ПОЧИТ
На 17 октомври ще бъде отбелязана 101-ата годишнина от рождението на Анжел Вагенщайн
Анжел Вагенщайн почина на 29 юни
Редактор : / 506 Прочита 3 Коментара
На 17 октомври ще бъде отбелязана 101-ата годишнина от рождението Анжел Вагенщайн. Събитието е в клуб "Журналист" на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (Снимка: БТА)
На 17 октомври ще бъде отбелязана 101-ата годишнина от рождението Анжел Вагенщайн. Събитието е в клуб "Журналист" на Съюза на българските журналисти (СБЖ), съобщават домакините, цитирани от БТА.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив, в занаятчийско семейство.
Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини. След амнистия семейството се завръща в София, където Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум, но никога не работи по специалността си.
Вагенщайн е известен с псевдонима си Джеки. В книгата си "Преди края на света. Драскулки от неолита" Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му Джеки. Спомня си легендарния ням филм "Хлапето" на Чарли Чаплин - малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и така останал прякорът му.
На 16 години се включва в антифашистката борба и става член на Работническия младежки съюз (РМС). По време на Втората световна война (1939-1945) участва в Съпротивителното движение като ръководител на бойна група. По-късно, когато в България влиза в сила т.нар. Закон за защита на нацията, са създадени групи за принудителен еврейски труд. Всички мъже от 18 до 60 години трябва от най-ранна пролет до най-късна есен да отдават безплатен труд по лагерите.
Анжел Вагенщайн е в лагер в Македония, от който успява да избяга и става партизанин. При една акция в София е арестуван и на 4 май 1944 г. е осъден на смърт. Изпълнението на присъдата му е забавено заради бомбардировките над София, когато всички процедури и обвинителни актове са забавени. След като част от Централния софийски затвор е разрушен от бомбардировките, Анжел Вагенщайн е преместен в Сливен. На 9 септември 1944 г. излиза от затвора с висяща смъртна присъда.
От 1941 г. е член на Българската комунистическа партия (от 1990 г. Българската социалистическа партия). От 6 юни 1994 г. до 21 януари 1996 г. е член на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП), като от 11 юни 1994 г. до 21 януари 1996 г. е член и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП. Бил е депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (януари-септември 1995). В края на 90-те години на 20-и век той се отказва от политиката.
През 1950 г. Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Московската филмова академия и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил академията. След дипломирането си става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Бил е и драматург на театър "Трудов фронт" (дн. Малък градски театър "Зад канала").
От 1970 г. до 1977 г. е главен редактор на дирекция "Интерфилм" към агенция "София прес". Работил е и в Българския културен център в Берлин, Германия. В периода от 1995 г. до 1997 г. е културен аташе, пресаташе и пълномощен министър по културната политика във Виена, Австрия, където е бил и директор на българския културен дом "Витгенщайн".
Анжел Вагенщайн е един от основоположниците на модерната българска национална кинематография и кинодраматургия. Той е създал сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, заснети в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Много от филмите, създадени с негово участие, са отличени с престижни награди на национални и международни кинофестивали. Сред тях са "Наша земя" (1952), "Ребро Адамово" (1958), "Звезди" (1959), "Двама под небето" (1962), "Езоп" (1970), "Гоя" (1971), "Допълнение към Закона за защита на държавата" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Борис I" (1985), "Хотел Шанхай" (1996), "След края на света" (1998).
От 90-те години на 20-и век Анжел Вагенщайн се отдава на писателска дейност. Той е автор на романи и пиеси. В интервю през 2007 г. казва: "Мисията на литературата е да гради мостове". Пише тетралогията "Петокнижие Исаково" (1998), "Далеч от Толедо" (2002) и "Сбогом, Шанхай" (2004), посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Автор е на пиесите "По московско време" (1952), "Генералът и лудият" (1958), "Съкровището на Силвестър" (куклена пиеса, 1971), автобиографичната книга "Преди края на света. Драскулки от неолита", "Съновидение за св. Борис I".
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}