Възпоменателно на Христо Фотев Поете, приживе не успях да ти кажа, но нали не е късно и днес, как останах без дъх във вълната на митичния словесен пейзаж. Знам, вината е моя, признавам, не умея да плувам без страх в океана от чувства и думи на спонтанния поетичен екстаз. Като чайки и гларуси - пясъчни птици, без вълните не можем, а Вълната си ти. И какво от това, че нетленен си вече, морето, ти знаеш - не може да спи. Ще се реем над синьо-зелената бездна, орисани от теб със любов, в чаровния залив, в часовника гаров и в тръпката с име Б у р г а с. Константин Корадов "Междусъние" 2008 г.