Често чуваме недоволство от състоянието на днешното българско кино. Заслужено или не, в съзнанието на много българи битува мнението, че родните продукции не стават. Само преди няколко десетилетия това обаче не бе така. Българските филми пълнеха киносалоните, някои от тях предизвикваха дебат, а лафовете от други биваха запомняни и повтаряни от малки и големи. Публиката определено имаше по-добро мнение за родните продукции.

Но кои бяха най-добрите и обичаните филми, излезли преди 10 ноември 1989 година и достигнали почти култов статус? И можем ли да си ги припомним днес?

Именно на този въпрос ще се постараем да отговорим в нашия Топ 10 за най-добър филм преди 10 ноември 1989 г. В него определено влизат такива киноленти, които колкото и често да гледаме през годините, няма да ни омръзнат. За жалост, времето си казва думата, а днес много от българските класики не изглеждат толкова добре на голям екран. Този проблем обаче има едно много интересно решение - да се заложи на още по-голям екран и телевизор с 8К.

Такъв е 85-инчовият QLED 8K телевизор на Samsung - Q900R. А неговата тайна е в технологията на компанията, която използва изключително усъвършенствана интелигентност, за да превърне съдържание с ниска резолюция в качествена 8K картина. Оптимизира звука, съответства на нивото на яркост в стаята ти и дори ти препоръчва популярно съдържание и информация чрез гласови команди. Само така можем да извлечем максимума от най-добрите български филми, забравяйки напълно, че те са снимани с техника отпреди половин век.

Ето кои са 10-те най-добри български филма отпреди 1989 година, които влязоха в нашата класация:

"Опасен чар"

Тодор Колев във филма "Опасен чар"

Премиерата на филма е на 18 юни 1984 г.

"Опасен чар" е комедия от 1984 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката е композирана на Георги Генков.

Главният герой извършва най-различни измами. Обикаляйки из цялата страна, той омайва доверчиви жени с предложения за брак и в изобретателността си стига до там, че когато милицията започва да го издирва, се обявява за умрял.

Филмът е шестият от поредицата "Издирва се". Работното заглавие на поредицата е "Досиетата".

Тодор Колев и Георги Русев във филма "Опасен чар"

В главната роля на Орелски, Пеликански, Ясен О. Ястребовски, Соколов, Радул Мисирков, Илия Буревестников - с истинско име Генчо Гунчев, е Тодор Колев. Това са едни от незабравимите превъплъщения на големия ни актьор. Учителката Боряна Кръстева е в изключителното изпълнение на Невена Коканова, а Георги Русев, Надя Тодорова и Маргарита Карамитева и до днес помним като щурото семейство Седларови, ("Лошо, Седларов, лошо!") което иска да се сроди с мнимия милиционер. Именно на сватбата на дъщерята Линчето с героя на Тодор Колев, гостите щяха да бъдат наредени - "роднина- милиционер, роднина - милиционер" - крилата фраза, която се използва и сега.

Филмът "Опасен чар" е отличен с: Голямата награда на италианския фестивал за телевизионни филми "Телеконфронто" за 1985 година, Наградата на Министерство на вътрешните работи за 1985 година, Наградата за кинодраматургия на XVII варненски кинофестивал — 1984 година, Наградата за сценарий на Съюза на българските филмови дейци за 1984 година.

 "От нищо нещо"

Анета Сотирова и Стефан Данаилов във филма "От нищо нещо"

Премиерата на филма е на 9 юли 1979 г.

"От нищо нещо" е филм (трагикомедия) от 1979 година на режисьора Никола Рударов, по сценарий на Николай Никифоров. Оператор е Георги Георгиев. Музиката във филма е на Борис Карадимчев. Художник е Владимир Лекарски. Филмът е сниман в село Трудовец.

Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата. Неловкостта между тях нараства с падането на нощта. Как ще спят под един покрив? Какво ще кажат хората?

Умореният гост е готов да преспи в плевнята. През нощта, изплашен от биволицата, журналистът пада в изкопа за кладенец. На разсъмване стопанката го открива и в желанието си да му помогне, също пада в дупката. Когато Панчо си идва и намира приятеля си и жена си в ямата, той е потресен. Разяждан от ревност, е способен да забрави за приятелството, с което се е гордял. Панчо не може да повярва, че кротката биволица е изяла ризата на приятеля му и той от уплаха е паднал в ямата. Затова решава да я заколи, за види дали ще открие в стомаха й доказателството за неопетнената семейна чест. Селото се готви за пир... Журналистът, проклиняйки се за главоболията, които е създал, се измъква през прозореца...

Анета Сотирова и Асен Кисимов във филма "От нищо нещо"

Двете роли - на Панчо и на съученика му - виден столичен журналист, изпълняват Стефан Данаилов и Асен Кисимов.

 "Лачените обувки на незнайния войн"

Режисьор - Рангел Вълчанов, Сценарий - Рангел Вълчанов, Оператор - Радослав Спасов, Музика - Кирил Дончев

В ролите - Борислав Цанков, Иван Стоичков, Славка Анкова, Вера Минкова

Българин на средна възраст (самият режисьор Рангел Вълчанов) наблюдава как се сменя караулът пред Бъкингамския дворец. Докато гледа, умът му се пренася в детството му, в селото, където е отраснал. Различни церемонии, различни традиции и въпреки това българинът намира нещо общо. Той си спомня хората, които е познавал, от които се е страхувал, на които се е възхищавал. Размишлява за този живот без блясък, в който хората орат, прибират реколтата, женят се и умират, празнуват или тъгуват. В детското въображение съществуват чудеса и именно детското възприятие ни помага да придадем смисъл на най-важните въпроси в човешкото съществуване.

Рангел Вълчанов беше живата легенда на българското кино. Неговият първи режисьорски филм се нарича "На малкия остров" и това днес звучи символично. Защото самият Рангел Вълчанов си остава един самотен остров на таланта и красивата лудост в българското кино - има десетки отличия и награди, но нерядко остава неразбран. Комунистическата власт забранява "На малкия остров" по идеологически причини. Официалната позиция се променя едва когато филмът получава международно признание - награди от фестивали в Прага и Мелбърн. На голям световен успех се радва и антивоенният "Слънцето и сянката", удостоен с призове от Сан Франциско и Лос Аламос (САЩ), Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан. Антиконформисткото, безкомпромисно кино на Рангел Вълчанов обаче продължава да дразни комунистическата власт. Така, след като създава силни филми като Инспекторът и нощта, Вълчицата и Езоп, режисьорът е принуден да отиде да работи в Чехословакия. Там снима "Шанс" и "Лице под маска" - оригинални като послание и форма творби, оценени от малко специалисти.

Кадър от филма "Лачените обувки на незнайния войн"

"Слънцето и сянката", удостоен с призове от Сан Франциско и Лос Аламос (САЩ), Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан. Антиконформисткото, безкомпромисно кино на Рангел Вълчанов обаче продължава да дразни комунистическата власт. Така, след като създава силни филми като Инспекторът и нощта, Вълчицата и Езоп, режисьорът е принуден да отиде да работи в Чехословакия. Там снима Шанс и Лице под маска - оригинални като послание и форма творби, оценени от малко специалисти.

Сред най-хубавите филми на режисьора са още "Следователят и гората", "С любов и нежност", "За къде пътувате", "А сега накъде".

А шедьовърът на неговия живот е изповедният "Лачените обувки на незнайния воин." С тази изключителна творба, събрала в себе си мъдрост и взривове от фантазия, режисьорът доказва, че е майстор от световен калибър.

Рангел Вълчанов беше член на Европейската филмова академия и бе избран от своите колеги за филмов режисьор №1 на България през XX век.

"Козият рог"

"Козият рог" е филм, смятан от мнозина за едно от върховите постижения на българското кино. Режисьор на филма е Методи Андонов, а автор на сценария - Николай Хайтов. В главните роли участват Катя Паскалева (Мария) и Антон Горчев (Караиван). Ролята на любимия на Мария, овчарят, се изпълнява от Милен Пенев. От "турците" силни образи правят Дели - Тодор Колев, Климент Денчев, Мустафа - Стефан Мавродиев, насилник - Марин Янев.

Автор на музиката към филма е Мария Нейкова, като по-късно по текст на Богомил Гудев се ражда популярната песен "Двама", изпълнявана от Мария Нейкова. Филмът е първият и единствен в българското кино, на който е правен римейк.

Действието се развива през XVII век. Докато Караиван (Антон Горчев) е с козите, турци изнасилват и убиват жена му Мария пред очите на дъщеря им. Покрусеният мъж прибира малката Мария в планината и я възпитава като мъж, за да отмъсти на насилниците. И тя един след друг ги убива. Когато Мария (Катя Паскалева) среща млад овчар, у нея се пробужда жената и тя забравя за отмъщението. Караиван убива овчаря, за да върне дъщеря си към мисията й, но Мария прави друг избор.

Катя Паскалева и Антон Горчев във филма "Козият рог"

Премиерата на "Козият рог" е на 14 февруари 1972 г. Според статистическо проучване, до края на май същата година филмът е гледан от над 2 милиона и половина зрители. След триумфа си у нас, лентата се прочува и в чужбина. "Козият рог" е номиниран за участие на фестивала в Кан и за американските награди "Оскар". Нещо повече, той е избран за един от осемте чуждестранни филма, номинирани за "Оскар", заедно с киноленти на култови режисьори от 70-те години на миналия век.

Макар черно бял, чрез свръх високата резолюция (над 33 милиона пиксела в картината) на Samsung QLED 8K Q900R превръща най-добре оцененият роден филм в едно невероятно зрително изживяване. Ако заложите на 85-инчовият екран, то със сигурност ще имате по-качествена "прожекция" от тези, състояли се преди близо половин век.

Филмът печели първа награда и награда на публиката и награда на ЦК на ДКМС на Катя Паскалева на Фестивала на българския игрален филм - Варна 1972, Специална награда на журито - Карлови Вари 1972, Втора награда "Сребърен Хюго" - Чикаго 1973, Трета награда - Коломбо (Шри Ланка) 1973, Награда за женска роля на Катя Паскалева - Панама 1972, Награда "Фемина" за най-добра актриса на Катя Паскалева - Брюксел 1973, Голямата сребърна купа - Сантарен (Португалия) 1973 г.

 "Оркестър без име"

"Оркестър без име" е култов филм (комедия), заснет през 1980 и 1981 година, на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Запомнен е с култовите си реплики и песни ("Оставаме" на Маргарита Хранова или "Нашият град" на "Тангра"). Гледан е от над 2 млн. зрители.

През 1979 г. излиза филмът на режисьора Людмил Кирков по сценарий на Станислав Стратиев "Кратко слънце", по едноименната повест на сценариста. Филмът се радва на нечуван успех, но след 2 - 3 седмици е свален от екран без много шум. Причината е излязлата във вестник "Литературен фронт" статия, в която "Кратко слънце" е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между "голямата и малката правда". По това време Кирков и Стратиев вече работят по втори филм - "Равновесие", но продукцията е замразена, заради критиката към предишния им филм. "Равновесие" е реализиран чак след 5 години и отново е посрещнат с подобни критики.

Кадър от филма "Оркестър без име"

По стечение на обстоятелствата в Киноиндустрия "Бояна" имат пари за усвояване, затова нареждат на Кирков и Стратиев да направят коренно различен проект от "Кратко слънце" и "Равновесие" - весела, смешна и "жизнеутвърждаваща" комедия. Стратиев вече отдавна има идея за история. Тя е вдъхновена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал "Коньовица". Стратиев случайно се среща с кварталната група в чужбина и те му разказват премеждията си и как са успели да напуснат България и да пробият зад граница. За историята им в чужбина Стратиев пише сценарий за втори филм, за който са планирани снимки през 1993 г., но поради промените и ред скандали той не се осъществява).

Редно е да споменем, че именно тук блесват способностите на 8K телевизорът на Samsung - Q900R. Благодарение на него ще може да се радвате на 100 процента обем на цветовете. Тяхната богата и ярка палитра е допълнена от технологията Direct Full Array Elite, която акцентира дори и на най-дребните детайли, като контролира директно всеки отделен светлинен елемент, потъмнява допълнително тъмните зони и изсветлява светлите. QLED анализира всяка област сцена по сцена, като прецизно контролира фоновото осветление във всяка зона, за да добави дълбочина и детайл. Резултатът е по-наситено черно, по-малко ореоли и, в крайна сметка, по-голяма дълбочина на детайла.

Не е ли прекрасно да гледате един от култовите родни филми именно по този начин?

Людмил Кирков харесва сюжета и предлага за ролите Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев, като Мамалев вече се е снимал в "Пазачът на крепостта" - първият филм по сценарий на Стратиев. Така сценарият се пише за предварително известни актьори и водещите роли са предназначени специално за тях. Стратиев пише сценария само за 2 седмици.

Актьорите не са музиканти и нямат никакви умения, но с помощта на композиторите Борис Карадимчев и Асен Драгнев в рамките на два месеца се научават да имитират свирене на музикалните инструменти от филма.

За ролята на Рени Людмил Кирков среща известни трудности. Пробвани са над 20 - 30 актриси, като е прослушана дори и много нашумялата тогава тв говорителка Ина Симеонова. Катерина Евро получава ролята случайно след едно скарване с режисьора Стойчо Шишков, който й казва, че манекенките (каквато тогава е Евро) не стават за нищо. След пробни снимки обаче тя го убеждава в обратното, екипът решава, че е идеална за ролята и Евро я получава безапелационно. Поппандов казва, че с Евро снимките се получили "от раз".

Отначало Кирков отказва Мария Каварджикова да изиграе ролята на Ваня поради морални причини, понеже в реалния живот тя е съпруга на племенника му - актьора Константин Цанев. По време на снимките Каварджикова е бременна с второто им дете. Людмил Кирков взима Димитър Манчев за ролята на Миташки без прослушване, защото са стари приятели и фенове на ФК "Левски". За знаковата роля на чичо Петър е поканен знаменитият Георги Русев, който обаче по това време снима "Дами канят" в Асеновград. Русев снима сцената си само за един ден и после се връща обратно към снимките на "Дами канят". Николай Николов, съученик на Стратиев в гимназията, получава ролята на Джани Леопарди след една тяхна случайна среща. Снимките продължават през цялото лято, по цялото Черноморие, чак до следващата година.

Каква е историята? "Оркестър без име" започва като непретенциозна комедия, но тя засяга и драматични теми като приятелството, любовта, изкуството, съзряването. Четирима млади мъже - Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев) имат различни професии, но са свързани от голямата си любов към музиката. Цяла година репетират, за да пробият в "Златни пясъци" през лятото. Павел, бас-китаристът, е монтьор и успява да присвои един стар джип ГАЗ-69, който да ремонтира, за да могат да отидат до морето.

Гошо репетира самостоятелно поне 4 часа на ден на барабана и безпокои близките си. Велко, ръководителят на групата, свирещ на йоника, пък се мъчи по всякакъв начин да извоюва удостоверение и музикална техника, тъй като групата не се води официално към културния дом. Ръководителят на културния дом, в който свирят, е склонен да им даде уредбата ако вземат за певица неговата фаворитка Рени (Катерина Евро), капризна девойка, която използва външността си, за да пробие. Това обаче означава, че трябва да се уволни досегашната вокалистка на групата - Ваня (Мария Каварджикова), гаджето на Филип, скромно момиче с голям глас. Това е първият, но не и последният компромис, който трябва да направят за музиката. Филип също решава да се оттегли, но Ваня къса с него и той отново се връща в групата.

Всички заминават за морето, тъй като се предполага, че ще свирят в Гранд Хотел "Варна". Обаче, връзките, които Велко е намерил, са не от ръководството, а от кухнята, и то става дума за един снабдител. Оркестърът не се отказва и продължава да търси място в целия курорт, но отново не намира. Тогава младежите тръгват по цялото Черноморие, за да търсят заведение без музиканти. Мисията отново се оказва безуспешна - не само, че всичко е заето, но оркестрите си имат и имена, нищо че не свирят толкова добре. Единствената им алтернатива е едно малко селце близо до Бургас.

Въпреки всичко, групата не се отказва, но остава изненадана, че успехът ѝ в селцето се дължи главно на певицата им или по-точно на нейния чар. На героите пак не им е лесно, Павел намира любовта, но в лицето на Пепи (Живка Пенева), омъжена жена с малко дете, която робува на мъжа си (Антон Радичев), Филип се мъчи да се свърже с Ваня и след като няма отговор, й изневерява с телефонистката (Зинка Друмева), а Управителят на ресторанта - Миташки (Димитър Манчев) постоянно сваля Рени.

Колаж: Юлиян Илиев

Един ден по време на репетиция внезапно се появява италианец на име Джани Леопарди (Николай Николаев), чиято кола е повредена и търси помощ. Репетицията се отлага, но когато е възобновена на следващия ден, изниква нов проблем - Рени я няма. Групата тръгва да я търси и я намира отново в Гранд Хотел Варна. Оказва се, че Джани й е намерил работа като певица и тя напуска групата. А Миташки не иска оркестър без певица. Филип е отчаян и праща телеграма от името на Велко, че е болен и Ваня трябва да дойде веднага. Най-после изниква и добра новина - Миташки жени дъщеря си и му трябва оркестър.

Момчетата свирят цял ден и когато, капнали от умора, спират програмата си, пияните гости ги набиват и изпочупват техниката им. Когато всичко изглежда вече изгубено, Ваня се връща. Първо е ядосана на Филип, но след като го вижда пребит му прощава всичко. Оркестърът си стяга багажа, но гледайки бушуващото море решава да остане, дори без техника, пари и място, където да свирят. Въпреки, че е есен, те остават, за да осъществят мечтата си, защото, както гласи една от култовите реплики на филма, "за музиката трябва да се правят компромиси."

 "Дами канят"

"Дами канят" е филм (комедия) от 1980 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е на композитора Георги Генков.

Инструкторът по шофиране Донев се развежда с жена си, като й отстъпва скромното си имущество. Но загубвайки материалното, запазва своята жизненост и обаяние. Той се отдава на лекомислени авантюри. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани. Той има инцидентни проблеми с ревниви съпрузи, но много по-сериозни са проблемите му с преследващите го влюбени жени.

Примката около нашенския Дон Жуан започва да се стяга, но преследването завършва с драма за всяка една от тях, изпълнена с тънка ирония.

Невена Коканова и Стефан Данаилов въ филма "Дами канят"

Чаровният Яким се изпълнява от Стефан Данаилов. Култова му реплика към неговите курсистки: "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?" и до днес битува в народния фолклор. Цяло съзвездие от български актриси участва във филма: Невена Коканова - Голямата етърва, Мариана Димитрова - Малката етърва, Цветана Манева - Пехливанова, Мариана Димитрова - Мима, Надя Тодорова - Димитрова, Доротея Тончева - Номер 7, Илка Зафирова - Станчева, Боряна Пенчева - Анна-Дона и др.

 "Вчера"

"Вчера" е филм (драма) от 1987 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Владо Даверов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е на Кирил Маричков по текст на Владо Даверов.

Краят на 60-те години. Дана (София Кузева), дъщеря на дипломат в Лондон, се завръща в България и е настанена в пансион на езикова гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Иван (Христо Шопов) е син на човек на върхушката и дори по-сериозните провинения са му простени, докато Ростислав (Георги Стайков) е приет в училището само заради способностите си и при най-малката грешка може да бъде преместен. Освен че харесва и двамата, съученичката им Марина е човек, който обича сложните интриги, в които скоро ще бъде въвлечена и Дана. В училището се разследва бременността на ученичка и преподавателите са изнервени. На обикновените младежки лудории се гледа като на потенциални престъпления, докато не се случва непоправимото.

Филмът е заснет по сценария на Владо Даверов, разказващ за училищния живот в езиковата гимназия Ернст Телман (ГЧЕ "Екзарх Йосиф I") в град Ловеч. Изцяло е сниман в сградата на тогавашното училище за сценични кадри в Пловдив (днес Пловдивска духовна семинария).

Христо Шопов и София Кузева във филма "Вчера"

Ролите във филма изпълняват актьорите Христо Шопов - Иван, Георги Стайков - Ростислав, София Кузева - Дана,

Георги Русев - Директор Цончев, Никола Рударов - математикът Баръмов, Стоян Алексиев - Найденов, Красимир Ранков - Инспекторът, Павел Поппандов - учителят по физкултура Парасков, Петър Попйорданов - Костов и др.

Филмът получава "Наградата на публиката" във (Варна, 1988, "Наградата за сценарий" на СБФД (1988), Голямата награда в (Сан Ремо, Италия, 1989), Награда за най-добра режисура" на МКФ за детско-юношески филми в (Москва, СССР, 1989).

 "Да обичаш на инат"

Велко Кънев и малкият Иван Велков във филма "Да обичаш на инат"

"Да обичаш на инат" е филм (драма) от 1986 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Чавдар Шинов и Николай Волев. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Иван Стайков. Действието се развива в 128 СОУ "Алберт Айнщайн".

Шофьорът Радо (Велко Кънев) е замесен в съмнителни сделки, от които припечелва допълнително към скромната си заплата. Синът му Пламен (Иван Велков) случайно научава за далаверите на баща си. Това предизвиква неговото дълбоко разочарование и огорчение.

В същото време се случва и неприятен инцидент в училище. При репетиция за училищна манифестация по случай 24 май, учителят по музика Стефанов, който ръководи училищния оркестър, запява фалшиво, което предизвиква всеобщ смях. Потърпевш от това излиза Пламен, който е повикан на сцената, за да обясни пред всички защо се смее, заявява че "другарят Стефанов пее фалшиво". Момчето отказва да се извини на своя учител, въпреки неговия опит да го принуди насила и настояването на директора на училището и класната си ръководителка. Вместо да се извини, Пламен решава да избяга от вкъщи.

Все пак милицията успява да го открие и да го върне обратно, но той отказва да разговаря с баща си като протест срещу далаверите му. Това става причина баща му да преосмисли своето участие в нечистите сделки "на черно" и да се опита да се дистанцира от тях. Неговите колеги обаче се обръщат срещу него, страхувайки се, че той ще ги издаде. Пребиват го и задълбочават личната му драма.

Една сутрин отчаяният шофьор се качва на камиона си и го насочва към склада, където работи. В последния момент Пламен успява да се качи в багажника и става свидетел на умишлената катастрофа, която предизвиква баща му, блъскайки камиона си в склада, който става своеобразна проекция на Злото в съзнанието на героя.

Във филма големият Велко Кънев е в ролята на Радо Пешев, Иван Велков е Пламен Пешев, синът на Радо, Леда Тасева е контрольорката в склада, Мария Статулова е Пешева, жена на Радо и майка на Пламен, Йордан Спиров е директорът на училището и др.

Филмът получава Специалната награда, Награда за операторска работа, Награда на кинокритиката и Награда на зрителите, Варна, 1986, Награда за режисура и Награда за мъжка роля на СБФД, 1986, Специална награда на журито и награда "Дон Кихот" на Международната федерация на киноклубовете на ХХV кинофестивал в Карлови Вари, Чехословакия, 1986

"Двойникът"

Тодор Колев и Йорданка Кузманова във филма "Двойникът"

 "Двойникът" е комедия от 1979 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Венко Каблешков.

Денев е специалист в областта си, който няма свободно време да напише доктората си. Затова се съгласява на помощта, която му предлага неговият братовчед - Иван. А именно - да си разменят местата. Трудно е някой да разбере играта им, тъй като приликата между двамата е наистина голяма. Иван е управител на магазин, оправен в далаверите и със сериозен успех сред жените. Но попаднал в академичната среда на братовчед си, задачата му ще се окаже не така лека.

Доцент Иван Денев / Братовчедът Иван е една от култовите роли на Тодор Колев, Йорданка Кузманова е Кортинска,

Павел Поппандов е Кънчо Пеев, Георги Русев е директорът Попйорданов и др.

Филмът получава Награда за сценарий, Награда за мъжка роля на Тодор Колев и Награда за костюми, Варна, 1980, Награда на СБФД за дебют на Николай Волев, 1980

"Всичко е любов"

"Всичко е любов" е драма от 1979 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Оператор е Стефан Трифонов. Художник - Георги Иванов. Музиката във филма е на Веселин Николов.

Иван Иванов и Янина Кашева във филма "Всичко е любов"

В ролите: Секссимволът на българскато кино през 80-те години Иван Иванов, Янина Кашева, Ибиш Орханов, Мария Стефанова, Илия Раев, Вълчо Камарашев и др.

Двама влюбени от два свята ще изберат своя път на бягство в любовта. Той рискува и бяга, за да я спаси. Тя се страхува и бяга, за да я изгуби.

Радо е момче от трудово-възпитателно училище. Син на разведени родители, известен с това, че е много добър - както на гладко бягане, така и на бягане с препятствия при ... бягствата му от училището. При едно от тях в София се запознава с Албена - момиче от друг свят.

Между тях пламва любов. Тя е първият човек, проявил искрено доверие към него. Заради произхода на Радо нейното семейство не одобрява тази връзка и прави всичко възможно да ги раздели. Албена забременява. Майката урежда криминален аборт. Радо усеща, че нещо не е наред и бяга, за да отиде при своята любов.

Когато пристига в София, вече е твърде късно. Албена е физически и психически изтощена след аборта на детето им, а майка й се обажда в милицията да приберат беглеца...

Комформизмът побеждава любовта...

Колаж: Юлиян Илиев

Samsung QLED 8K Q900R се предлага у нас с големина на екрана 65, 75 и 85 инча, а повече информация за телевизора може да научите тук >>>

Валерия КАЛЧЕВА