СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Ивайло [Нойзи] Цветков: Политически елит няма, има крадливо съглашение
"Аз се противя на лесното приемане, че всички, които се занимават там нещо с култура, са интелектуалци и "умници". Това просто не е вярно...", казва Нойзи
Автор : / 10877 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Личен архив/Киномания
"Нали постоянно си говорим за липсата на лидери? Ето ви 26-тима лидери на съвременната българска мисъл, с които се опитваме да достигнем до нещо, което да докара съвременния читател до замисляне.
И да оставим свидетелство за епохата", предлага авторът на "Диалози" в интервю специално за Impressio.
"Диалози" е първата книга на журналиста и културен антрополог Ивайло [Нойзи] Цветков. Съдържа 26 разговора между личности с безспорни способности да анализират миналото, да интерпретират настоящето и да предлагат идеи за бъдещето.
Във фокуса са политиката, културата, историята, обществения живот - под формата на диалози.
Те са ситуирани в българския и световен контекст - основно в последните 5 години, но и отвъд тях. Някои от текстовете в книгата са с първа поява в електронното издание Offnews, но други са направени специално за нея.
Избраните диалози освен рефлексии към съвременните дискурси - предлагат и надвремеви смислови послания.
Ивайло (Нойзи) Цветков с читатели (Източник: Личен архив/Книгомания)
Ивайло [Нойзи] Цветков пред Impressio:
- Разговорът у нас изглежда "потрошен и невъзможен" (Георги Господинов). Как я докарахме дотук?
- С непобедимото старание на онези, които наричам "биомаса", основно във Фейсбук. С вече напълно идиотската, но и някак валидизирана масово идея, че всеки сам си е медиа.
С преклонението на традиционните медии, включително и най-вече националните телевизии, пред Малкия ум, пред когнитивно предизвиканите, които се смятат за равни на образованите и въобще хората от по-горните етажи на своеобразната социокултурна "сграда". С възкачването на публиката на сцената - т. е. с опиянението от разрушаването на "Бастилията на авторитетите".
С идеята да потрошим всичко, пък после ще му мислим, без капчица емпатия.
Добре е, че винаги брилянтният Господинов написа това на гърба на книгата ми - то трябва да е нещо като wake-up call. Векът е разглобен, не само диалогът. Аз просто опитвам да слепя част от парчетата в тази книга.
- Сократ и Платон са едни от първите, които посочват на хората, че словото и езикът са в основата на самоосъзнаването им. С Вашите "Диалози" съзнателно правите препратка към тях. Защо избрахте този подход?
- Препратката - или намигането - към сократиците наистина е съзнателна, но не изчерпва идеята за тази книга. Тъй като поради естеството на заниманията си съм ги изследвал още от 8-ми клас, твърдя, че първо те са ни научили на беседите, в които група умни хора търсят обективната истина.
Това, както после ще разберем от картезианците, е обречено търсене - затова да прегърнем просветеното съмнение. С повечето от героите на книгата сякаш сме съгласни за това.
Само да припомня, че по-късните философски школи сякаш се връщат към досократиците като Парменид - и току-що цялата ви аудитория спря да чете (смее се).
- Смятате ли, че можете да съберете публика за "спокойния, умозрителен диалог", който предлагате в книгата си?
- Смятам, че "Диалози" не е елитарна per se, и ще намери своята аудитория отвъд строго епистемологичното. Все така вярвам, че у нас има достатъчно мислещи хора, които искат да прочетат какво и как рационализират едни от най-големите ни съвременни умове, особено по въпросите за българската съдба и идентичност.
- Защо поканихте за разговор именно тези съвременни наши умове, които наричате "мисловни лидери" сред които Георги Господинов, Галин Стоев, Иван Кръстев, Камен Донев, Ицо Хазарта, Георги Каприев, Явор Гърдев, Георги Лозанов, Димитър Стоянович, Иван Ланджев, Стоян Радев, Теодора Димова?
- Простият отговор е "защо не, повечето са ми приятели и пребиваваме в една и съща мисловна среда". По-сложният: всеки от моите събеседници сам по себе си е интелектуална вселена. Опитал съм да извадя най-доброто от всекиго, възползвайки се от близостта си с тях.
Ивайло (Нойзи) Цветков с читатели (Източник: Личен архив/Книгомания)
Нали постоянно си говорим за липсата на лидери? Ето ви 26-тима лидери на съвременната българска мисъл, с които се опитваме да достигнем до нещо, което да докара съвременния читател до замисляне - за смисъла на българския съвременен живот, основно. И да оставим свидетелство за епохата.
- Имате ли самочувствието, че можете ефективно да съдействате за обезвреждането на "минните полета между нас"?
- Не. Това моето е културологично понечване, упражнение по български смисъл. Но е хубаво, че пак цитирате Господинов по повод книгата.
- Незавидна ли е всъщност нашата българска съдба, както често се жалваме?
- О, съвсем не. Нищо й няма на нашата "незавидна съдба" - нима тази на Беларус, Чад или Киргизстан е по-завидна? Тази на Бангладеш или Южен Судан?
Номерът - включително в "Диалози" - е как се справяме с националните травми, с общите ни когнитивни провали, с трагичната ни колективистична култура, с груповата травматична идентичност. И как да създадем нов национален идеал, чрез който някой ден да прекрачим от Втория в Първия свят. Толкова е просто.
- Можеш ли да бъдеш голям актьор, режисьор, писател, а гражданската ти позиция да е на втори план - ненужна и неважна за творчеството?
- Гражданската позиция е напълно личен избор. Аз единствено се противя на лесното приемане, че всички, които се занимават там нещо с култура, са интелектуалци и "умници". Това просто не е вярно.
Интелектуалецът преди всичко строи мисловни модели, чрез които евентуално да помага в големия смисъл. В противен случай и Камю, и Луи дьо Фюнес трябва да минават еднакво за "френски интелектуалци".
- Как ще коментирате случилото се в Народния театър?
- Никак. Но понеже питате все пак: леко провинциална, леко глуповата non-драма.
Морфов е изключителен, наднационален режисьор, оставете го на мира, толерирайте го, той е културно съкровище.
Джагър и Ричардс се надрусали и пъхнали шоколадче в недрата на Мериън Фейтфул - как е трябвало да реагира британската общност и тогавашният секретар по културата, част от правителството на Харълд Уилсън?
Стига с тия комплексарски реакции, моля.
Част от проблема със споменатото качване на публиката на сцената, впрочем.
Гледайте South Park и мислете (което е най-добрият съвет, който изобщо мога да дам). Самоиронизацията е висше ментално изкуство, както знаем още от Киркегор, и - уви - почти никъде не е по силите на биомасата, но това не пречи да опитваме нещо повече.
- Какво ще кажете за понятието "различни гледни точки", когато се коментира тероризма?
- Ми тогава да чуем и другата гледна точка на Джефри Дамър или Мохамед Ата, трябва да е напълно валидна.
Имам и любим комикс по тая тема, в който Джеф има гей-любовник, който го пита,
"ти тая глава във фризера ще я ядеш ли, или да я хвърлям?"
Та така и с мръсната война на Путин, ако ме разбирате...
- Какво знаем повече за себе си след започването на войната в Украйна?
- Че либерално-демократичните отстъпки пред откачен диктатор, гарнирани с внимателни бизнес-практики и сериозни печалби от сделки с дявола, в крайна сметка не работят. Днес са Судетите, утре ще е Полша.
И че част от нашите сънародници просто са нереално прости, включително жертви на дигиталната революция.
- Има ли в България политически елит?
- Формално, да. Но той прилича на онзи руски виц за Яков Зеведеев, който трябвало да запази масата за Тайната вечеря. От заведението питат, колко човека? И той, ми маса за 26-тима, ма сме тринайсет и всички ще стоим от едната страна. Т. е. елит де факто няма, има крадливо съглашение.
Разбира се, има и крадливо противоборство, но най-вече олигархични интереси.
При които политическият "елит" е предимно на добра заплата. Особено сега, когато се чакат парите по Плана за възстановяване.
И вие, ми диспиаче, не сте част от него. От вас се иска само да гласувате, за да разберем дали може да се сглоби ново крадливо съглашение.
Ивайло (Нойзи) Цветков с читатели (Източник: Личен архив/Книгомания)
- Произвеждат ли смисъл "говорещите глави" по телевизиите, особено в контекста на зачестилите у нас предизборни ситуации?
- Е, глупости. Всичко е сведено предимно до просто и не особено талантливо гадателство.
- Не е ли твърде стеснен кръгът на тези "авторитети"?
- Вероятно. Но ако смятате, че са платени - не са. Единици от тях успяват да монетизират нещо, и то не много. Останалите просто вдигат ръка, белким някой ги забележи и "назначи" по некви "изследователски" политологични програми.
- Вярвате ли, че има и "четирихилядници", които прибират пачки за пропаганда?
- Не, разбира се. Вече казах - те, включително Рубльов, бивш Копейкин, просто вдигат ръка.
Паричните потоци вървят по съвсем други канали.
- Бихте ли поканили Илон Мъск във Вашите "Диалози". Какво бихте дискутирали?
- Аз вече поканих моя любимец от детството - Стивън Кинг, чрез познати в САЩ, но едва ли ще стане.
А въпросът ви е леко идиотски, но ще кажа: с Илон Мъск бихме могли надълго да поговорим за две важни неща. Първо, кво правим с неравенството (за да разбера дали и той е лефти), и що се разпаднахте с Граймс.
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Личен архив/Киномания
А, и още нещо: в какво и къде би инвестирал in an ever-decadent world?
- Можем ли да опитомим социалните мрежи?
- Не. То няма и нужда, да не говорим за морален кантиански императив. Социалните мрежи поддържат предимно измамното чувство за значимост на малкия човек, и в този смисъл са повече от необходими на управляващите елити.
- Как бихте нарекли изминалата 2022 година, ако взаимствате от китайския календар? Годината на ...?
- Годината на окончателното възцаряване на ефекта Дънинг-Кругер, особено след пандемията и войната.
Да опитам да го "преведа" така: ти си тъп, но не знаеш, че си тъп, тъкмо защото си тъп.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}