На 92 години почина изтъкнатата и незабравима българска поетеса Лиляна Стефанова (17 април 1929 - 1 август 2021), съобщиха от Съюза на българските писатели.

Тя ни завеща непреходно и вдъхновено литературно творчество, проникнато от чувства на любородие и хуманност.

"Има ли троскот - има Господ" - това ми каза един селянин, който чистеше лозето си. Не е ли обратното, възкликнах? Той поклати глава. И се замислих. За нас, за нашата задушена от троскот страна. Прав е народът. Троскотът иска яростна съпротива, борба, нечовешки усилия. За да успееш. Това страшно предизвикателство - искам да вярвам - ще завладее умовете на новите поколения. Има ли борба за живот, има Господ, има победа.", казваше поетесата.

Източник: Издателство "Ентусиаст"

Лиляна Стефанова е родена на 17. 04. 1929 г. в София, в семейство на учители. Израства в дом с богата библиотека и духовни ценности. Висше образование получава в Москва - постъпва в ГИТИС (Държавния институт за театрално изкуство), специалност режисура, но скоро след това е приета в Литературния институт "Максим Горки". Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980). Още ученичка в гимназията, печата първите си стихове във в. "Литературен фронт" с главен редактор Н. Фурнаджиев.

Като студентка издава първата си книга стихове (изд. "Народна младеж"), по същото време преведена на руски от П. Антоколски, М. Алигер, Ю. Друнина, Вл. Солоухин и др., която излиза и в Москва. Руската литературна критика я посреща много положително. През 50-те години на 20 век младата българка е в кръга на големия руски поет Павел Антоколски заедно с Окуджава, Е. Евтушенко, Б. Ахмадулина и др.

Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, пътеписи, творби за деца. Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра. Десетки чуждестранни периодични издания са публикували нейни творби.

У нас и в ред други страни като Индия, Великобритания, Русия, Сърбия, Чехия, Алжир и Полша изнася свои авторски рецитали. Между книгите, които й носят най-голяма известност и признание, са "Обич и мъка", "Една есен в Америка", "Вулканите на Мексико димят", "Душите ни са заедно", "Пиша - значи обичам", "Япония без кимоно и ветрило", "След полунощ", "Болка на глас", "Бях, за да бъда".

Била е председател на Кабинета на младия писател (1957-60), редактор във в. "Литературен фронт", зам. гл. редактор на сп. "Септември"(1964-1967), основател и гл. редактор на сп. "Обзор"(с емисии на английски, френски, испански и руски - 1968-1988), зам.- председател на СБП, председател на Столичния съвет за култура (1977-1980), зам.-министър на МНП (1980-1084), главен редактор на в. "Литературен фронт"(1988-1989), председател на българския П.Е.Н-клуб (1980-1990) и секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.

Участва в големи световни писателски форуми, срещи, конгреси на П.Е.Н. и на МАЛК в Ню Йорк, Токио, Париж, Лондон, Кеймбридж, Мадрид, Рим, Каракас, Хелзинки, Блед, Пекин, Шанхай, Тбилиси, Монреал, Сеул, Торонто, Брюксел, Хамбург, Сан Марино, Лион, Лугано, Дакар, Маалстрихт.

Създава многосерийната телевизионна поредица "Отново повикана обич" (1988) - портрети на наши поети, някои от които зазвучали отново след десетки години забрава или забрана.

През 2006 г. издателство "Захарий Стоянов" предприе издаването на избрани произведения на Лиляна Стефанова в 7 тома. 

Април 2016 г. Лиляна Стефанова представя автобиографичния си роман "Моят луд век" (Източник: Съюз на българските писатели)

През 2016 г. излезе и нейният автобиографичен роман. "Моят луд век". В него откриваме богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попаднете в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал!

Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта.

Антон Дончев я нарича "амазонка във войната за душите на хората". А Павел Матев пише: "В нея наистина има нещо неистово. И слава богу! Тя се е посветила на перото и на правдата". Удивителни са номерата на нейния луд век. Тя - Лиляна Стефанова - свидетел, участник в съдбовни събития и поврати, в бурите на времето. През 1945 г. поднася букет на Георги Димитров в Народния театър.

Като студентка в Москва цяло денонощие се реди, за да се прости със Сталин. След десетилетие е в САЩ, когато Америка плаче за Кенеди. Като председател на българския ПЕН-център обикаля целия свят на бурни писателски форуми и свои авторски рецитали. В продължение на 25 години е главен редактор на издания с огромно влияние и престиж. Заместник-министър на просветата, заместник-кмет на София. С нестихващ творчески подем продължава да пише и да издава. 

Пенко Анчев допълва: "Нека живеем в нейния словесен свят, създаден от голям майстор, защото в него царуват истината и красотата, любовта и доброто, разумът и надеждата."

Източник: Издателство "Ентусиаст"

Лиляна Стефанова е носителка на най-престижните литературни награди, между които са: Награда на СБП за "Една есен в Америка" (1964), за "След полунощ" (1981), за "Още и още" (2009); Националната Димитровска награда (1971); наградите "София" за поезия (1975) и за сценарий (1978); Националната награда "Станка Николица" (1976); Националната награда за поезия "Яворов" (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда "Дора Габе" (2008).

ТЪГА

В тихия следобед
парка се сепва.
На скамейка отсреща сядат двама.
Жената, млада и дребна,
напада грубо.
Жаргонът обагря лицето й,
подпалва тревата наоколо,
пълзи към храстите.
Мъжът мълчи.
Допушва цигара. Размазва фас.
И в един миг залива с гняв
и жената, и мен, и онова мършаво куче,
което е спряло до тях.
Гласовете се сливат
в безсрамен дует. В мръсен танц.
Кучето гладно гълта
буламача от диво злословие.
Уплашено се вдигат птичи крила.
Аз, насила напъхана
във фризера на омразата. Вледенена.
Не мога да стана.

Колко са млади, си казвам,
колко са злочести и глупави!
Ако можех
в тоя миг, на тая скамейка
да се сгуша в теб,
да потъна в очите ти влажни и влюбени...
Ако можех да пошепна
ония думи,
които не успях да ти кажа!
Ако би могло
под тия кленови клони,
в това люляково ухание
само още веднъж да бъдем заедно -
ти и аз -
само още веднъж...

Утихна.
Двамата млади
тръгнаха в две различни посоки.
Не направихме ли така и ние
преди много години?

Снимка: Личен архив на семейството

ЧУДОТВОРСТВО

Какво чудотворство
да се откриеш
в неуловими съзвучия,
в думите,
в тайните на душата си.

Да се откриеш
в болката,
в надеждата,
в гордото Мога!

Да се откриеш
в нови пространства,
приятелства,
в красотата на изгрева,
в тъгата на залеза,
в зелената лудост на вятъра.

Да се подгонят
рими и багри
и да викнеш пияна от дързост:
Успях!

Лиляна Стефанова

С нейната кончина съвременната българска литература губи един от най-ярките си творци.

Поклонението ще се извърши в Ритуалната зала на Централните софийски гробища в петък 06.08.2021 г. от 10.00 часа.

Дълбок поклон!