. Това се оказа едно мое заблуждение, вече след 30 години работя в телевизията мога да го кажа отговорно. Няма как да стане. Има как, разбира се, но това може да стане само с обществена телевизия. В частни телевизии - не, защото там се гонят рейтинги и други цели.
- А киното? Откъде тръгна връзката ви с режисьора Стефан Командарев?
Зуека: От предаването на Евгений Михайлов, което направи в БНТ в началото на 90-те - "Понеделник, 8 и половина". Тогава тъкмо бях напуснал "Каналето", още преди те да се разделят. Същото лято ми се обади Евгени и ме покани да водя предаването заедно с Параскева Джукелова. Каза ми, че предаването ще е за българско кино. Помислих си: да, това си струва. Започнахме да го правим, но продължи само 3 години. Много се забавлявахме, защото се опитвахме да представяме филмите преди излъчването им, или онова, което не е могло да се каже в тях, ние го казвахме, разни факти около филмите, ги представяхме по някакъв по-интересен начин. Там се запознахме със Стефан Командарев, той беше един от режисьорите на предаването. Там се запознахме и с Юрий Дачев.
Васил Василев - Зуека и Стоян Дойчев във филма "В кръг" (Снимка: "В кръг")
- И сега в крайна сметка ти участваш във всички негови филми...
Зуека: Аз съм с връзки. Защото не съм просто актьор на Стефан Командарев. Аз съм му кум, така че въобще - няма какво да говорим...
Влади: Абе, пред кум вода се не гази! Командарев търси сценарий, само да има роля за Зуека! (смее се)
Васил Василев - Зуека и Стоян Дойчев на премиерата на филма "В кръг" (Снимка: "В кръг")
Зуека: Истината е, че съм участвал във всичките филми на Стефан Командарев, но за абсолютно всички съм бил на кастинг. Това е истината.
- Така ли?
Зуека: Защото трябва да се види на камерата как стои този текст в устата на един актьор, взаимодействието с партньорите... И в "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", и в "Съдилището", навсякъде си минах на кастинг, при това здрав - някъде и по 3 пъти.
- Коя роля си харесваш повече - в "Посоки" или във "В кръг"?
Зуека: В "Посоки" ми харесва повече, защото аз там имах за 12 минути да развия един образ, който трябваше да започне от 100% и да стигне до 300. Това е много трудно да го направиш пред камера в един - два дубъла. Много е трудно. За мен е трудно. Освен това за мен беше трудно въобще да направя такъв тип изява, която е много психологическа, аз психологически театър не обичам. Много трудно ми беше да вляза толкова надълбоко.
Васил Василев - Зуека във филма "Посоки", реж. Стефан Командарев (Снимка: "Посоки")
Винаги съм влизал много надълбоко, но аз обичам с други средства да се изразявам. Вследствие на телевизия, на клоунада, на театър, и т. н. всичко е водело към това. Докато там си като в живота, на 100 процента! На мен ми трябваха два дена да се оправя след "Посоки". Толкова тежко ми беше преживяването! Това е истина!
- Говорихме и за театър, и за кино, и за телевизия? Какво ти дава всяко едно от тях?
Зуека: Всичко е еднакво, различни са средствата. Няма значение с какво изкуство човек се занимава. В театъра, който аз правя, там обичам да съм по-експресивен, повече залитам към клоунадата, защото ми е много близка.
В киното пък ми е интересно друго - как за една минута да се концентрирам до такава степен, че да бъда дори по-откровен, отколкото в живота. Защото в живота можеш да излъжеш някой на две педи разстояние, но камерата на такова разстояние не можеш да излъжеш. Окото й винаги ти казва: "Абе, имаше нещо, което не ми харесва, не е истинско..."
А телевизията освен препитание ми е дала много срещи с хора, дала ми е име. Защото няма какво да се залъгваме, Зуека го знаят от телевизията. Телевизията ми е дала много рутина и опит. Аз нямам никакъв проблем пред камера, няма значение каква и къде, на сцена, пред публика...
Зуека и Рачков в последния сезон на "Като две капки вода" (Снимка: Фейсбук)
Защото къде е 90-та година, къде 2019-та. Много време е това!
- Кои са ти любимите партньорства през годините?
Зуека: Ще засегна някой, но основните, те се знаят кои са. С Нина - 20 години, с Рачков вече 16 години...
Зуека и Рачков в последния сезон на "Като две капки вода" (Снимка: Фейсбук)
С Малин Кръстев сме изключителна двойка. Ние с него започнахме.
Спомням си, с Малин снимахме един нискобюджетен американски филм. Бяхме на някакви планини. Лято, имаше пожари. Нашата основна цел с Малин в един военнопленнически лагер беше да не се виждаме в кадър. Това беше нашата лична генерална задача с Малин. Защото филмът не си струваше. Парите бяха много добри, да, но режисьорът не ставаше за нищо, беше син на някой си.
След като цял месец сме се крили, ама яко криене, последният ден идва Рой Шайдър, който беше в главната роля. Той трябваше да мине срещу камерата и си избра пътечката, където сме аз и Малин. И ние двамата ограничаваме кадъра. Докато идваше насам - о`кей - бяхме в гръб, но лошото беше, че камерата обърна и се видяхме и ние. Викам: "Малине, един месец труд отиде на вятъра!"
Малин Кръстев и Васил Василев - Зуека - първите водещи на "Господари на ефира"
На тия снимки дойде, както Малин обича да казва, "един нисък с дълга коса", взе да приказва някакви неща, аз не ги разбрах, с някакво име, което въобще не разбрах и така, запознахме се. С Магърдич Халваджиян. Казва - "Да направим един филм", "Какъв филм, какво, дай, да говорим". И тръгнахме да правим филма "Печалбата".
След това снимах с Иван Ничев "Пътуване към Йерусалим". На морето сме и се бъзикаме със Сашо Морфов и Елена Петрова. Между кадрите ми звъни Магърдич: "Абе, да правим едно предаване, сега от септември да го почнем..." "Какво предаване, аз от телевизията се отказах!" А той: "Ама, то е за гафове..."
Зуека с Маги и Джуди Халваджиян
И ми прати да видя без превод едно италианско предаване. Гледах, но нищо не разбрах... Питам Маги: "Ама за какво ще се говори?" "За всички ония, които си мислят, че щом камерата е в тях, значи са голямата работа!" Казах: "Това е стойностно нещо. Дай да опитаме да направим едно демо!" Събрахме се 9 човека гледахме гафове два дена, написахме текстове и го заснехме. Така тръгнахме.
Влади, а ти кога започна да работиш с Маги Халваджиян?
Влади: С Маги се познаваме от 1997-ма година, когато бях голяма звезда. Точно в тоя 3-4 годишен период бях известен чалга певец (смее се) и тръгвам да снимам... Само че аз бях чалга певец новатор, вкарах кожените дрехи в чалгата...
Зуека: И смислени текстове най-вече...
Влади: 1997-ма година си снимам първата промоция. И идва един с дълга коса и води екипа. Питам: "Кой е тоя?" Казват ми: "Абе, това е Маги, не го ли познаваш?" А той наистина води екип, оператори, всичко останало. Запознахме се, трябваше аз да съм си режисьор, но съм професионалист, и му казвам: "Пич, аз съм подготвил всичко, ти можеш да водиш екипа, заснеми го, направи го..." Стиснахме си ръцете, след това три дни сме го монтирали, и започнахме да работим. Правихме клипове, правихме програми, правихме какво ли не.
Зуека и Рачков с Халваджиян и журЕто в "Като две капки вода" (Снимка: Фейсбук)
2000-та - високосна година, много тежка за мен, с катастрофи, с провали, с какво ли не беше... И някъде в края на годината по същия начин Магърдич ми звънна: "Искаш ли да правим "Скрита камера"? Също италиански формат. Маги е италиански възпитаник. Отговорих: "О`кей! Дай, да видим за какво става дума".
Показва ми една "скрита камера", в която счупиха на една известна телевизионна водеща Mercedes поръчков за 100 000 долара - на прелез го размаза един влак. (смее се) Разправям му: "Аз такова нещо не знам дали ще мога да направя!" Имахме по 100 лв. Но полека лека започнахме и след 4-5 издания вече бяхме хит. Маги започна да взима и други проекти и така нататък и така нататък...
- Всички ли сценарии в неговите формати са написани от теб?
Влади: Имам хора, които са в моя екип. Но основно, на идейно ниво са мои.
Зуека: Влади е главен сценарист...
Зуека и Рачков с Михаела Маринова в шоуто "Маскираният певец (Снимка: Фейсбук)
Зуека и Рачков с Маги Халваджиян в "Като две капки вода" (Снимка: Фейсбук)
Влади: Телевизията е лесна за тези, които умеят да я правят и е трудна за онези, които не умеят да правят. На мен ми е лесно да правя телевизия, защото от края на 1990-та година съм минал през всичко - бил съм репортер, бил съм водещ сценарист, бил съм продуцент...
Дори сега като отидем на снимки, аз хващам да нося декорите. А другите: "Ама, що носиш?" Викам им: "Пичове, нали трябва да се направи тука нещо, трябва да се свърши работата..." Минал съм през всички процеси, научил съм се... И много е сладко, когато правиш телевизия, да я правиш с хора, които разбират от телевизия и им е лесно. Събираме се няколко човека, правим брейнсторм, обменяме мисли - и един каже нещо, хоп - друг се подсетил от него за друго...
Зуека: И избираме най-доброто, което е супер...
- Какъв процент от успеха на форматите на Маги Халваджиян се дължи на теб, Влади, замислял ли си се?
Зуека: Над 60 процента.
Екипът на "Маскираният певец" (Снимка: Фейсбук)
Влади: Дължи се на нас...
- А как озаптяваш един тандем водещи като Зуека и Рачков? Всичкото което те говорят, ти ли си го написал? До каква степен е импровизацията?
Влади: Те нищо не казват, докато не им предложа и тогава започва трудното. Това е легендарна телевизионната двойка, това е най-добрата телевизионна двойка, мисля че това е единствената телевизионна двойка в ефира с 16 годишна история.
Станаха легенди в "Господари на ефира". Тогава Маги каза, защото Маги си е шефът, няма какво да говорим: "Взимаме ги в "Капките...", но взимайки ги, ние имахме летящ старт, защото хората ги обичат и ги знаят.
Това са хора изключително работливи, но за да си добре с тях трябва да им предложиш интересни неща, защото те имат нужда от предизвикателство, имат нужда да се хванат за нещо, имат нужда от сценарий, който като го видят, да кажат: "Абе, аз тук мога да направя нещо!" Имат нужда от добра основа. Винаги съм можел да го предложа и работим добре. Досега не сме имали проблеми. Ако нещо не е наред, караме се разправяме се, и стигаме до решение...
Зуека и Рачков - в "Господари на ефира"
Зуека и Рачков в последния сезон на "Като две капки вода" (Снимка: Фейсбук)
Зуека и Рачков в "Като две капки вода" (Снимка: Фейсбук)
- Никой няма власт над импровизациите обаче, когато всичко е в ръцете на водещите...
Зуека: Има много импровизации, особено в "Капките", в "Маскираният певец" няма как, защото форматът е по-различен, все още не сме...
- Все още не сте го яхнали както трябва...
Влади: Ще го яхнем сега, вторият сезон като започне.
Влади Априлов и Васил Василев - Зуека (Снимка: Павлин Даскалов)
Зуека: В "Капките" става въпрос за живи хора, които нямат реплики и няма как да няма импровизации. Особено в първите години на "Капките" импровизацията беше безпаметна, един като каже нещо и ние като зайци, като лалугери и двамата се суркаме. Живо предаване 3 часа!
- А тези бъзици, които си позволявате с продуцента, до каква степен са по сценарий? Не минавате ли понякога границите?
Влади: Магърдич, наш приятел, когото ние много обичаме, много държи да се пази етикет. Той не обича такива - "тоя с дългата коса" и т. н., а пък ние много обичаме. Той обича да е възпитано всичко, и сега, колкото повече остарява, толкова по държи да се спазва етикет. А ние обичаме простотии и като се разиграем, винаги има някакъв процент на минаване на границите. Но пък в нашата работа сладкото е, когато минеш границата. Дреме ми, че някой не ми казал сценария! Искам да е забавно, искам да е весело! Най-хубавите неща в телевизията се случват тогава, когато нещата излязат извън сценарий!
Ти по сценарий ли направи салто като английската кралица?! Аз съм го написал - Зуека излиза ката английската кралица: "Oh my lord!" Ама никъде не пише - и прави салто! А той както си стоеше, изведнъж направи салто и се пльосна по гръб, изпаднаха му обувките, всичко умира от смях, Рачков слага шеги на журито, това е най-сладкото!
-Значи наистина не си ревнив към думите и нещата, които си написал?
Влади: Ама, какво ми пука за думите?! Аз, когато дам добра основа... Сценарият не е да те хване за гушата: "Здравейте!" - "Не, ти трябваше да кажеш "Добър ден". Какво ти пука?! Важното е този, който излезе там да се чувства добре, да има някакви опорни точки, режисьорът да го е видял, да си го е представил, всички да сме го видели в съзнанието си.
Затова ти казвам, че телевизията е нещо много лесно за хората, които могат да я правят и е много трудна за хората, които си мислят, че се прави лесно. Защото телевизия не се прави лесно. Това е нашата работа.
Зуека: Има нещо, без което телевизията не може, и без което не може да върви напред - това е лаконичността, краткото изразяване, в едно изречение да кажеш всичко, това е най-трудното. Ако може и да е смешно, и тъжно едновременно, ще е най-добре - максималист съм. Това го прави Любен Дилов-син.
- Ти казваш, че си взискателен на терен? Какво влагаш в това?
Зуека: Лошото е, че започнах и да се ядосвам и пред камера. Говоря, когато репетираме. А не е добре. Когато няма дисциплина, много се изнервям. Такъв човек съм, аз съм от едно поколение, което в театъра говори тихо, защото някъде през две стаи някой може да репетира нещо, някой може да учи нещо - това е храм. Така съм учен, същото за мен е и телевизията - там се говори тихо, защото ти не знаеш дали не записват нещо в оня край на студиото.
Младите момчета и момичета сега са с друг манталитет. В момента, в който им дадат пет минути пауза, те започват да се гонят! Детска градина! Говорим за момчета и момичета на по 25-26 години, на 30 години. Забавляват се. Аз не мога, не заради възрастта, никога не съм го можел това нещо, винаги съм бил много сериозен по време на репетиционния период. Тогава се правят най-важните неща, това е времето, в което се раждат постановките, предаванията, или филмът се ражда. След което вече можеш да импровизираш, но те импровизациите са само нюанси на генералното. Работата вече е уточнена.
Взискателен съм първо към себе си и след това към всичко останало.
- Какво ще им кажете на емигрантите, при които отивате със спектакъла "Ние българите"? Има ли смисъл да се връщат?
Зуека: Не, изборът го оставяме на всеки един поотделно ние просто задаваме въпроса ние задаваме един-единствен въпрос - ти, човече който седиш и ме гледаш отсреща, отговори ли си на въпроса: Само другите ли са ти виновни? Ти намери ли собствената си вина за тези 30 години? Чия е вината за това, ти да напуснеш тази държава? Това са въпросите които задаваме.
Не мога да съветвам никого. Не мога човек, който 30 години живее в чужбина, аз да му кажа: "Върни се в България! Знаеш ли колко е хубаво, ела, бе?!" Как ще му кажа такова нещо - нали ще ме убие, не мога да му кажа такова нещо! Той има семейство и естествено семейството е най-важно от всичко.
За друго говорим. Говорим за личната отговорност на всеки. Защото ние, българите освен завистта като едно много така наше качество, имаме едно друго качество - да не се харесваме. Не само другите да не харесваме - себе си не харесваме.
- Какво не се случи на теб лично през тези 30 години демокрация?
Зуека: Не бях достатъчно силен да тръгна и да поведа борба... Да, участвал съм в борби, не една, в много, но бях заедно с някого, някак си в група е по-добре. Сега на 55, честно казано, съм по-смел, не ми дреме, сега бих тръгнал да се бия, да се боря! Друг е въпросът дали вече си струва на тази моя възраст... Може би имам други цели и други идеи...
- Казвал си, че искаш децата ти да живеят в чужбина или поне да учат там...
Зуека: Искам децата ми да се изучат в чужбина, защото не вярвам на българското образование. Не вярвам, защото не може човек, който не е мотивиран в капиталистическо общество - първо, финансово и второ, идейно, като нашите учители - да образоват и да мотивират моето дете. Няма как да стане. Не може немотивиран човек да мотивира, при това деца, и да ги възпитава и аз да разчитам... Затова искам децата ми да са в чужбина.
- Дъщеря ти учи драма в Лондон, актриса ще става, така ли?
Зуека: Тя учи драматургия, драматург ще става, поне засега. Но записа втори университет и - актриса, да, да, актриса... Няма лесно да я откажем с майка й и от тая работа...
- А синът ти?
Зуека: Синът ми е още много малък. Той е петгодишен, чете и пише на два езика, ще го видим...
Влади, а при теб как се стекоха нещата през последните 30 години? Какво не направи?
Влади: 30 години правих какво ли не. Правейки някои неща, изпуснах много други. Това е живот, какво да се прави?
И моят голям син е в чужбина, 9 години живее в Италия. Завърши висше образование "Кино и телевизия". В момента работи в МеdiаSet. Малкият ми син догодина завършва италианския лицей и той може би ще тръгне натам... Така че нашите деца заминават в чужбина, ние не можем да ги спрем. Децата отиват там и намират по-добри условия за работа, за живот, идват си да ни видят от време на време...Това е положението. Какво да се прави, може би това е бъдещето...
Какво бихте променили, ако можехте да се върнете назад?
Влади: Винаги съм се притеснявал да давам акъл на хората. Може би затова цял живот правя смешки и забавни неща. Това ми е по-лесно. Не че не мога и другото, но се притеснявам да давам акъл на хората.
Опитвам се да правя нещо със себе си. Навеждам се, чистя боклуци от улицата. Сега последната ми мания е - като си ходя на Банско излизам с едно найлоново пликче и чистя боклуци. Правя го за себе си. Чувствам се удовлетворен да напълня 2 найлонови плика с боклук - Сульо и Пульо са хвърлили бирени шишета, капачки, боклуци - да ги събера и да ги изхвърля. Това ме прави някак си възвишен!
Не говоря лошо, гледам да не хейтя никого, поздравявам... Защото знам, че всеки, ако нещо малко промени в себе си, то в крайна сметка може би като цяло ще се променят нещата... Или може би се заблуждавам...
Зуека: Може би щях да експериментирам повече. По-скоро бих се концентрирал повече върху личния си живот. Цял живот съм мечтал да бъда актьор, от трети клас още, и цял живот това съм работил. Ако ми се наложи да работя нещо друго, няма да мога. Не, че няма да мога, ще мога, къде ще ида, но...
Влади: Нашият живот фактически е доста добър, няма какво да се лъжем...
Зуека: Ние сме късметлии...
Влади: Ние сме късметлии. Зуека го знам от дете. Той е от школата на брат ми от Сливен. Той се яви в Детска театрална студия, искаше да стане актьор...
Зуека: Ники щял да ме скъса, това го научих после, след като напуснах... "Аз - вика - те бях скъсал, ама те взех, защото се оказа, че нямаме момчета!"
Знаеш ли, като си помисля, аз нищо не бих променил, защото съм един от най-щастливите хора в България при това за последните 30 години. Аз излизам от едно най-обикновено работническо семейство от Сливен. Майка ми постоянно ми казваше: "Няма да те приемат във ВИТИЗ, моля ти се, откажи се! Там приемат с връзки!"
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Факт е, че мен ме приеха в годината, в която се бях отказал, на четвъртия път. Тогава ме приеха, защото бях освободен, правех, каквото си искам на сцената, докато ме спрат, хич не ми дремеше, защото знаех, че ще ме скъсат. Първите три години съм късан все на първи кръг. Но тогава минах... Викам си: "Тия уплашиха ли се, какво?"
Влади: Мен пък ме късаха седем години във ВИТИЗ и не станах актьор. Това е истината. Седем години кандидатствах, мислех си че е много по-лесно да стана актьор, те ме виждаха и казваха: "Момче, с тия мускули отивай във ВИФ, ти си спортист! Викам им: "Аз искам да съм артист" Те: "Не, не, ти си спортист!" Но понякога животът си знае работата - един ден измислих весели рап новини, и на следващия ден бях звезда!
Това е истината, не съм актьор, но пък съм филолог и съм прекрасен шоумен. Така че мисля, че мога да партнирам на един голям актьор като Зуека... (смях)
- Благодаря ви, желая ви успешна мисия!
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}