Община Трявна обяви носителя на тазгодишната Славейкова награда, ежегодно връчвана от 2005 година насам за постижения в лириката, и като израз на почит към колосите на българската и европейската литература - Петко и Пенчо Славейкови.

Жури определи първото място за 2025 година на творба на визуалния артист Савина Топурска. 

Почти веднага след обявяването на резултатите от анонимния конкурс, обаче, в интернет заваляха гневни коментари по отношение на стихотворението и на авторката му. Хората не пестяха обидни епитети и констатираха единодушно, че критериите за стойностна литература вече генерално са извън контрол.

В същото време в Трявна вече се готвят на 21 този месец да връчат тържествено наградата на отличената Савина Топурска. Биографична справка ни запознава с факта, че тя е художник, изследовател и докторант по изкуствата в парижки университет, и живее между България и Франция. След престижната награда, съвсем сигурно е, че ще се намери и преводач, който да направи постижението на нашенката достояние и на френската общественост. Коментиращ вметва в тази връзка, че преводът няма да е особено труден, защото стихотворението е пълно с "пътни знаци". Друг вметва, че тя е поредното "топче в супата на световния културен буламач", което ще ни представя в чужбина и ще се кичи с незаслужена  слава.  

Ето го самото стихотворение на Савина Топурска, кръстено "За градината на дядо":

"За градината на дядо
телена ограда я де ÷ ли на две.
градината — вечното бойно поле.
→ Отдясно — оранжерия, москвич, лади и куп железа.
← Отляво — цветя и коледна елха.
А в самия център е неподвижна къщата.
↓ Долу живее семейството на брата на дядо.
↑ Горе — вече само баба.
[тихо жената на брат му повтаря,
че нейна е и (оградата в) градината]
За телената ограда знае и прадядо
МОНУМЕНТ в моето съзнание,
....................................оцелял и от Белене.
Малка, черно-бяла снимка ни запозна
трийсет години след смъртта му.
Тежките истории от детето се крият, нали така ☭
→ За да расте в градина на мира.
С времето прадядо става надзирател,
но остава верен на съпротивата:
тайно на затворените носи преса.
Умира, забравил дати, имена.
До последно търси одеялото,
в опит да забрави спомена за студа.
Градусите мереше и дядо — но със спиртомера.
Изваждаше го всеки път за демонстрация.
По-силно от купешкото беше — неговото вино.
Успях да го сложа в ковчега,
за да не му липсва по пътя отвъд границата.
→ [тихо, за да разруша оградата, травмата, сянката,
като чучело, сложих огледало (оладелго) до оградата.]
От дясната страна.
Да пази от греховете на гарвана.
Да се оглежда и жената на брат му,
вирнала нос измежду телта."

Няколко интелектуалки реагираха на творбата с петиция за отмяна на наградата, като се мотивират компетентно с жанрови и стилистични забележки, както и че произведението изобщо не съответства на идеята и стандартите на конкурса. Оказа се, че скандалът не е първи в историята на Славейковата награда. Вече е имало подобен прецедент. И тогава са се намерили хора, които ревностно са се намесили, за да не се опорочава конкурса, кръстен на баща и син Славейкови. 

Още

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Сегашната петиция е знак, че още е жив общественият нерв на непримиримост към ставащото напоследък в литературата ни. Топурска несъмнено е експериментатор, но не всеки експеримент е сполучлив. Наградата я превръща в поредното "топче в супата", каквото сравнение направи коментиращ във форумите. От което следва да си направим извода, че четящите хора не само имат мнение за отделни автори, които не харесват въпреки венцехваленията за тях, но и че забелязват една тенденция на занижаване на критериите за добра литература, за сметка на някакви други съображения от "разнообразен" характер. 

Една от инициаторките на петицията срещу творбата на Топурска, изразява вероятността тя да е написана от изкуствен интелект. В тази връзка хората изказват препоръката, този ИИ тутакси да бъде подложен на основен ремонт, за да му се оправят алгоритмите. Подигравателното съдържание на коментарите ясно говори за категорично отрицание на излъченото за награда с първо място  произведение. Хората, които се интересуват от поезия, и изобщо от литература, не искат да приемат, че това е стойностна творба. Наградата се възприема от някои и по-кардинално - като обида върху личния им интелект и вкус.

Още

Когато "бакалското" мислене слага печат на изкуството

Но тук трябва да си дадем сметка, че ако авторката има собствено виждане за модерна поезия, като използва асоциации и знаци, без изобщо да се интересува от стандартите на жанра, то къде са били журиращите конкурса, оценителите на творбата?! Подчертавайки, че той е бил анонимен, очевидно искат да ни внушат, че са били единодушно обективни. Това провокира съмнение в тяхната компетентност. От имената им, качени в сайта на Наградата от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (Националната "Славейкова награда"), обаче, става ясно, че всеки от тях е личност с авторитетна биография и експертност за оценка. Откъде тогава идва това пълно несъответствие между тяхното мнение и това на читателите? 

"Чудовищната импотентност на избора, който моля ви се, на това отгоре претендира да е бил анонимен, говори за нещо много страшно, което се случва на литературния ни хоризонт", коментира читател. Друг стига и по-далеч - констатира, че "кулинарната" пандемия в културата ни вече е напълно неспасяема". 

Още

"Бронзовата къща", или българската "Вавилонска кула"?

Вярно, че живеем във време, в което заливат със супа шедьоври на изобразителното изкуство, а куцо, кьораво и сакато сътворява каквито се сетиш буламачи в целия спектър на живота ни, но интелигентният човек винаги може да отсее "житото от плявата". Свободата дава право на всеки артист да се себеизразява по начин, който намери за добре. Но има едни извечни норми за естетика, както и за жанрови и стилистични норми, които не са отживелица.

Е, някой ще каже, че за всеки влак си има пътници. Вероятно и Топурска си има своите почитатели. Въпросът е в това, че културата възпитава култура. И в тази връзка е отговорно, хората които разбират от литература и изкуство да бъдат експертни и обективни в преценките си. Натрупаните недоволства в обществото ни карат да се запитаме, докога у нас ще се поощрява бездарието?! Въпросът касае не само литературата, но всички останали сфери на културно взаимодействие. Има не малко примери за награди, които меко казано будят недоумение. Защо отговорността на оценяващите е голяма? - Защото наградите са знак за постижения и се превръщат в жалони за подражание. 

Да, вярно е, че не живеем в "лирично" време. Но дори в най-лошите времена за народа ни, наши поети са създавали поезия на световно ниво. "Лирата" на поетите не всякога звъни, понякога замлъква. Самият Славейков старши бе казал: "Не пей ми се, и защо ли да пея..." Защото да си поет не означава просто да пишеш поезия, а да пишеш така, че да въздействаш на другите. Онова, което пишеш, да достига до хората по вълнуващ начин. Поетите и писателите винаги са били в авангарда на човешката цивилизация. Само с перото си те са оставяли такива следи в съзнанието на хората и в човешката история, каквито не е успявал да остави нито един политик, или държавник. 

Еми МАРИЯНСКА

Още

Драмата "Тютюн"

Още

Теодора Димова представи книгата си "Молитва за Украйна" в Одеса

Още

Теодора Димова получи националната Вазова награда за литература

Още

"Сън за щастие": Отбелязваме 159 години от рождението на Пенчо Славейков