В РАЗЛИЧНИ ТОЧКИ НА ПЛАНЕТАТА
Проф. Петър Берон представя книгата си "Одисеи" в "Клуб Опера" в Деня на будителите
Срещата с изследователя започва в 11 часа, а входът е свободен
Редактор : / 2509 Прочита 0 Коментара
"Одисеи" на проф. Петър Берон
Снимка: Издателство "Изток-Запад"
Издателство "Изток-Запад" организира разговор с проф. Петър Берон и премиера на новата му книга "Одисеи" на 1 ноември в столицата.
Събитието ще се състои в Деня на народните будители от 11 ч. в "Клуб Опера" на Софийската опера и балет. Достъпът до пространството е през входа откъм ул. "Г. С. Раковски".
Инициативата събира читатели и почитатели на изследователя в рамките на неделните културни срещи на издателството.
Изданието "Одисеи" документира експедиции, изследвания и преживявания на българския зоолог в различни точки на планетата. От планинските върхове до непознатите пещери, от екстремните експедиции до музейните експозиции, от екзотичните джунгли до родния парламент - заповядайте да чуем историите на един голям човек, учен и мечтател и да почерпим вдъхновение от заразителното му любопитство.
Посетителите ще имат възможност да зададат своите въпроси и да получат автограф. Входът за срещата е свободен до запълване на местата в залата.
"Одисеи" описва целия живот на Петър Берон, неговите пътешествия, пътя му в науката и в политиката с много интересни детайли.
Как се побира цял живот между две корици? Трудно! Особено когато е минал из джунглите и пещерите на Африка, Азия и Латинска Америка, та дори и на родния парламент. Живот, отмерван не в години, а в експедиции.
В "Одисеи" проф. Петър Берон ни повежда из личната си история, в която колкото по-голям и невероятен се оказва светът, толкова по-силно е желанието да видим всичко от него.
Това е книга за пътя - напред, но винаги към себе си. За спомените, които не стоят мирно. И за един човек, който просто не умее да отлага приключението.
Приложен е списък на трудовете му, части от издадените повече от 50 негови книги в областта на спелеологията, описания на части на света, зоогеографията, политиката, високите планини и тяхната фауна, цялостна панорама на зоологията в България. В изданието са включени много снимки от личния архив на автора.
Проф. Петър Берон е една от най-значимите фигури в съвременната българска наука, световнопризнат зоолог, биоспелеолог и изследовател на фауната на високите планини. Роден в София през 1940 г., той посвещава близо половин век на работа в Института по зоология и Националния природонаучен музей при БАН, като в продължение на единадесет години е негов директор.
Неговият академичен път е белязан от специализации във Франция и лидерски позиции в международни структури - бил е председател на Балканския спелеологичен съюз и член на Бюрото на Световния съюз по спелеология. Като учен с енциклопедични познания, той е преподавал зоогеография и акарология, оставяйки след себе си десетки монографии и стотици научни трудове.
Професионалният път на д-р Берон е низ от забележителни експедиции в Куба, Китай, Виетнам, Индонезия, Хималаите, Африка и Южна Америка. Той е откривател и описател на множество нови за науката видове пещерни и високопланински животни, което го утвърждава като един от най-авторитетните акаролози и изследователи на Стария свят.
В каталога на издателство "Изток-Запад" д-р Берон присъства като майстор на документалния и научнопопулярния разказ, успявайки да превърне научните наблюдения в завладяваща хроника на човешкото откривателство. Неговите книги съчетават прецизността на изследователя с вдъхновението на пътешественика, превръщайки се в прозорец към малко познатите кътчета на планетата.
Снимка: Издателство "Изток-Запад"
Из "Одисеи" на проф. Петър Берон:
Разговор на Покрива на света
И така, качихме се до основата на стената (4700 м), пипнахме К2 и тръгнахме обратно. Разбира се, през целия път събирах - в тези забутани места малцина зоолози бяха стъпвали, особено чужденци. Събрах добра колекция и я опазих след драматични преживявания в реката. Накрая започнахме дълго изкачване, превалихме прохода и се установихме на последния лагер към 4600 м. На другия ден трябваше да се спуснем до развалините, откъдето джип щеше да ни закара в Кашгар.
Да, но... към мен се приближиха двамата юнаци и аз вече предчувствах неприятност. Ето и задушевния разговор, който проведохме с водача:
- Ще трябва да си предадете колекциите.
- Защо?
- Забранено е да се изнасят научни материали от Синдзян-Уйгурската област.
- Защо не ми казахте по-рано? Виждате с какви трудности събрах и опазих всичко. А и можете ли да ми покажете някакъв документ, че има такава забрана?
- Както и да е, предайте ги, защото иначе ще ви ги конфискуват на летището в Кашгар или Урумчи и във всеки случай - в Пекин.
На мен ми притъмня пред очите. Винаги става така, когато някой се опитва да ме лиши от ценните, с труд събирани, колекции. Казах му следното:
- Чуй ме внимателно. Не вярвам да има такова разпореждане и във всеки случай няма да си дам колекциите. Ти видя как си рискувах живота в реката, за да ги опазя, пък и на вас за нищо не ви трябват тези паяци, стоножки и бръмбари с етикети на български. Затова виждам два изхода от тази ситуация.
Мария Касимова-Моасе: Историите на хората преди нас помагат да се чувстваме по-малко сами
Първи вариант: продължаваш да настояваш за бръмбазлъците. Тогава аз си събирам багажа и слизам обратно към реката. Доста време прекарахме заедно и знаеш, че ще го направя. Преминавам реката и се изкачвам по отсрещния склон. Достигам границата с Пакистан (която минаваше на височина между 5000 и 6000 м), слизам по ледника Балторо, отивам в Исламабад и оттам се връщам в Европа. Знаеш, че имам пухено облекло и мога да спя на ледника, имам и достатъчно воля да го направя. Вие не можете да ми попречите, защото до китайската казарма има един ден път, а дори да ме подгонят войниците (което не ми се вярва), аз вече ще съм в Пакистан. От това последствията ще са следните: разваляме си приятелството, губите подаръците, които сме ви приготвили, експедиция няма да има и вашата асоциация ще загуби доста пари и накрая и ти ще си изпатиш, че си ме изпуснал.
Вариант втори: забравяте за напълно ненужните ви буболечки, оставаме си приятели и продължаваме сътрудничеството по-нататък. Избирай, защото вече денят преваля и трябва да тръгвам.
Двамата отидоха настрани да се съветват. В това време Тошо, който знаеше, че съм капнал от умора от приключенията в реката, ме запита загрижено: "Наистина ли ще го направиш?" Да, казах, няма да си дам колекцията по никакъв начин и ще намеря сили да се прехвърля оттатък.
След двайсетина минути китайците пак дойдоха.
- Решихме, че можете да задържите колекцията, но в Китай не го споменавайте много-много.
- Знаех, че сте разумни хора. Дай си ръката, оставаме си приятели.
Така завърши едно наистина сериозно сблъскване. Добре, че не стана по-сложно. Все пак това е Китай. В тази страна винаги е по-добре да се работи официално и с местни хора, за да няма недоразумения. Тогава, на Покрива на света, така се получи, че завърши добре.
*Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Изток-Запад".
