Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса: Една авантюристична обиколка на света по пътя на сбъднатите мечти

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса: Една авантюристична обиколка на света по пътя на сбъднатите мечти

"На първо място съм щастлив заради свободата, която имам", споделя Визо

Снимки: Личен архив/Колаж: Dir.bg

Родом е от прекрасния Пловдив. Като представител на Зодия Овен е упорит, за да съумее да постигне всичките си досегашни успехи. Притежава усет към изкуството и обича природата, носи в себе си чисто и заразително чувство за хумор. Авантюрист по душа и актьор по професия.

Срещаме ви с едно младо момче, което определя играта на сцената като "пътешествие", може би не само защото е завършил НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а защото вече е успял да обиколи почти цял свят. Велизар Величков - Визо, разказва за най-красивите места по света и за най-запомнящите се приключения.

- Здравей, Визо, благодаря ти, че прие поканата ми да направим интервюто. Как си, видях много интересни снимки, които скоро беше качил във Фейсбук, стигнал си до изоставения Чернобил, така ли? 
- Да, много интересно и любопитно място. Още от година имах желание да отида там, преди да излезе и сериалът дори, но за съжаление чак сега успях. Мястото е наистина впечатляващо от чисто историческа гледна точка, както и заради самото преживяване - това да видиш изоставен град. Все пак говорим за град, в който са съществували някакви хора, някакви души и някакви неща са се случвали и изведнъж буквално всичко изчезва, няма го и е обезлюдено.

"Забранената" зона на Чернобил и Припят (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

"Забранената" зона на Чернобил и Припят (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

- Разкажи ми какви чувства породи това място у теб?
- Бих го описал като тежко място с лоша енергия, но пък много различно и интригуващо. Вече до определена степен е превърнато в туристическа атракция.

"Забранената зона на Чернобил и Припят (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

(Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Най-голяма следа в съзнанието оставят самите сгради. Ние, например, влязохме в болницата, където и в сериала "Чернобил" има сцени как хвърлят дрехите на пожарникарите там и до ден днешен това е едно от най-радиоактивните места. В самото мазе можеш да влезеш също, но ти трябва специален костюм. Много е странна тази цялата работа с радиацията. Всъщност няма кой знае каква навсякъде, много е малко и много рядко, по-скоро е съсредоточена на определени места и се "вкопчва" в разни метални обекти. Нашите дозиметри, тъй като всеки един човек по време на обиколката разполага с такъв, отчетоха, че най-радиоактивното място е една огромна кука на кран, която преди е хващала радиоактивните отломки и ги е връщала обратно в реактора. Ако нормалната радиация в град Киев беше 0.12, на места из електроцентралата, буквално на метри от избухналия реактор и съркофага стига до 3, а в кухината на куката радиацията беше 180. Наистина е удивително как ти се разхождаш и няма никаква радиация, пъхаш ръка в куката и стига до впечатляващата цифра от 180. Мястото безспорно си заслужава и сравнително лесно се стига до там, а и Киев също е град, който си струва да бъде видян.

- Ти си човек, който обича приключенията. Сподели как и кога се появи страстта ти по това да пътуваш?
- Нямам идея кога. Може би, понеже аз съм актьор по образование и играх доста години, а после дойде момент, в който спрях с актьорската си кариера - трябваше да си заместя тази страст с някаква друга. Някакво друго пътешествие, защото сцената, ако я приемем за "пътешествие" някъде там в други светове, то да пътуваш наистина е същото нещо - срещаш различни хора, различни култури и мисля че през 2012 или 2013 година ми беше първото по-екзотично пътуване - отидох до Филипините.

Република Филипини (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Република Филипини (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Република Филипини (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Оттогава не съм спирал и вече съм обиколил над 60 държави на цели 6 континента.

- Как си избираш дестинациите?
- От едно известно време по промоциите (смее се). Преди много си избирах дестинациите, дълго мислех къде да отида, дори правех планове за година, две напред. Сега изскача някаква промоция и си казвам супер - това е мястото.

Ето, наскоро, така се озовах в странна държава като Кот д'Ивоар. От една гледна точка, е доста тъжно място, а от друга, населението там беше много добронамерено. Повечето хора, които не са ходили, смятат, че е опасно място. Да ви призная, аз нищо опасно не съм видял, а напротив. Но пък имаше и доста безумици, факт. Най-голямата католическа катедрала се намира там, която е копие на Св. Петър във Ватикана. Тази в Кот д'Ивоар обаче е с по-голям купол. Построена е буквално на средата на нищото от бившия президент и е много тъжно, защото реално в такава забележителност имаше точно 7 туристи, като ние бяхме 3-ма от тях - та това всъщност е Кот д'Ивоар.

Столицата Ямусукро, Кот д'Ивоар (Снимка: Личен архив)

Град Абиджан, Кот д'Ивоар (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Град Абиджан, Кот д'Ивоар (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Столицата Ямусукро, Кот д'Ивоар (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

- Разкажи ми най-запомнящото се приключение, което си имал.
- Много, ама много щуротии са ми се случвали. Ето, например се сещам за една, когато бях в Непал. Преди две години ходих на базов лагер на Еверест, където се катерихме в Хималаите. После се върнах и стигнахме и до Бутан.

Велизар на базовият лагер "Еверест" (Снимка: Личен архив)

Но в Непал, Катманду, което между другото е едно от най-мизерните места, на които съм бил, случайно попаднах на фестивал. Помислих си, че би било страхотно да видим интересни и различни неща, друг тип култура като присъстваме на този фестивал. В последствие се оказа, че цялото това нещо е обвързано с жертвоприношение на животни, като навсякъде сцените бяха потресаващи, а аз дори не ям месо и за мен всичко това беше още по-ужасяващо. Отидохме в един храм, наречен Пашупатинат, който е един от най-големите религиозни храмове - огромен е, а вътре можеш да се разхождаш свободно. Аз обикалях с група от хора, с които се запознах там. Първо видях някаква река, а до нея горяха огньове. Доближих се и в един момент ми стана ясно, че там изгаряха починал човек. Очевидно това е някакъв техен ритуал, което поради тази причина донякъде беше приемливо, но по-удивително, в страховития смисъл на думата, беше, че докато изгаряха тялото, ръката от него падна и едно дете отиде и я бутна отново в огъня. Направо неописуемо и нямате представа колко бързо реших да напусна храма. Да, безумни истории от света, много.

Кадър от храмът Пашупатинат, Катманду (Снимка: Личен архив)

Велизар в столицата Катманду, Непал (Снимка: Личен архив)

Столицата Катманду, Непал (Снимка:Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Веднъж са ни депортирали, тоест буквално ни екстрадираха от Монголия. Бяхме на път за там и нямахме визи с човека, с когото тръгнах, тъй като от посолството тук предварително ни казаха, че няма виза, когато излитаме, а има такава "on arrival" (на пристигане). От целия самолет може би между 180-250 души - само аз и моят приятел отидохме към виза "on arrival" гишето. Започнаха да ни прехвърлят от едно място на друго, докато накрая не казаха, че ние визи няма да вземем. Аз обаче не им повярвах и в последствие обслужващите ни поискаха паспортите и изчезнаха с тях за известно време без да казват нищо, а аз си помислих, че са отишли да ни дават визите. След цели три часа се върнаха с паспортите. Да ви кажа честно , монголците са странни хора и специално тези на летището бяха взели възможно най-лошото от Китай и от Русия, много пренебрежително отношение демонстрираха. Една жена се доближи и каза: "Come, come!" , тоест "Елате, елате!" и ние отидохме. В следващия момент осъзнавам, че вече вървим към коридор на самолет и се провикнах "No!" ("Не!"), а те през цялото време за тези три часа са товарили обрано багажа ни за Москва и ни връщат натам. Екстрадират ни и аз пак казвам "No!" ("Не!"), ама и те не отстъпват, викват "Go!" ("Тръгвайте!") и аз продължавам с моето "No!" ("Не!"). Тя повдигна ръка и дойде друг човек, който беше въоръжен с пистолет и когато го насочи и ни повториха "Go!" ("Тръгвайте!") отново, аз просто казах "Ок" (смее се). Качихме се на самолета и ни върнаха в Москва, обаче и за там нямах виза и щом кацнахме, чакахме за пореден път на летището. За нас дойде една полицейска кола. Отново жена и този път с още по-ужасен английски ни попита "Аre you the deported?", ("Вие ли сте депортираните?") И аз отвърнах, че сме ние, при което се случва поредното чакане с часове наред, докато най-накрая вече нормален човек не ни обясни, че след 36 часа трябва да излетим с 2 билета за България.

Аз толкова исках да отидем някъде все пак, че се уговорихме с него, ако ние си купим билети за друго място да излетим за там и така се озовахме в Литва. Направихме обиколка на Литва, Латвия и Естония.

- Имаш група от хора, с която пътуваш ли?
- Не е само една група, а са доста и сме все приятели, колеги или пътешественици. В Кот д'Ивоар бях с хора, които не познавах преди това, а се запознахме във Фейсбук. Видяхме се на живо чак когато тръгвахме.

- Пътуването сплотява ли хората?
- Пътуването не само сплотява, а показва истинската същност на хората. Когато си на път, особено в по-налудничава държава, можеш да видиш що за човек е този отсреща, с когото си тръгнал. Аз обичам да ходя на по-диви места, не обичам типичните курорти и 5-звездни хотели, защото там не можеш да видиш истинската култура, същността на пътешествието и на човека.

- Кое екзотично място би препоръчал и защо?
- Няколко, но Салар де Уюни в Боливия е най-красивото място, на което съм ходил. То представлява солна пустиня с площ от малко над 10 хил. кв. км, което за сравнение е 1 десета България и е чисто бяла, тъй като е от сол. Ако отидеш през дъждовния сезон, когато се случва през нощта да вали и респективно тази вода се събира, а през деня времето е приятно - солната пустиня се превръща в най-голямото огледално на планетата, което се вижда и от Космоса. Казват му "Божието огледало" и когато погледнеш, ти не виждаш наоколо нищо, а облаците, тъй като е "огледало" се сливат и не можеш да разбереш кое е горе и кое е долу. Наистина уникално място, малко е трудно достъпно, но определено гледката си струва. Южна Америка, Азия (в частност Югоизточна) и Африка са ми може би трите любими континента. Като Южна Америка наистина е феноменална и бих я сложил на първо място.

Салар де Уюни, Боливия (Снимка: Личен архив)

Салар де Уюни, Боливия (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Бях и в Колумбия наскоро, та и там вече е доста безопасно, стигнахме до град Меделин известен от картелите на Пабло. Мога да кажа, че е едно от най-добре развитите места, от чисто икономическа гледна точка. Това е градът на вечната пролет с температури от 20-25 градуса, тъй като се намира на Екватора, но на 1700-1800 метра надморска височина.

Велизар в град Меделин, Колумбия (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Град Меделин, Колумбия (Снимка: Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

- Избрал ли си вече друга дестинация?
- През ноември смятам да отида до Нова Зеландия, а за догодина планувам да посетя две доста нетипични дестинации - Тибет и Северна Корея.

- Северна Корея? Не е ли прекалено опасно?
- Много искам да го видя това място. Там вече ще трябва да бъдем доста внимателни.

- Добре, няма ли някакви граници, които не би преминал?
- Граници, не. Разбира се, на общочовешките норми, които смятам аз за правилни - от това да не пречим на другия и да не нарушаваме културата му - ето тях не бих преминал. Но границите си ги слагаме ние. Аз вярвам, че земята е на всички и не би трябвало да има граници, ще цитирам по памет, но Бърнард Шоу беше казал, че:

"Колкото по-скоро се изкорени патриотизма и национализма от човешкото съзнание, толкова по-добре ще живеем".

- Стана дума, че ти си актьор по професия, завършил си в НАТФИЗ. Сега обаче не се занимаваш с това и все пак как избра да тръгнеш по този път?
- Любопитството и по-бурния ми нрав. Беше ми интересна много тази професия, беше изпълнена с предизвикателства. Дали си достатъчно добър? Дали добре си направил ролята? Трудна професия, поне за мен беше трудно, изисква много усилия, а не само талант. Мисля че, това ме привлече най-силно тогава, а може би и факта, че мога да "пътувам" в други съзнания, светове и да се опитам изобщо да се докосна до съдбата на други хора, било то и от сцената.

(Снимка: Личен архив)

- Бурен нрав казваш сам. Ако трябва да се опишеш с няколко думи, да речем с три, какво би казал за себе си?
- Приключение, пътешествие и ... за трета ми е трудно да се сетя.

На Визо му беше трудно да намери подходяща дума, която да го опише от по-емоционална гледна точка, но от личността му, която аз познавам, му помогнах с определението "непримирим дух". Той твърдо се съгласи и довърши: "Дразня се на много неща, които в днешно време за съжаление нямат оправия".

- Имаш ли любима изиграна роля?
- Не, не мога да кажа любима роля, много неща са ми харесвали. В "Островът на съкровищата", това представление много го харесвах, играех Джим Хокинс имал съм и други роли в НАТФИЗ, така че, май не мога да определя. Надявам се през септември да се завърна на сцената. Има един проект, но засега не мога да разкажа много, защото е рано и не съм сигурен какво и кога ще репетираме, но когато се случи със сигурност ще ви споделя.

- Освен всичко останало си и много ангажиран. Сподели с какво се занимаваш активно в момента?
- С Интернет. Имаме няколко основни Интернет бизнеса с партньори, които вече са се превърнали и в приятели. Накратко, опитваме се да създаваме стойност. Вече живеем в такива времена, че всеки, от която и да е точка на света, може да създава стойност през Интернет, само че тук важно е уточнението - да създаваш нещо наистина качествено, което си струва. Проекти, за които може би сте чували, като Grabo.bg, Trendo.bg, Nastani.bg и Опознай.bg.

Другата онлайн платформа, с която съм ангажиран е 1FF и цели продажба на хранителни режими извън България. С партньорите ми в този проект работим заедно с известни личности като Лазар Ангелов и Джен Селтър - има защо тези хора да са известни. Те са последователни и отговорни в това, което правят. Отзад, зад това, което се вижда на пръв поглед, стоят много труд, интуиция и интелект за това какво се харесва и какво не се харесва, какъв тип трябва да бъде съдържанието, което предлагаш.

- Как съчетаваш всички отговорности?
- С желание и енергия. Не знам още колко ще издържа така всъщност, защото аз работя и докато пътувам. Веднъж стана така, че докато пътувахме много интересни неща се случваха по сайтовете ни. Обиколката беше 20 дни с бус под наем, а ние бяхме четирима човека. Всеки ден се движехме на нови места и минахме между 6 и 7 хиляди километра, защото Австралия е огромна държава, тогава бяхме там. Вечер тръгвахме за ново място около 16.00 - 17.00 часа и в 20.00 - 21.00 пристигахме и разглеждахме. На следващия ден пак така и аз си сядах на най-задната седалка в буса и си пусках Интернет от телефона на лаптопа, и си работех, тъй като в България тъкмо започваше работният ден. Всеки ден работех може би по 6-7 часа независимо, че пътувам.

- По колко часа спиш на денонощие?
- Ами, нормалните шест-осем, а може и по-малко. Когато пътувам, обаче, тогава наистина часовете сън са по-малко. "От сън спомени няма", (смее се).

- Какво е това, което ти дава пътуването, което не намираш в нищо друго, защото очевидно това е най-голямата ти страст?
- На първо място - природата. Звучи клише, знам, но наистина това нещо е по-голямо и величествено от всички нас. След това е и различната култура, ценностната система на другите хора по света.

(Снимка:Официален Инстаграм профил: @vizo_v)

Когато пътуваш, разбираш, че ние тук в България нито сме толкова зле, колкото си мислим, нито сме много добре. Разбираш, че далеч не сме центъра на света. Започваш да не вярваш в неща като национализъм, защото в крайна сметка всички ние сме хора. Национализмът би трябвало да бъде приет като родолюбие някакво, тоест да се радваш на традициите, на това, че имаме гайда и тя звучи уникално в красивите Родопи и всеки път, когато я чуеш - настръхваш. Но земята е на всички и трябва да приемаме традициите и на другите хора, народопсихологията им и да не си пречим.

- Какви качества според теб трябва да притежава един млад човек, за да успее в България?
- Енергия и да действа. Трябва да бъдем дейни и да не се спираме пред нищо. Тук, обаче има едно - но, а именно, че не всичко е на всяка цена и това също е важно. Иска се и амбиция, но тази, която приемаме в добрия смисъл на думата - по-скоро да на правя нещо смислено, да оставя нещо след себе си.

Споделя ми, че въпреки всички места, които обикаля по цял свят, на този етап няма свое любимо кътче където се разтоварва от всичко.

"Не знам, това е интересен въпрос, а може би трябва да си намеря..."

Визо разкри, че е истински щастлив заради свободата, която има, а благодарен, на първо място е на семейство си за подкрепата и възпитанието, както и на приятелите и колегите си.

Интервю на Вилиана Пеева

Още

„Да се изгубиш нарочно” с Крис Захариев

„Да се изгубиш нарочно” с Крис Захариев

Още

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

Още

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

Още

Един перфектен летен ден на Стефан Вълдобрев

Един перфектен летен ден на Стефан Вълдобрев

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас