ЛИТЕРАТУРНИ НАХОДКИ
Захари Карабашлиев: Стиховете на Виктор Пасков са явление в българската литература
Премиерата на "Стихотворения" ще бъде на 7 ноември в Литературен клуб "Перото"
Автор : / 3406 Прочита 2 Коментара
Една от последните снимки на Виктор Пасков, дело на Иво Хаджимишев
Пазени десетилетия в тайна от света, през септември за първи път събрани в книга се появиха "Стихотворения" от автора, превърнал се в жива легенда на българската проза - Виктор Пасков.
Въплъщение на невероятна творческа същност, останала завинаги скрита приживе, истински тайник на друга чувствителност - "Стихотворения" побира в себе си баладите, "заченати в самота и съмнения", които се превръщат в най-съкровеното наследство, което Виктор Пасков завещава на световната литература.
На 7 ноември от 18:30 ч. в Литературен клуб "Перото" книгата ще бъде представена официално като модератор на вечерта ще бъде Захари Карабашлиев, а в събитието ще се включат двамата съставители на сборника заедно с Карабашлиев -писателят Георги Господинов и поетът Иван Ланджев, както и френската българистка и преводач, професор по българска литература във Франция и основател на първата бакалавърска програма по български език в Париж проф. Мари Врина - Николов.
Със Захари Карабашлиев разговаряме за големия артист Виктор Пасков, поезията като джаз и преоткриването отново на малко позабравения, този път като поет.
- Как стана възможно тези неиздавани и непубликувани стихотворения на Виктор Пасков да видят бял свят?
- Издателство "Сиела" издава романите на Виктор Пасков вече години наред в твърди корици, а и аз имам личен сантимент към този автор - вярвам, че "Балада за Георг Хених" е най-кратката голяма българска книга в последните 30-40 години.
Беше логично да издадем и това, което е било скрито от всички ни - стихотворенията му.
- Каква беше вашата първа среща с тях? Знаехте ли, че Виктор Пасков е писал и поезия?
- С Мари Врина (бивш преводач и съпруга на покойния Виктор Пасков) имаме нещо повече от професионално сътрудничество - завързахме добро приятелство, което продължава дузина години.
Отдавна исках да се запозная с архива му и преди две-три лета на терасата на неговия и неин дом на улица "Искър" прекарах известно време с един кашон папки, тефтери, ученически тетрадки и хвърчащи листи, които тя и неговите деца Алекс и Никол любезно предоставиха.
Беше вълнуващо - цялата тази поезия -- някъде тъжна, другаде закачлива, на места прекрасна, тук-там непохватна, но навсякъде... усърдна по един различен начин. Като че Виктор е усещал, че е чирак, калфа, работник в занаята, а не майстор.
- В тези стихове донякъде можем да усетим предстоящите "Германия, мръсна приказка" и "Балада за Георг Хених". Каква е връзката според вас между поезията и прозата на Пасков?
- В прозата е поет, а в поезията разказвач. Стиховете му - права сте - подсказват бъдещите му книги. Вероятно, защото черпят от същия кладенец - детството, юношеството, живия живот на един болезнено-чувствителен младеж, неговата къща, атмосферата, която диша...
- Това издание може да бъде прието и като опит Виктор Пасков да бъде привидян и като поет. Трудно ли според вас ще бъде това начинание в читателите, които го познават от романите му.
- Няма нужда Пасков да бъде "привиждан" като каквото и да е, освен като артист. И като такъв, той може да е писател, поет, певец, художник - неслучайно в по-ранните години на българската литература тези са синоними.
Но да отговоря на въпроса - не, няма да бъде трудно, защото в поезията му ще бъдат разпознавани мотиви, ще бъдат намирани образи и теми, вече познати от книгите му преди това. А и ще е добър начин неизкушените от поезия да надникнат и в други "стаи" на душевността - там където е по-тихо, по-тъжно, още по-лично и много дълбоко.
- Г. Господинов казва, че в писането на Пасков има импровизация, джаз, "повторения и скършвания на ритъма". Джазът означава и пълна свобода. Смятате ли, че това е така и защото тези стихотворения не са правени, за да бъдат издавани?
- Джаз има, има "Неравноделни тактове", "Триоли", има и "Духова музика" и "Реквием" (заглавия на стихотворения), има кларинети, тромпети и какво ли не...
Но какво е "джаз", ако не висше умение за музициране, в което можеш да си позволиш да звучиш "на пръв поглед" недисциплинирано, хаотично, неумело, детски, дори забавно - вижте Джон Колтрейн или Дейв Брубек, или Чък Кория - те се забавляват, те летят, но те знаят КАК да летят, защото тръгват от един овладян инструмент. Кийт Джарет e джаз гений, но пък как да свири Бах?!
Относно стиховете на Пасков - не мисля, че са писани, за да бъдат неиздавани - напротив. Самият акт на писане е вече манифест пред Вселената, че искаш да бъдеш четен. Но бих могъл да разбера желанието му да не бърза с поезията си, разбирам решението му първо да бъде признат като сериозен прозаик.
Ненавременната му смърт вероятно е осуетила едно негово издаване. В едно стихотворение лирическият герой казва на смъртта: "ако искаш - вземи ме със себе си, но недей да докосваш нещата ми." За какво би ѝ го казал това, ако не за да бъдат издадени стиховете му?
- В коя поетична традиция бихте поставили поезията на Виктор Пасков?
- И Далчев има, и Вутимски, и Иван Цанев на моменти, и Стефан Цанев, и Т.С. Елиът, вероятно немски поети, които не познавам.
По този въпрос литературоведите могат да кажат повече. И се надявам да го направят скоро. Защото стиховете на Виктор Пасков са явление в българската литература.
Самата книга е бижу - с илюстрациите на Дамян Дамянов, с факсимилетата, с предговорите на съставителите Георги Господинов и Иван Ланджев - която ще краси всяка библиотека на ценители.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}