На 17 октомври ще бъде отбелязана 101-ата годишнина от рождението Анжел Вагенщайн. Събитието е в клуб "Журналист" на Съюза на българските журналисти (СБЖ), съобщават домакините, цитирани от БТА. 

Още

Приятели и близки се поклониха пред Анжел Вагенщайн

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив, в занаятчийско семейство.

Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини. След амнистия семейството се завръща в София, където Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум, но никога не работи по специалността си.

Вагенщайн е известен с псевдонима си Джеки. В книгата си "Преди края на света. Драскулки от неолита" Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му Джеки. Спомня си легендарния ням филм "Хлапето" на Чарли Чаплин - малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и така останал прякорът му.

На 16 години се включва в антифашистката борба и става член на Работническия младежки съюз (РМС). По време на Втората световна война (1939-1945) участва в Съпротивителното движение като ръководител на бойна група. По-късно, когато в България влиза в сила т.нар. Закон за защита на нацията, са създадени групи за принудителен еврейски труд. Всички мъже от 18 до 60 години трябва от най-ранна пролет до най-късна есен да отдават безплатен труд по лагерите.

Още

В памет на Анжел Вагенщайн, който до последно наблягаше: "Аз бях много пламенен ремсист"

Анжел Вагенщайн е в лагер в Македония, от който успява да избяга и става партизанин. При една акция в София е арестуван и на 4 май 1944 г. е осъден на смърт. Изпълнението на присъдата му е забавено заради бомбардировките над София, когато всички процедури и обвинителни актове са забавени. След като част от Централния софийски затвор е разрушен от бомбардировките, Анжел Вагенщайн е преместен в Сливен. На 9 септември 1944 г. излиза от затвора с висяща смъртна присъда.

От 1941 г. е член на Българската комунистическа партия (от 1990 г. Българската социалистическа партия). От 6 юни 1994 г. до 21 януари 1996 г. е член на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП), като от 11 юни 1994 г. до 21 януари 1996 г. е член и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП. Бил е депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (януари-септември 1995). В края на 90-те години на 20-и век той се отказва от политиката.

През 1950 г. Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Московската филмова академия и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил академията. След дипломирането си става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Бил е и драматург на театър "Трудов фронт" (дн. Малък градски театър "Зад канала").

Още

На 100 години си отиде Анжел Вагенщайн

От 1970 г. до 1977 г. е главен редактор на дирекция "Интерфилм" към агенция "София прес". Работил е и в Българския културен център в Берлин, Германия. В периода от 1995 г. до 1997 г. е културен аташе, пресаташе и пълномощен министър по културната политика във Виена, Австрия, където е бил и директор на българския културен дом "Витгенщайн".

Анжел Вагенщайн е един от основоположниците на модерната българска национална кинематография и кинодраматургия. Той е създал сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, заснети в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Много от филмите, създадени с негово участие, са отличени с престижни награди на национални и международни кинофестивали. Сред тях са "Наша земя" (1952), "Ребро Адамово" (1958), "Звезди" (1959), "Двама под небето" (1962), "Езоп" (1970), "Гоя" (1971), "Допълнение към Закона за защита на държавата" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Борис I" (1985), "Хотел Шанхай" (1996), "След края на света" (1998).

От 90-те години на 20-и век Анжел Вагенщайн се отдава на писателска дейност. Той е автор на романи и пиеси. В интервю през 2007 г. казва: "Мисията на литературата е да гради мостове". Пише тетралогията "Петокнижие Исаково" (1998), "Далеч от Толедо" (2002) и "Сбогом, Шанхай" (2004), посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Автор е на пиесите "По московско време" (1952), "Генералът и лудият" (1958), "Съкровището на Силвестър" (куклена пиеса, 1971), автобиографичната книга "Преди края на света. Драскулки от неолита", "Съновидение за св. Борис I".

Още

Анжел Вагенщайн на 100

Още

Илияна Йотова връчи на Анжел Вагенщайн почетния плакет на вицепрезидента

Още

Анжел Вагенщайн на 99

Още

"Отвъд стените" - с творбите на Анжел Вагенщайн (откъс)