Всички знаем за неговата близост с вещицата Ванга - тази проста женица-оръдие в ръцете на ченгетата от ДС и тяхна касичка, до която Русев бе неотлъчно. Близкото му приятелство с друга мрачна личност от миналото - сатаниста Богомил Райнов, известен и с това, че бе уринирал върху гроба на баща си, както и със съмнителната си шпионска дейност под прикритие във Франция. Тази близка духовна и друга връзка също е общоизвестен факт. Помним и как той следваше и обслужваше неотлъчно правешкия прост циганин, грижейки се за поддържане на фалшивия му имидж, и нашепвайки му каквото, и когато трябва... Едновременно с това беше ключов играч и в обкръжението от тарикати на правешката грачеща “принцеса” с тюрбана - наречено сполучливо “людмилие”, от голямата Вера Мутафчиева. Това “людмилие” се състоеше от банда слагачи от всякакъв калибър, подбрани от задкулисието, със задачата да обслужват и градят положителния имидж на една объркана, комплексирана и податлива на влияния и внушения проста женица, и те го правеха старателно и всеотдайно, като не пропускаха да я използват за своя лична изгода, и домогване до привилегии, които комунистическата власт подхвърляше на верните си слуги. До ден днешен някои от тях, прекрасно знаейки колко ниско беше нейното ниво, най-безсрамно се опитват да ни я представят като някакъв културен фактор - едва ли не феномен - удобно забравяйки кой й съставяше речите, и кой й написа “трудовете”... На челно място сред тях освен Александър Фол и Иван Маразов, до последно бе именно същият този академик , професор, народен художник и прочие, последният да затвори вратата... Това бе той - членът на ЦК на БКП, другарят Светлин Русев. Така възхваляваното меценатство на Светлин Русев също не бе безкористно, и това знаят десетките колеги живописци, графици и скулптори, от чиито изложби Русев заделяше за личната си колекция поне по една работа, като без всякакъв свян използваше властовата си позиция на прадседател на СБХ. Да не говорим, че да си меценат означава да помагаш и да даваш, а не да вземаш, но Русев бе меценат от по-различен вид - комунистически, тоталитарен! Колегите обаче добре знаеха, че за да има откупки, изложбата им трябваше задължително да бъде наредена от СВЕТЛИН - така те го наричаха благоговейно - и подаръкът макар и негласно, също беше задължителен... Този човек нямаше никакви скрупули да консултира и всевъзможни полуграмотни в културно отношение “колекционери” на изкуство, от ъндърграунда - преди и след 89-та година - без да се вълнува от въпроса за произхода на техните средства. Е, не безплатно, вероятно... За този ли “морал” днес пеят литании неговите слагачи? Ето защо той също има вина за изтичането на национално културно богатство в мръсни ръце. Един красноречив пример е бившият борец, и бивш каруцар - Боян Радев - днес горд собственик на сериозна колекция от качествени произведения, включваща доста работи на Златю Бояджиев - един от най-конвертируемите български художници! Този простоват човек - служител на УБО, и по едно време на дом “Витгенщайн” във Виена, и измислен “колекционер” - също не си поплюваше. Колеги са споделяли с мен как срещу картина им е помагал да получат задграничен паспорт, за да излязат на Запад - “привилегия”, която комунистическият режим им бе отказал чрез своите копои... Много хора се възхищават от даренията, направени от Русев, но аз не споделям особено този възторг и мисля, не случайно... Щеше без съмнение да е различно, ако бе завещал колекцията си на своите дъщери или на обществени институции, вместо да търси индулгенция за своите деяния... Защо мисля така ли? Ами защото мой съученик вече покойник, и служител на службите преди 89-та, още тогава сподели с мен, че на Светлин службите му търсят над единадесет, или тринадесет милиона щатски долара - вече не помня точно цифрата... Слушал съм и доста приказки за големи далавери около създаването на т.н. Галерия за чуждестранно изкуство, с основни играчи като Людмила(фасада), Светлин, Георги Йорданов-Могучий, Богомил Райнов, арх. Пею Бербенлиев и доста други по-дребни риби, но тъй като нямам доказателства, не желая да коментирам. Вървят приказки и за менторството му над колеги, участници в мафията за създаване на копия на картини от наши майстори, предназначени за замяна на оригиналите - не го твърдя, не за друго, а защото не разполагам с доказателства, и не мога друго, освен да предполагам..