СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Михаил Михайлов, с когото отиваме на Биеналето във Венеция
"Тук хората не са много наясно какво значение има този форум за изкуството и че той задава нови тенденции за следващите години" споделя артистът
Автор : / 2068 Прочита 0 Коментара
Headspacing, Виена, 2018 г. (Източник: michailmichailov.com)
Михаил Михайлов е роден през 1978 г. във Велико Търново, живее и работи във Виена и Париж. Учи във Факултета по визуални изкуства във Велико Търново (1999- 2004) и История на изкуството във Виенския университет (2002-2007). През 2006- 2009 г. работи в сътрудничество с артистичната група Gelitin. През 2007 г. участва в Sommerakademie "Ситуация и спектакъл" в Центъра на Паул Клее, Берн. Освен няколко специализации и награди, той печели наградата Drawing Now Париж 2018, Австрийската държавна стипендия за визуално изкуство през 2017 г., Австрийска награда за графика (34.Austrian graphic award), и Австрийската награда за графика / долна Австрия 2015 г. Михаил Михайлов участва в множество изложби в България и чужбина.
59-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 23 април до 27 ноември 2022 (предварително откриване на 20 - 22 април).
Националното участие на България ще се реализира в експозиционното пространство Спацио Рава (Spazio Rava), което се намира в централната част на Венеция в квартал Сан Поло на Канал Гранде, в близост до моста Риалто.
Темата на международния кураторски проект на Венецианското биенале не е задължителна за националните участия, но те често се съобразяват с нея. През 2022 г. артистичната директорка на международнaта изложба е Чечилия Алемани. Името на проекта ѝ е "Млякото на мечтите" ("The Milk of Dreams") и е взето от книга на художничката-сюрреалистка Леонора Карингтън (1917-2011).
С Михаил Михайлов се срещаме веднага след пресконференцията, на която беше обявен резултата от конкурса за проекта, който ще ни представи на най-влиятелния форум за съвременно изкуство - Венецианското биенале. Той носи заглавието "Ето къде си". Разговаряме за вглеждането в себе си или пък избягването да го правим, за баналното и тривиалното в различен контекст и среда, както и въображаемото обследване на пространството, в което ще изложи творбите си, без да го е виждал никога на живо.
- Разкажи ми повече за предисторията на проекта, с който спечелихте журито да представите България на тазгодишното Венецианско биенале. Как се срещнахте с Ирина Баткова и как решихте да поемете по този път, каква посока начертахте?
- Срещнахме се в Париж, точно на опакованата Триумфална арка на Кристо, иначе се познаваме от повече време. Причината да решим да работим заедно като тандем беше един нейн текст към моята изложба "Self-brainwashing" в галерия "+359". Обявата за конкурса за Биеналето ни дойде като гръм от ясно небе, просто я питах какво ѝ е мнението за моята работа и дали според нея това би било подходящо.
Работата ни започна още от първия ден с асоциации, с процес, в който трябваше да стигнем до момента да разберем какво искаме да изложим.
Моята работа е комплексна: работя с пърформанс, инсталация, създавам обекти. И трябваше бавно да отсея кое е това, с което мога да се представя на този форум. Другото важно беше самото пространство. Това изглежда лесно, но всъщност е същественото. То е доста раздробено.
В моята глава това са като геометрични шкафове, обекти, които човек не може да изолира. То няма как да не се приеме без тези негови особености. В първия момент си мислех как бих могъл да скрия елементите, обаче установих, че това изобщо не е моята стратегия. Моята стратегия е да се интегрирам в пространството и да стана част от него. Затова с Ирина решихме, че трябва да използваме мястото така, че тези геометрични елементи да се превърнат в част от самата инсталация. През цялото време в самата изложба има диалог с всички тези специфики на архитектурата.
Представям две серии от рисунки, едната е Dust To Dust, която работя от 2014 г. и Weak Points от 2020 г., която се занимава с архитектурните несъвършенства. Тези рисунки са разположени върху геометрични фигури, постаменти, които са вдъхновени от съществуващи вече елементи в самото пространство. Единият обект е 40 кв.м рисунка на прах и боклуци, неща, които са продукт на нашето съществуване. Концепцията е, че прахът, който се събира в моето ателие, го концентрирам и изнасям в изложбено пространство, давайки му нова стойност. Показвам нещо, което предпочитаме да не виждаме.
Самият процес на рисуване на тези остатъчни продукти произвежда нова стойност. Интересен момент е това, което се случва в главата на зрителя. Първо, той мисли, че това е прах върху платно. После обаче разбира, че това е рисунка и променя отношението си към продукта, започва да го възприема за нещо красиво, нещо стойностно. Това поставя философски въпроси като "Кое е красиво?", "Кое не е?", "Кое е реално?", "Кое не е?". Това показва и относителния ни поглед към света около нас.
От серията "Хамелеон", 2020 г. (Източник: michailmichailov.com)
- Това ще бъде серията "Dust To Dust". Разкажи повече за Weak Points и как те ще стъпят в даденото ти пространство?
- В тази серия ще бъдат разположени два обекта в предверието, които играят с тавана. Това са рисунки на несъвършенства на тавана - протекъл таван, процепи в него. Това обаче пак са рисунки. Тук изследвам слабите места на архитектурата като метафора за слабите места в нашето човешко тяло.
Правя един паралел, много важен за мен, микрокосмос-макрокосмос. Прахта за мен е символ на макрокосмоса и Вселената, множество малки частици, микс от различни планети, по същия начин тези две категории могат да се сравнят и с глобалното затопляне. Един таван лесно може да бъде ремонтиран, но щетите, които човекът е направил на атмосферата, няма как да бъдат ремонтирани. През цялото време символиката носи усещането за нещо много банално и това е моята цел - тази баналност ни заобикаля в ежедневието. Донякъде това е опит да се сблъскаме със самите себе си без опит да замаскираме това, което не ни харесва.
В едно от пространствата има изложени няколко обекта, които изглеждат като сююреалистични почистващи предмети, наподобяват четки, но човек се пита каква е тяхната функция, за почистване ли служат или създават абсурдност?
От серията "Хамелеон", 2020 г. (Източник: michailmichailov.com)
- Включил си и проекта Headspacing, който си правил във Виена, в София и в Париж. Как той този път ще изглежда в това пространство, което по всичко личи, си обследвал до милиметър.
- В помещението ми направи впечатление, че има една витрина, огромен прозорец. Интуитивно ми идваше да отнема погледа към градината, за да продължа самата експозиция. Там точно се намира тази инсталация Headspacing.
По време на откриването на изложбата, аз ще направя пърформанс, в който ще изложа главата си, която ще бъде гледана от посетителите като влизат, от външната страна на помещението, откъм градината, ще се вижда само тялото ми. Това е инсталация, която разделя тялото на две.
Headspacing в Париж през 2019 г. (Източник: michailmichailov.com)
След този пърформанс, посетителят също ще може да постави своята глава и да стане част от самата изложба и да погледне към изложбата и отвън, но и отвътре. Това е един вид саморефлексия и се създава възможност за връзка между самите посетители, но и между мен и посетителя. Създава се едно бяло пространство, в което е изложена една глава, която е като произведението на изкуството и то символизира по някакъв начин нашето съзнание, върху което се прожектират всички елементи от света ни.
- "Ето къде си?" - какъв е отговора на този въпрос тогава? Къде сме ние, къде е автора, каква е връзката помежду им и кои са границите?
- Точно това е, което ме вълнува и мисля, че всеки сам може да реши къде е и къде иска да бъде. Самото заглавие е много отворено, има и съвсем банално ниво, но може и философски да бъде мислено върху него, намирането на точно това име ни костваше много време, но мисля, че това е най-точното заглавие. Отговорът на този въпрос за мен може да е един, но за зрителя да бъде съвсем друг и затова оставям място всеки да го открие за себе си.
Headspacing в София, FLUCA, 2018 (Източник: michailmichailov.com)
- Водеше ли ви по някакъв начин кураторският проект на Чечилия Алемани "The Milk Of Dreams"/ "Млякото на мечтите"? Доколко искахте да се съобразите с него и това осъзнато ли беше?
- Още като прочетох концепцията на кураторката ми направи впечатление, че темите, с които тя се занимава всъщност са много подобни на темите, с които се занимавам и аз. Това донякъде беше мотивация за мен да се кандидатирам в този конкурс. Реших, че позицията ми може да бъде много добре разбрана в този контекст. Аз отдавна работя върху теми като съществуването на човека, кой съм аз, кои сме ние, какво ни свързва, какво ни различава от животните, трансформациите на човешкото тяло, връзките ни със Земята. В случая не съм приспособявал нещо към темата, защото тя се изля като за мен.
- Прави ми впечатление, че ти вече "живееш" и "работиш" в пространството там, обследвал си го прецизно, деконструираш го, познаваш елементите му, местиш ги във въображението си. Не създаваш проект, който просто да пришиеш на дадено място.
- Аз реално никога не съм виждал това пространство. Но непрекъснато го обикалям, то е постоянно в главата ми, отне ми много време да го разчертая, да мина през него, да го осъзная. За мен пространството е база. В него има вече зададени геометрични елементи, които ти задават нещо и не можеш да ги игнорираш. Всичко става част от самата работа.
Кадър от инсталацията Headspacing, Виена 2018 г. (Източник: michailmichailov.com)
- Ти каза, че си ходил на Биеналето. Защо според теб тази кауза е важна и си струва да се влагат повече усилия и ресурс в нея? Виждаш ли възможност за развитие в иначе по-свитата ни артистична среда?
- Виждам как се случва това в другите страни, в Австрия, където живея, това се случва една година преди събитието, случва се по подобен начин, с кандидатура, жури, процесът беше подобен. Но говорим за абсолютно различен бюджет, повечето от страните разполагат с пространства, в които авторите години преди това могат да си представят своите работи и да мислят върху това. Един съвършено друг подход.
- Кое може да подобри позициите на страната ни там?
- Тук сякаш хората не са много наясно за силата на това събитие и какво то означава. Звучи вероятно абстрактно за много хора. На Биеналето се изсипва целият свят - и от специалисти по изкуство, но и почитатели - реално там се създават тенденциите на това, което ще се случват през следващите години в галерии и институции. Няма друго място, което да има такава сила. Биналето за жалост не се възприема така тук.
- Изглежда, че повечето хора не намират връзка между тях и съвременното изкуство. Струва ми се, че за някои все още представата за изкуство е Караваджо и Владимир Димитров-Майстора. Може би трябва да се насочи внимание към адекватно образование, тоест, че след Караваджо и Владимир Димитров са се случили и други неща?
- Хубаво е всеки да може да изрази мнение, но наистина има нужда от възпитание. Човек е толкова голям, колкото е голям светът му. Каквито и коментари да се появяват за мен, няма как да ме счупят, защото аз съм се изградил като артист.
Автор: Юлия ВЛАДИМИРОВА | Instagram
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}