СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Диана Димитрова: След Ирина и "Тютюн" вече не съм същата
На финала се чувствам мръсна, опетнена. В коридора на театъра има огледало. Дори не искам да виждам изображението си отсреща по време на действието, изповяда актрисата
Автор : / 17081 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Иван Григоров
"След Ирина и "Тютюн" спуках до един всички балони от миналото си - вече няма балони, картините ми в новата изложба, посветена на жената, са без рамки, без имена...
Не мога да комбинирам и двете си изкуства по едно и също време. Те са крайно ревниви, обсебващи. Единственият ми вариант да им се отдам е, когато са разделени, в различни периоди. В репетиционния период на "Тютюн" не съм и помисляла за рисуване.
Да, имаше моменти, в които получавах халюцинации, те се засилваха. Понеже на мен рисуването не е хоби и не рисувам на залез с чаша вино като арт терапия "да говорим за изкуство".
Целият този процес при мен е изтощителен. Става въпрос за дълги часове пред платното, под, над платното. Водя друг живот, забравям да функционирам като човешко същество, не се храня, не спя, картините ме докарват до някакви особени състояния.
Под всяко едно платно има десетки изображения през тези 2 години, в които подготвях изложбата "Жената", разкрива невероятната актриса, която е и художник, и писател.
С Диана разговаряме за Ирина от "Тютюн", която я кара да сънува кошмари, но тя застава плътно зад всяко едно нейно действие, за изложбата й "Жената", с картини без рамки и без имена, която можем да видим до петък, за адреналина, който те кара да издържаш на болки като вълк на сцената.
Представяме ви Диана Димитрова ексклузивно пред Impressio и Dir.bg:
- Как се срещна с Ирина от "Тютюн" на Димитър Димов, Диана? Това е рядък шанс за една актриса...
- Първо ми се обадиха от Малък градски театър "Зад канала" и ми казаха, че Бина Харалампиева иска да разговаря с мен. Самата тя ми звънна малко по-късно: "Предлагам ти много интересна роля. Говоря за Ирина... "Тютюн"... Отиваме..." "Къде отиваме?" "Във Варна..."
Като чух Варна, тъкмо щях да кажа: "Благодаря за предложението, но... ", и тя прекъсна разговора като обясни, че ще се свърже с мен по-късно, защото сега влиза на репетиция".
Обади ми се вечерта към 11 и ми предложи да се видим на другия ден. Започна да ми разказва по-детайлно каква е нейната идея за пиесата, за ролята. Стана ми любопитно. На другия ден направихме проба с Калин Врачански. Тогава всъщност се запознахме с него. Бина отиде, ксерокопира сцена от романа, понаучихме си текстовете и се "изпокарахме" като Ирина и Борис. Стана ми ясно, че следващата дестинация за мен е Варна. Бина се обади във Варна и каза: "Идваме!"
Бина Харалампиева ме е гледала в сезона на "Откраднат живот", в който си партнирах с Иван Юруков. Но не ме познала. Защото ме помни от 2014 г. от представлението "Посещението на старата дама" в Малък градски театър "Зад Канала", на което е режисьор. А по това време аз бях пищна дама. Нямах нито една реплика, още бях студентка в НАТФИЗ. Но участвах в целия репетиционен период с нея. Още тогава усетих, че има нещо да става.
Знаех, че нещо ми предстои с Бина. Алогично е, но е така.
Бина попитала моя професор от НАТФИЗ Атанас Атанасов: "Всичко е чудесно, твоята студентка е прекрасна, променила се е... Но има ли характер?" Той възкликнал: "Е, как Диана няма да има характер?!" Но Бина уточнила: "А на сцената ще се прояви ли?" "Ще се прояви, как няма да се прояви!", категоричен бил проф. Атанасов.
Когато решила да поставя "Тютюн", през цялото време интуицията теглила Бина към мен за ролята на Ирина.
- Хареса ли ти самата пиеса, адаптацията на Юрий Дачев?
- Юрий Дачев е успял да събере романа по уникален начин в пиесата. Да синтезираш по този невероятен начин два тома в пиеса от 60 страници, се изисква майсторство. С него се запознахме в деня на първата премиера във Варна.
Не знаех на кой свят се намирам преди спектакъла.
Накрая Юрий ми каза много силни думи. Споделил после с Бина, че в гримьорната видял актриса, запознал се с нея, в спектакъла наблюдавал цялата метаморфоза и всички събирателни образи, които извирали от нея, бурята "Ирина", а след премиерата - "то дете". (смее се)
- Стана изключително популярна, особено в сериала "Откраднат живот", а след това в театъра се хвърли в най-дълбокото - Ирина от "Тютюн". Какви чувствата те владееха?
- Имах някаква романтична представа от филмовата Ирина и голямата Невена. Но ми харесва, че Бина, и Юрий работят по оригинала, по роман на Димитър Димов. Взех двата тома, подчертах си всяка една негова характеристика на Ирина, всичко. Исках да разбера как тя се превръща в някакво манипулативно животно накрая, което мачка Борис Морев, започва да мачка всички, защото тя самата вече е счупена. Уникално е двата часа на спектакъла, аз като артист да преминавам през всичко това, да го живея...
С наближаването на премиерата, някаква параноя започна да се прокрадва в мен - колко сложна роля е това, дали ще се справя... Защото аз не заставах само с моето име, а с това на Бина, на колегите, на Юрий, на Асен Аврамов... Но в един момент си дадох сметка, че просто трябва да се отпусна...
- В кой момент разбра, че нещата се случват?
- Когато публиката започне да диша с нас, когато я усетих като един огромен организъм. Не гоним нейните реакции. Идеята е тя да бъде наблюдател на целия процес. Интересните отношения са на сцената. И когато сме отдадени "на 200", врим и кипим в тези отношения, и за публиката е интересно да наблюдава.
- А самонаблюдаваш ли се на сцената?
- В никакъв случай не се самонаблюдавам. В този спектакъл преминавам през всякакви крайности. Мои приятели ми казаха, че във финалната сцена не приличам на себе си. Чертите ми са се променили. Не знам това как се случва...
Но на финала аз буквално чувам пърхане на криле, на ангели, на демони, усещам много различно присъствие около себе си. Всеки път е така, колкото и откачено да звучи...
- Има ли епизод по време на репетициите, който определяш като възлов за теб, а оттам и за героинята ти?
- В една от сцените по време на репетиция, Бина ме накара да полудея. Накара ме да излеза извън кожата си. Тя е много добър психолог, освен режисьор, те нещата всъщност са свързани. Каза ми: "Искам да те извадя от тази летаргия!"
И започна: "Давай, давай, давай, качвай, качвай!..." Аз нямам много ясен спомен, но моят колега Пламен (Димитров), който играе Стефан Костов, по едно време стоеше и мигаше, не можеше да продължи. Той видя друг човек срещу себе си. Това е сцената между нас, когато аз крещя, че трябва да вкараме Мария, съпругата на Борис Морев, в лудницата много по-рано.
Той казва: "Състраданието не е глупост. Може да ни прави уязвими, но не е глупост!" А Ирина му опонира: "Странни думи за човек, който няма нищо против хиляда работници да мрат от глад!"
Бина ме накара да го разтреса и да му крещя тези думи. Усетих се толкова зла, че не можех да го понеса. Сякаш Диана се беше сляла с Ирина...
След репетицията отидох при моя приятел от Варна Серджо, барман, с когото Калин ме запозна. Исках само да седна кротко на бара и да изпия няколко уискита, за да мога да се укротя. Усещах, че не съм в кондиция за разговори с други хора. Не исках да се прибирам. После прегръщах скулптури в парка.
Да, мога да призная, че него и една моя приятелка, която дойде по-късно, съм ги ухапала и двамата... (смее се) Нея по ръката, а него - по рамото. На следващия ден ми показваха синините си. Най-вероятно се е случило, защото са искали да влезат в личното ми пространство, когато съм имала нужда да се капсулирам. Извинявах им се и съжалявах горчиво.
Но съм благодарна на Бина, че безпощадно ме предизвика да преживея този катарзис. Тя ни каза на мен и на Калин още в началото: "Вие справите ли се с тези две роли, вече много трудно нещо ще ви се опре."
И аз съдя по себе си. Много бариери паднаха от този момент за мен. Чувствам се свободна.
Получих прегръдка от Бина след първата премиера, разбрах от изражението й, че е повече от доволна.
- Как се усети в партньорството с Калин Врачански?
- Калин ме накара да се доверя на партньора си. През юни плътно репетирахме. Като се върнахме през септември за възстановителните репетиции и премиерите, той каза, че си е починал от мен. (смее се)
Всъщност, починал си е от Ирина.
- Опитваш ли се да оправдаваш героините си, в случая Ирина, или понякога не си на тяхна страна?
- Оправдавам Ирина за всяко едно нейно действие и съм плътно зад нея. Тъй като имам привилегията два часа да се потопя в този спектакъл, всеки път откривам нещо ново в нея.
- Доколко силен е адреналинът, който те владее на сцената в този спектакъл?
- Почти си счупих пръста на първото въртене с камера за мизансцена, репетирахме с въображаем реквизит. На два дюшека имаше чаршаф, от които ставам рязко, молейки Борис да не пие. Спъвам се, изправям се на палци и политам към Калин. Много съм му благодарна, че в този момент пое партньора си, защото най-вероятно щях да падна по очи. Почувствах как палецът ми започва да се подува, а това се случи в началото на спектакъла, а записвахме с камера. Ако бях спряла и се бях разплакала от болката, както ми се искаше, спектакълът щеше да оттече.
Адреналинът беше толкова силен, че издържах като вълк до края - час и половина. След това отидохме в Спешното. Направиха ми снимка - разминала съм се със счупването, но трябва да си изтърпя болките. Вече почти мога да го сгъвам.
- Как те промени Ирина?
- Черният вълк се събуди в мен. Това е приятна манипулация от нейна страна.
Опитвам се да трия всичко с гумичката, но в този спектакъл има особена сила, която щом веднъж си минал през нея, много е трудно излизането.
На финала се чувствам мръсна, чувствам се опетнена. В коридора на театъра има огледало. Дори не искам да виждам изображението си отсреща по време на действието. Не изпитвам никакво себеуважение към себе си, а това ми е много непознато.
След Ирина се засили чувството ми за самоирония, обостри се черното ми чувство за хумор.
Но... ние в момента анализираме. Когато започне спектакълът и се завърти колелото, всичко това не ме интересува.
След Ирина се научих не само да слушам хората, а и да ги чувам. Аз съм интроверт, капсулирам се в моя вътрешен свят. Варна ме промени, дотам, да усещам по друг начин хората, светоусещането ми се промени след този спектакъл.
- Явно е, че Ирина е влязла много дълбоко в теб...
- До ден днешен имам невероятни кошмари, не съм аз в сънищата ми, а е Ирина. Когато се прибрах през септември в София, след трите премиери, извънредната премиера, една нощ си спях в моето легло с Вру, свит на топка в краката ми, както обикновено, сънувах поредния кошмар.
Събудих се и около 20 секунди не разпознавах стаята си, не знаех къде се намирам. Чух, че котаракът издава някакви звучи, явно и той сънуваше кошмар. Започнах да идвам на себе си, да го галя и да го успокоявам. Вру се събуди и ме надра, явно не можа да ме познае.
Той ме беше последвал. Не знам на какво място сме били.
- А какво се случи с онези 28 балона от изложбата ти преди 2 години, какво се случва с тях?
- След Ирина и "Тютюн" спуках до един всички балони, вече няма балони, картините ми в новата изложба, посветена на жената са без рамки, без имена...
Не мога да комбинирам и двете си изкуства по едно и също време. Те са крайно ревниви, обсебващи. Единственият ми вариант да има се отдам е, когато са разделени, в различни периоди. В репетиционния период на "Тютюн" не съм и помисляла за рисуване.
Да, имаше моменти, в които получавах халюцинации, те се засилваха. Понеже на мен рисуването не е хоби и не рисувам на залез с чаша вино като арт терапия "да говорим за изкуство". Целият този процес при мен е изтощителен.
Става въпрос за дълги часове пред платното, под, над платното. Водя друг живот, забравям да функционирам като човешко същество, не се храня, не спя, картините ме докарват до някакви особени състояния.
Под всяко едно платно има десетки изображения през тези 2 години, в които подготвях изложбата "Жената".
Рисувала съм, картината е готова, но нещо ме тегли още към нея и започвам отгоре да доизграждам друг образ. Имам снимков материал на някои от тях и е много интересен целият процес - какво е имало на платното и как то се разпада, разпада, разпада, до финалния етап, както изглежда в галерията. Ако не беше дошло време за изложба, може би бих продължила работата си по тях. Но вече съм се научила да спирам.
Изложбата ми "Жената" е еманация на Ирина и на мен самата...
- Желая ти успех, Диана!
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Изложбата на Диана Димитрова "Жената" можем да видим до петък, 29 октомври, включително, в Галерия Nova art space, ул. "Съборна"3
Диана Димитрова става популярна с ролята си на доктор Зорница Огнянова в сериала "Откраднат живот".
Родена е на 1 април 1990 г. в град Добрич. Израства с баба си и дядо си в село Кайнарджа, област Силистра. Учи в Силистра, в паралелка с профил рисуване. На 15-16 годишна възраст решава, че ще се занимава с изобразително изкуство.
Приета е първа по успех в Художествената академия, специалност Графика.
Диана се отказва още след първата година. Решава да кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ. Но и там следват изпитания. След година прекъсване влиза в класа на проф. Атанас Атанасов и завършва през 2015 година.
Същата година актрисата играе в постановката "Посещението на старата дама" на режисьорката Бина Харалампиева. Има възможност да влезе веднага след завършването си в трупата на Театъра на армията, но отказва.
По това време актрисата прави моноспектакъла "Въпреки всичко" по сценарий и режисура на Радослав Гизгинджиев, който играе две години и половина.
Диана участва и в чуждестранни продукции. В сериала на канала History Channel - "Спартак" изпълнява ролята на тракийска вещица, която накрая е разпъната на кръст. След тази роля продуцентите я забелязват и й дават друга - този път в продукцията "Eight days that made Rome". Там играе привидението, което преминава реката Рубикон.
Снима се в няколко епизода на сериала "Столичани в повече"и в холивудската продукция "Death race 4" с Дани Глоувър и Дани Трехо. Диана започва участието си в "Откраднат живот" в първи сезон с ролята на разюзданата сестра Мая, която е влюбена в доц. Захариев, изпълняван от Емил Марков.
Има роли в още български продукции, като "Дъвка за балончета" и "Дяволското гърло" по Нова тв. След тях, продуцентът Евтим Милошев я кани да участва в Четвърти сезон на "Откраднат живот", този път с друга, по-голяма роля - на д-р Зорница Огнянова. Паралелно с него се снима в българския филм "Писма от Антарктида" с Ирмена Чичикова.
През годините е правила няколко самостоятелни изложби. Автор е на две детски книжки - "Влад" и "История за Малката вещица, Драконовото зайче и Асо купа", където нейни са и рисунките.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fdiana-dimitrova-sled-irina-i-tyutyun-veche-ne-sam-sashtata&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2021%2F10%2F27%2F2269458%2F768x432.jpg%3F_%3D1635354166&description=Диана Димитрова: След Ирина и "Тютюн" вече не съм същата', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}