СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Петър Величков: Яна Язова е хулена жестоко, както се хули мъж, а не крехка жена
"Тя преобърна живота ми с главата надолу през 1985 г. Спечелих си овластен враг, какъвто не пожелавам на никого", разкрива литературният историк
Автор : / 14132 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/ Снимки: Архив д-р Петър Величков
"Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия.
И така, слава Богу, до ден днешен съм останала незасегната.
Ако да бях мъж, аз щях да вляза в тоя литературен свят с ритници и юмруци, защото старите го пазят с всички позволени и непозволени средства от пристъпа на младите", разказва българската писателка Яна Язова.
Язова през 30-те години (Източник:: Архив д-р Петър Величков)
На 23 май се навършват 110 години от рождението на самобитната българска писателка с трагичен живот Яна Язова.
Представяме ви д-р Петър Величков, изследовател на живота и творчеството й.
- 110 години от рождението на Яна Язова - разкажете как ще бъде отбелязана тази годишнина, д-р Величков?
- Честванията на Яна Язова се правят от ентусиасти със собствени средства. 100-годишнината, например, беше отбелязана с национална конференция в родния й град Лом, уредена от фондацията на проф. Хилде Фай.
На 18 май т. г. Община Сухиндол организира и показа в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" част от изложбата "Яна Язова и Сухиндол", която бе открита в присъствието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова и на директорката на библиотеката доц. д-р Красимира Александрова.
Бащата на Яна Язова д-р Тодор Ганчев е потомък на известен прабългарски болярски род, спасил се в Сухиндол след падането на Търново под турска власт. На изложбата бе показано и родословното дърво 300 години назад. Кметът на Община Сухиндол инж. Павел Чернев ще обяви и награди участниците в литературния конкурс "Яна Язова - Христо Смирненски" на 23 май т. г. от 15 часа в Сухиндол.
Всъщност събитието, което най-непринудено и емоционално ще отбележи 110-годишнината е обиколката от Съдебна палата, дома на Яна Язова, черквата "Св. Седмочисленици", Първа девическа гимназия, Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Писателското кафене на 25 май т. г. Ще обиколим места и ще разкажа с какво те са свързани с живота на Яна Язова. Това събитие се организира от фондация "Прочети София".
Вероятно финалът на отбелязването на годишнината ще е през октомври, когато ще бъдат обявени резултатите от Националния конкурс за разказ и стихотворение за млади автори "Яна Язова" в родния й град Лом.
Макар че нищо не се знае окончателно. Сега научавам, че столичният кмет Йорданка Фандъкова е наредила да се провери защо гробът на Язова е заличен и на 23 май да се възстановяла там надгробната плоча с името на писателката.
- С какво писателката Яна Язова привлече вниманието ви на литературен историк и изследовател?
- Всъщност тя преобърна живота ми с главата надолу през 1985 г. Нищо не остана от спокойния ми живот на журналист във в. "АБВ" и от полето ми на изява в областта на старата книга и екслибриса. Навлязох в един трилър с труп на жена и откраднати нейни ръкописи... влиятелен крадец, верни негови задължени и послушници. А иначе, благодарение на случая "Яна Язова" се концентрирах в литературната история.
- Кога чухте нейното име - преди или през 1985 г.?
- Не бях го чувал. Нито бях чел нещо написано от Яна Язова. Радой Ралин съобщи, че друг писател е заложил романа на Яна Язова "Левски", който щял да излезе под негово име в провинциално издателство.
По това време бях избран от проф. Тодор Боров, строител на сградата на Националната библиотека, баща на френския литературовед Цветан Тодоров, за най-младия и последен негов ученик. В една от срещите ни му казах за Радой Ралин и го попитах познавал ли е Яна Язова. Той се вцепени, после бавно потвърди и ми каза, че е била любовница на Александър Балабанов.
Решихме да спрем издаването на романа "Левски" не с нейното име. Той ме прати в Централния държавен архив, където се съхраняваше обрания архив на Язова, за да издиря текст от него. Проф. Т. Боров написа статията "Потуленият роман", която излезе във в. "АБВ" заедно с първия откъс от"Левски", който приготвих по запазена чернова.
- Появата на неговата статия и на откъса са предизвикали истинска литературна сензация...
- По онова време подобно нещо беше почти немислимо, камо ли възможно. Присвоителят имаше подобен скандал с книгата "Забравените от небето" на Екатерина Томова, решен от Тодор Живков в нейна полза. За да се потуши шумотевицата с кражбата на оригинала на "Левски", ме закараха при Тодор Живков и той разпореди романът на Яна Язова да излезе, но онзи писател да не се закача.
Романът с името на Яна Язова излезе през 1987 г., приготвен за печат от мен по наличните две чернови. Оригиналите на всички неиздадени романи на Язова са в неизвестност от 1974 г. насам.
- Разкажете за трудностите при изследването на живота й и на нейното творчество?
- Аз бях въвлечен в тая тъмна история от главния редактор на в. "АБВ" проф. Филип Панайотов, който ме е подписал под публикувания откъс като издирил и подготвил за печат. Това ми спечели овластен враг, какъвто не пожелавам на никого.
- Доколкото знам, са ви съдили...
- През годините имах две дела, заведени срещу мен, първото от него след падането на Живков, второто от негови роднини преди 9 години. И двете дела ги спечелих. Но ми струваха по няколко години от живота ми.
Мнозина сигурно си мислят, че текстовете на Яна Язова сами са си излели в книга и че дори селското магаре може да свърши това.
Но не е така. Работата върху всеки един от тези неиздадени романи приживе продължава дълго време и с много усилия. Все си казвах, че след последното подобно нещо повече няма да се занимавам, но, уви...
- Какво е "проклятието на дарбата"?
- Не може да се опише с няколко изречения. Може би трябва да цитирам самата Язова, която през 1934 г. казва в едно интервю:
"Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия.
И така, слава Богу, до ден днешен съм останала незасегната.
Ако да бях мъж, аз щях да вляза в тоя литературен свят с ритници и юмруци, защото старите го пазят с всички позволени и непозволени средства от пристъпа на младите".
- Язова е колкото хулена, толкова и хвалена...
- Хулена е жестоко, както се хули мъж, а не крехка жена като нея. Поне в чужбина е само хвалена. Ето ще цитирам част от текста на Александар Илич в белградския вестник "Правда" от 1934 г.:
"Самото нейно появяване издава у нея мистиката на ония страстни и възхитени поклонници на Бога от времето на средновековните чудеса. Само ритъмът на екстаза е могъл да извае една така стройна снага. Тази снага като стъбло, като брезово клонче, сътворена в екстаза на любовта, се е посветила на щастието да се самопожертва и като смирена поклонница да прави метани пред светите тайни и пред иконата на Божията майка.
И на това тяло - клонче, притежаващо нежна и утопична женственост, завършващо в ореол от черни коси, светеше тайнственият лик на Яна Язова.
Когато тя ни рецитираше, нейното тяло и ръцете й, като индийски кринове, по един свойствено ритуален начин пееха в ритмична пластика нейната тъмна песен".
Яна Язова в Париж, 1937 г. Оригинал в Централен държавен архив, копие от архива на Петър Величков
- Как е устояла?
- Яна Язова е имала съзнанието, че е с мисия на писател и то в служба на своя български народ. Тази мисия не й докарва нищо радостно освен злоба, завист, злословия и пречки по пътя й. Но тя устоява. И в самота, и в изолация, написва след 1944 г. най-важните си творби - трилогията "Балкани" и дилогията "Соления залив", които излязоха посмъртно.
Съдбата й подарява достатъчно време за тях. До края на живота си не изневерява на позицията си на независим писател. Свидетелство е именно "Соления залив", единствения роман от чекмеджето, в който толкова ярко и реалистично е описано случилото се на 9 септември 1944 г. Самата тя е имала известни ясновидски прозрения и още в стихотворението си "Сонет" от 1934 г. пише:
...И призори дошла в небесната Ти власт,
застанах, Боже, аз пред Теб в смирение.
А ти повдигна длан на моята глава
и каза кротко: "Ти, злочесто мое чедо,
с колко сила твърдо изживя това!...
Яна Язова - снимка в стихосбирката й „Бунт“ (1934) (Източник:: Архив д-р Петър Величков)
- В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов, той измисля псевдонима на Люба д-р Тодорова Ганчева. Тяхната любовна история е емблематична. Щеше ли да се промени съдбата й, ако не беше връзката й с него?
- Името на проф. Александър Балабанов едва ли днес би било известно на по-младите, ако не беше любовта му към Яна Язова. Той й дава псевдонима, той я формира като писател. В прозата пък е прототип на главните герои в романите й "Ана Дюлгерова", "Капитан" "Соления залив"...
И тъй като пресата непрекъснато се занимава с тяхната връзка, ще кажа, че тя е по-скоро духовна. Няма доказателства от съвременниците й, които съм разпитвал, че е консумирана.
- Подкрепяте версията, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от агенти на ДС, а тялото й съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР... Какви свидетелства ви карат да мислите така?
- Няма друга версия. Още повече, че и аутопсия не е правена поради стадия на разложение на трупа. Просто е сложена в смъртния й акт дежурната диагноза за ония времена: инфаркт.
Разговарях около 1986 г. с професора в моргата, който е бил определен да направи аутопсията. Тя е намерена удушена с колана на халата около врата си. И с колана е сложена в ковчега. Другите версии са на разни преписвачи, които по-почтено би било вместо да си фантазират, да цитират събраното от мен.
- Ако трябва накратко да представите Яна Язова? С какво е уникална писателката?
- Оказва се, че оцелялото от нея - публикувано приживе или останало в ръкопис във фонда й в Централния държавен архив, притежава уникалността да бъде съзвучно със ставащото десетилетия по-късно.
Яна Язова е една от най-оригиналните български писатели през ХХ в. и все още не е прочетена от читателя в пълна степен, а от критиката още по-малко. Тя не прилича на никой друг и никой друг не може да я имитира.
- Наскоро излезе романът "Война" на Яна Язова. С какво интригува тази книга?
- Това е последния скандален случай. Този единствен наш антидеветосептемврийски роман не е самостоятелен, а е втора част на дилогията "Соления залив". Аз го разчетох, заедно с първата част - "Голямо и Малко", прецизно, а двете части бяха издадени в 1 том още през 2003 г.
Изданието на "Война", което споменавате, бе тиражиран от непознато ми издателство - с отрязана последна глава. Текстът е свободно редактиран по моята дешифровка.
Поради редакторските намеси това издание не представя оригиналния текст на Яна Язова.
- Кой трябва да следи за оригиналността?
- Министерството на културата взема авторски права за подобни книги на починали автори, без да контролира качеството на текста. Би трябвало то да преустанови практиката да елиминира подготвилите посмъртния текст, неиздаван приживе от автора си, които биха упражнявали контрол. Издателите си плащат правата и са оставени да правят каквото си искат с текста.
Самият закон за авторското право у нас не е прецизиран по казуса с посмъртните издания. Миналата година правих запитване до Дирекция "Авторско право" на Министерството на културата относно този казус. Обещаваха се промени в Закона по времето на министър Минеков, но и до ден днешен това не се е случило. Ще се случи, когато някой съставител или разчел посмъртен текст осъди България в Страсбург.
- Злоупотребява ли се с истината в публикации за Язова?
- Непрекъснато се ползва един израз в пресата, че Яна Язова била единствената правописна грешка на Александър Балабанов. Това е казано подигравателно за самия Балабанов, а не за нея, защото той и на машина да пише, допуска поне по няколко грешки на дума.
А ръкописите му и дяволът едвам ще разчете. Можеха да ги разчитат само проф. Тодор Боров и Александър Пиндиков, които отдавна са Отвъд.
- Има спорове и за датата на раждането на писателката?...
- Родена е на 23 май по стар стил.
- Над какво работите в момента?
- Довършвам тома със събрани стихотворения на Яна Язова, с подготовката на който не успях навреме, но се надявам през есента да бъде отпечатан. С този том приключва колекцията с творби "Яна Язова" на издателство "Изток-Запад".
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Петър Величков е литературен историк, текстолог, журналист, изследовател на писателката Яна Язова, поет.
Роден е на 27 август 1954 г. в с. Поповица, Пловдивска област.
Петър Величков завършва Великотърновски университет "Св. св. "Кирил и Методий", специалност "Масови комуникации и журналистика". Преди това се дипломира като машинен инженер в Технически университет (София).
Работи от 1980 г. като журналист във вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Монитор" и "24 часа". Редактор е на списание "Библиотека" (от 1998 г.), издание на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Автор е на бестселъри от типа "Стара слава" - "Страсти и скандали в царска България" (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), "Софийските потайности" (2004), на изследванията "Българинът: голата истина" (2005), "Великденски и пролетни картички от Третото българско царство" (2008), "Прототипи и герои" (2013) и "Какво хапнаха и пийнаха великите българи" (2013), на книгата "Яна Язова: проклятието на дарбата" (2007), на стихосбирките "Сам си стигам" (2002) и "Неразличим" (2004).
В периода 1987 - 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова "Левски", "Бенковски" и "Шипка", които съставят трилогията "Балкани". По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби.
Петър Величков с непубликуван портрет на Яна Язова от Григор Найденов (Снимка: Личен архив)
Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека "Новолуние" и на възстановената библиотека "Златни зърна" от издателство "Хемус". Въстановява през 2007 - 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията "Асеновци" ("Солунският чудотворец", "Дъщерята на Калояна", "Йоан Асен ІІ", "Последният Асеновец") от Фани Попова-Мутафова. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца "1943", в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години.
Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори "Яна Язова", който се организира всяка година от Народно читалище "Постоянство" и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}