IN MEMORIAM
Отиде си поетът Борис Роканов
"Борето беше един от най-причудливите таланти на моето поколение. Вече пое пътя към вечните ловни полета на думите, образите и идеите" споделя журналистът Кин Стоянов
Редактор : / 2360 Прочита 0 Коментара
Борис Роканов на Аполония 2019 (Снимка: Фейсбук)
Роденият в Кюстендил пловдивски поет и журналист Борис Роканов е починал вчера на 59 години, съобщават негови близки и приятели, без все още да е ясна причината за смъртта му.
Той оставя наследство от 6 стихосбирки, 2 книги за деца, антологията "Стих и четка, един проект на Борис Роканов" и романа "Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем". Неговата поезия е издавана в страни като Италия, Германия, Франция.
Освен това е автор и на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на 2 проекта: "Борис Роканов и пловдивската лудница" и "Ангелушев&Роканов". Носител на три национални литературни награди.
"Отишъл си е Борис Роканов - един достоен и значим български поет. Бореше се сам и гордо със живота, отгледа сам три прекрасни деца и написа паметни стихотворения и поеми. Докара си инфаркти и захарни болести, но не си даде съвестта. Животът ни свърза , бях му кум и зная, че Поезията бе за него всичко. Лек път, Боре!", пише в негова памет поетът и писател Недялко Славов.
Преводачът и водещ на "История БГ" по БНТ Георги Ангелов също си спомни за Борис Роканов в социалната мрежа:
"Вчера и Боби Роканов хвана стопа. Чета какъв голям поет бил, неподправен творец, страхотен човек... Чета и си спомням. Спомням си как го наричаха маргинал, алкохолик, некадърен рисувач, луд, използвач, драскач, досадник. Спомням си как оставаше да спи вкъщи, защото нямаше къде, нямаше пари, беше пиян или му беше все едно къде спи. Спомням си нощите на алкохол, поезия, жени и музика. Утре ще го погребват. Утре ще се напия. С Боби."
Теодор Ушев си спомни за поета с негово стихотворение:
"Още един приятел си отиде... Боби Роканов, който цял живот се бореше, като един български Буковски срещу клишетата, стигмите, реда и официозната култура."
ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Обичам шопската салата,
когато вечерта смирено гасне,
обичам шопската салата
щом приласкава скръбни и нещастни.
Моля те, кажи ми, Боби,
за какво извика Марта, Ани и Мария
и защо им даде само сантиметри от плътта си,
а малкото, което даде
е всъщност
всичкото, което имаш.
Отчаяни са бабите и дядовците също,
отчаян е светът и неговата същност -
бингарите играят и умират със числата:
на лелките, на лелките голямата игра.
Кой пита колко струва хляба,
как обитава мойта бивша мишата си дупка,
на селото иде краят, на играта също.
Борис Роканов "Великолепни стихотворения"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}