НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
Цветана Манева или защо две половинки не правят едно цяло
На 30 януари голямата актриса стана на 75
Автор : / 15254 Прочита 0 Коментара
Цветана Манева във филма "Голямата скука" (1972) на режисьора Методи Андонов
Трудно е да се повярва, че една от иконите на българските театър и кино Цветана Манева на 30 януари става на 75. Актрисата определено е сред тези щастливки, които натрупват годините като катедрали.
През последните години тя не обича да се шуми около нея, трудно дава интервюта.
Във филма на Бинка Жилязкова "Басейнът" (1977)
Но ... миналата година участва в клипа на Азис "Позна ли ме?", посветен на различните и попадна под злостните коментари на български т. нар. интелектуалци - хейтъри, които, разбира се, са повече второто, отколкото първото.
Те разкъсаха актрисата, че се е снимала в клипа на чалга певец, гей, че и циганин на всичкото отгоре.
Цветана запази присъствие на духа и въобще не тръгна да се защитава. Остави плюещите да се задавят в собствените си плюнки.
"Проблемът не е в песента и дали е чалга или не, а в това, че отдавна не се държим нормално като човек с човека", лаконично и кратко коментира тя пред медиите.
Всъщност актрисата има и лична причина да приеме поканата за участие в този клип против омразата. Прави го и заради дъщеря си Надежда, която гледа възрастни и болни в чужбина.
Тя на собствен гръб е изпитвала нееднократно лошото отношение към Другия, различния.
На момичето се налага само да се грижи за прехраната на двете си деца в Австрия и се сблъсква с обиди и забележки за наглите и мързеливи българи, които идват да точат социалната система на богатата държава. Надя споделяла с майка си, че в новата й родина никога няма да погледнат на нея като на човек първа категория.
Цветана Манева винаги е заемала категорична позиция, без да се интересува плюсове или минуси ще й донесе казаното. И никога не е съжалявала за неслучили се неща.
В "Последната дума" (1973) на Бинка Желязкова
Филмът "Последната дума" едва не й печели холивудска кариера, ако не бил категоричният отказ на държавата да я пусне в САЩ с лъжата: "Тя е болна."
А когато разбира, че иска да остане с Явор Милушев докрая, му се отдава изцяло. Но и двамата зачитат свободата си на личности.
Защото две половинки, според нея, не правят едно цяло...
В "Мера според Мера" (1981) на Георги Дюлгеров
Цветана Манева е една от най-известните ни театрални и киноактриси. От 1986 до 1989 година е председател на Съюза на артистите в България. Почетен професор на Нов български университет (2003).
Родена е на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен артист Георги Манев.
През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.
Играла е на сцената на Пловдивския драматичен театър, Нов драматичен театър "Сълза и смях" - София, Драматичния театър в Димитровград, Театрална работилница "Сфумато", театъра в Ямбол, Народния театър за младежта и Театър 199. Участвала е в над 50 филма, сред които са хитовите ленти "Почти ревизия", "Последната дума", "Войната на таралежите", "Търси се съпруг за мама", "Дами канят", "Опасен чар" и др.
Артистичен директор е на международния театрален фестивал "Варненско лято". Удостоена е със званието "Народна артистка".
Носителка е на орден "Стара планина" първа степен за големите й заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението й, както и на награда на Съюза на артистите "Икар" за цялостен принос към преподавателската дейност.
Със Стефан Данаилов във филма на Димитър Петров "Драмата на деня" (1975)
Преподавател по актьорско майсторство в Първо частно театрално училище "Любен Гройс" в НБУ (1993 - 1995).
Член на британското Шекспирово дружество.
През 2018 г. участва в музикален клип на Азис в подкрепа на различните, за което е разпъната на кръст, че се е поддала на чалга културата.
Какво казва Цветана
В театъра способността да извършиш пътешествието към себе си е много богата, защото става чрез драматургията - истините, открити от други, напечатани на хартия.
Склонна съм да приема страданието, да не се моля за себе си, да настоявам за обич, за връзка, за мечта. Защото това ще се превърне в агония, а в нея има нещо злощастно.
Страданието звучи величествено. Болката като мине първото усещане е на щастие.
За мен няма нищо по-обидно от това да те съжаляват.
В "Буна" (1975) на режисьора Вили Цанков
Никога не е късно да се погрижиш за себе си както трябва.
Едно нещо научих - че страдаме от последствията на собствените си действия.
Две половинки не правят едно цяло.
Свързвам начина, по който се чувствам, с това, че умея да се радвам на прости неща.
Младостта е нещо чудовищно, което никога няма да се върне.
Три неща научих от мама - никога да не пропускам да казвам "Обичам те", когато ми се иска да го кажа, да не поемам и да не нося вина за неща, които не съм извършила и третото е по-просто и по-лесно - да казваш истината, отколкото да лъжеш. На това ще науча и внука си.
Със Стефан Данаилов в "Дами канят" (1980) на Иван Андонов
За мен сексът не е въпрос на идеални части и съразмерности на тялото. Сексът си е едно неистово влечение. Когато се получи между двама души, е идеално, но не е задължително да се обичат. Влечението е въпрос на химия.
Преди си мислех, че човек след 60 години вече е отписана работа, но е хубаво, че съм грешила.
Най-прелестно е, че не знаем кога ще си отидем, това ми носи спокойствие.
С колегите си Татяна Лолова, Илка Зафирова и Стефан Данаилов (Снимка: BulFoto)
Пожелаваме на голямата актриса здраве и успехи на сцената!
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}