ОСОБЕН ПОГЛЕД
Писателят Ангел Иванов: Разкарайте Светите Кирил и Методий! Делото им е религиозна и руска пропаганда
Нищо че делото им всъщност е в темелите на българските образование, писменост и книжовност. И нищо че българското училище е рожба на Българската Православна Църква. И нищо, че в общоевропейски план именно Църквата - Източна и Западна - е в основата на светската образователна система: училища и университети
Автор: 5782 Прочита 23 Коментара
/
Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г., писател, журналист и сценарист. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", където е един от създателите на студентското радио "Реакция". Понастоящем е сценарист и водещ в онлайн телевизията на Софийската света митрополия.
Сценарист на "70x7", сценарист и водещ на "Стълба към небето". Пътувал е на стоп из България, Европа и Азия. Бил е пилигрим на Божи гроб, из Светите земи и Света гора и Синай. Част от тези многобройни пътувания са описани в дебютната му книга - сборника с разкази "Техническа проверка", отличен с наградата "Южна пролет" през 2019 г.
Писателят Ангел Иванов
Снимка: личен архив
Днес, на 24 май, децата на България участват в традиционните манифестации за Празника с портрети на св. св. Кирил и Методий най-отпред на крачещото множество (портрети, не икони, пази Боже!). Излиза, че Светите братя на практика водят учениците, учителите, випускниците - НАРОДА - "към светла бъднина", по стиховете от празничния химн на родната просвета, написани от Стоян Михайловски.
Нека веднъж-завинаги преустановим тази порочна практика, защото е... религиозна пропаганда отвсякъде, а както добре знаем - Училището не е Църква и религията няма място сред българските ученици. Ерго - следва да премахнем портретите на Двамата от манифестациите, училищата и класните стаи.
Нищо че делото им всъщност е в темелите на българските образование, писменост и книжовност. И нищо че българското училище е рожба на Българската Православна Църква. И нищо, че в общоевропейски план именно Църквата - Източна и Западна - е в основата на светската образователна система: училища и университети.
И нищо че (Боже Господи!) живеем в Европа, чиято светска наука и познание са се пръкнали от Христовата вяра, основен онтологичен и духовен, но и цивилизационен и културен код и конструкт на Континента и на онова, което в по-широк смисъм днес наричаме Демократичен свят, а той е Свят на Кръста, колкото и някои да го отричат - и твърдението, и Кръста.
Впрочем, Светите братя са преки просветители не само на България, но и на значителна част от същата тази Европа. Самият Папа Франциск, когото наскоро напоително оплаквахме с многочасови телевизионни студиа и живи връзки от пиаца "Сан Пиетро" във Ватикана, го потвърди при визитата си у нас преди няколко години. Помните ли?! Но всичко това са някакви ретроградни факти и артефакти, образи, реалии и нематериални вкаменелости от миналото, неприложими днес, нали!?
Още едно "впрочем" - българската книжнина (не само религиозна) по турско се е съхранила и преписвала от монаси по манастирите, а други Трима светители на Вселенското Православие (не руско, Вселенско) - Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст - са били най-многостранно образованите и ерудирани енциклопедисти на епохата си.
Още едно "впрочем" - Кирилицата играе жизненоважна роля в християнизацията на Русия (Киевска Рус). Но това вероятно отново са безпредметни подробности от пейзажа на историята...
Но да се върнем строго в нашия роден контекст. Е, пак с историческа препратка, простете за нахалството.
Мястото е Габрово, моят роден град. Школото е Априловото - първото новобългарско светско училище от 1835 г. (още едно "впрочем" - източното му крило е строено от моя прапрапраотец Уста Продан Колев). Там пръв учител е бележитият монах Неофит Рилски, една от водещите фигури в просветното ни движение през първата половина на 19 век, наречен от Константин Иречек "Патриарх на българските учители и книжовници".
По искане на Васил Априлов, Търновският митрополит изпраща Неофит Рилски в Букурещ, за да изучи т. нар. "алилодидактическа метода" в тамошното гръцко училище, или "Бел-Ланкастърския" взаимоучителен подход, който е базиран на това по-напредналите и способни ученици, под надзора на учителя, да се използват като негови помощници в предаването на усвоените от тях знания на другите ученици. Или онова, което днес наричаме учене чрез преподаване. Мотото на метода е "Qui docet, discit" - "Който преподава, научава.".

Кирил и Методий са българи и кирилицата е създадена в Плиска, потвърждава руският учен Андрей Кудин
В Букурещ Неофит Рилски също така съчинява учебници за проектираното от Априлов училище и когато то отваря врати, той започва пълноценно да преподава в него, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Така монах, този монах!, е в основата на прехода от килийни (църковни, манастирски) към взаимни (светски) училища у нас.
Ако не сте ходили, отидете в Музея на образованието в Габрово (в западното крило на Априловската гимназия) - там е достъпна възстановка на автентична класна стая от онова време.
Но да си дойдем на думата. Днес, както впрочем всяка година на тази дата, по празничните телевизионни блокове гледаме и слушаме как разни мастити, звездочели писатели, интелектуалци и общественици венцеславят своето омайно сечиво и поле едновременно - българският език.
Правят го с апломб, със заветен дъх и дух, с осанка на снизхождащи Истината и палещи слънцето, морно опрели лакти о студийните плотове и маси. Как това бил езикът, на който сънували, мечтаели и се обяснявали в любов. Колко звънлива, сладка и вкусна (и това съм чувал!) била родната ни реч. Какви богати възможности давал този език, колко бил живописен и пластичен.... Как 24 май следвало да бъде Националният ни празник, а не 3 март. Разбира се неизбежно ще вкарат и купешкото клише-цитат от Хайдегер, че Езикът е дом на битието...
Всичко това е прекрасно, но същите рядко или направо никога не говорят за истинската цел на делото на Светите братя и техните ученици.
А истинската цел на делото на Светите братя и техните ученици е да преведат Евангелието, богослужебните литургични книги, св. апостол Павловите послания и Псалтира на разбираем език за българите и за много други народи в Европа (дори и руския). С думи прости - да ни дадат език, на който да православим и правослужим на Бога.
Останалото - красивите метафори, писателските пози, техники и салтанати, разнообразните възможности за описание на природни картини и нежни дамски лица - са просто прекрасни плодове на горното и всъщност са начин да съпреживяваме отново и отново света, живота и хората такива, каквито са ни дарени.
Но те не споменават това. По-скоро ще ги чуеш да споменават Казандзакис, Дан Браун и богомилите, които са им някак... по-мили. И за чието изгубено "духовно" наследство тъгуват.
Гледаш ги уж начетени люде, а всъщност - крещящо неграмотни, несвестни и безсъвестни.
Прости ми, че ги презирам, Господи!
Писателят Ангел Иванов
Снимка: личен архив
Но така де - да не бъдем лицемери и топлохладни, една дума, свързана с написаното в Голямата черна книга, която събира прах в домашните ни библиотеки и в която криехме спестени непокътнати банкноти през 90-те, просто защото рядко някой посягаше към нея, за да я разтвори и почете.
Да не бъдем топлохладни лицемери, да решим кои сме ведъж-завинаги и да следваме неотклонно партийната линия - да разкараме портретите и паметта за Светите братя Кирил и Методий. Да не ги разкарваме по манифестации, а изобщо да ги разкараме от живота си! И без това те малко нещо ни смущават...
Нека си останат само в Църквата, така или иначе странно изрисувани с неправилни черти там. И не просто Училището не е Църква, Църквата е враг на Училището (нищо, че го е създала) и не бива да разпространява своята назадничава религиозна руска пропаганда, дори и чрез тях, двамината, и техните изображения.
А покрай руския език, защо да не забраним и българския език!? Ми колко му е?! Та нали те си приличат! Даже религиозните фанатици и в двете страни служат на общ език - църковнославянски. И защо в последна сметка да не се откажем окончателно да бъдем българи и (православни) християни!? Нашите заварени проклятия, нашата зла участ. Та нали самото Православие е руска пропаганда, част от Руский мир...
И да празнуваме 24 май като за последно, до пълна забрава и безпаметност. Защото онзи, който не помни, е щастлив. Нали!?
Честит празник!