Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Как хлЯбътЪ и кахърите ни станали от "буржоазно бЯли" - "бЕли"

ЕЗИК СВЕЩЕН НА МОИТЕ ДЕДИ

Как хлЯбътЪ и кахърите ни станали от "буржоазно бЯли" - "бЕли"

75 години от въвеждането на Правописната реформа в България

Вътрешна страница от "История Славянобългарская" на Паисий / Снимка: BulFoto

В края на февруари 1945-а година в България е обнародвана с Наредба-закон в Държавен вестник т.нар. Правописна реформа. Това става под давление на промените в руския език и като продължение на наложената у нас първа правописна реформа от 1921-ва година. Една от обсъжданите промени през 1945-а година била дали да не се премахнат разликите между пълния и кратък член на съществителните - нещо, което затруднява мнозина и днес. По решение на Министерски съвет, обаче, тази разлика останала, за да продължава да "мъчи" и днес не само учениците, но и доста възрастни и образовани хора.

Лятна читалня / Снимка: BulFoto

Какви са по-важните промени, които настъпват с правописната реформа от 1945-а: Букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

Снимка: BulFoto

Още

70 езика и 300 милиона души в света използват кирилица

70 езика и 300 милиона души в света използват кирилица

Правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, със задачата да "опростят" правописа.

Един от писателите, които се противопоставят публично на реформата е Елин Пелин.

В крайна сметка, обаче, Наредбата слага точка на споровете.

Снимка: BulFoto

От азбуката ни се изхвърля от употреба т.нар. ЯТ-ова гласна, обозначавана с буквата ят (ѣ) и се заменя с "я", е или по-рядко - с "а". Така "бѣлите" кахъри на българите правописно се "избЕлват" - стават "бЕли".

Изхвърля се и употребата на т.нар. голям юс (ѫ) и се замества с "ъ"/"а". Историческото бѫдѫ в църковнославянските книги почва да се печата като бЪдА.

Вътрешна страница от "История Славянобългарская" на Паисий / Снимка: BulFoto

Прекратява се изписването на буквите "ъ" и "ь" в края на думите.

И както казахме, въпреки споровете, остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число.

Алея на книгата / Снимка: BulFoto

Опростен е и правописът на някои думи, изписвани в миналото като празДник и госТба, които стават "празник" и "гозба".

Отпадат падежни форми, познати в руския език и се уточнява правописа на някои стари и нови думи в българския език.

Снимка: BulFoto

Езиковедите остават разединени по отношение на тази реформа. Някои я определят като идеологическа, други пък я приветстват като улеснение, от гледна точка на това, че прилага фонетичния принцип - "пишеш, каквото чуваш". Може да се приеме, че освен под политическо влияние, реформата е имала за цел да ограничи неграмотността. Така поне са вярвали защитниците й.

Ден на народните будители във Варна / Снимка: BulFoto

Трябвало ли е да се прави? - Отговорът на този въпрос е многопланов. Исторически погледнато, в света има много азбуки, които са трудни и повече от трудни за чужденците, но по силата на традицията народите им дори не си и помислят за промени, които да дистанцират езика от вековната традиция на прадедите им и свещените книги, написани на тях.

Ново издание на "Историята" на Паисий Хилендарски / Снимка: BulFoto

"Реформата къса живи връзки между съвременния български правопис и старобългарската писменост. Така българският език губи своя образ и отличителни черти на пряк потомък на старослявянския език", смятат най-общо казано, критиците на реформата.

Изложба на икони в Криптата на храма "Св. Александър Невски" / Снимка: BulFoto

Мнозина стигат и по-далеч - развиват тезата си и в политически аспект - че "реформата спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и това води до размиване и заличаване на местни говори и наречия".

"Българският език е баща на славянските езици и затова той на всяка цена трябва да запази връзката си със старославянския език. Той е израз на висока словесност", написва писателят Константин Петканов.

Паметникът на Паисий Хилендарски / Снимка: BulFoto

Така или иначе, днешният правопис е плод на проведената преди 75 години реформа, допълвана от някои нововъведения отвреме-навреме. Но трябва да си признаем, че много от опасенията на тогавашните езиковеди и писатели, които са били против провеждането на реформата, за жалост са се сбъднали: Първо, въвеждането на реформата не спомага значително за ограничаване на неграмотността, и второ - довежда до отдалечаването на българския език от западните говори. Въведената още през 40-те години на миналия век т.нар. "македонска литературна норма", днес се използва за спекулации от някои политици. Известни са и езиковите ни спорове с руснаците, които тръгват още от произхода на азбуката ни и нейното авторство.

Алея на книгата / Снимка: BulFoto

"Опростяването", очевидно, е довело до тези по-сложни НЕ езикови проблеми.

Снимка: BulFoto

По-сериозният проблем е, че може би реформата наистина е унищожила езиковата ни традиция - много отличителни белези на езика ни, с които е трябвало и трябва да се гордеем. Езикът би трябвало да е свещен, неприкосновен и неподвластен на политиката. Той е един от историческите белези за нашето съществуване като народ.

Още

Иван Милев е близо до нас всеки ден

Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк! Иван Милев е близо до нас всеки ден

Още

Тончо Жечев - без претенции и суетност за страстите български с надежда за Великден

Тончо Жечев - без претенции и суетност за страстите български с надежда за Великден

Още

"Възкресени мигове" за уникални личности

"Възкресени мигове" за уникални личности

Още

Христо Карастоянов - разказвач на февруари в Столична библиотека

Христо Карастоянов - разказвач на февруари в Столична библиотека

 

 

Коментирай 38

Календар

Препоръчваме ви

"Азбуки" е най-новият шрифт с българска кирилица

Дизайнери създадоха нов и безплатен шрифт, който интерпретира по нов и модерен начин типичните български ръкописни букви

Поетът Иван Ланджев: Трябва да си имал думи, за да позволиш на нещо хубаво да те остави без думи

"Само на 24-ти май всички сме тук и споделяме едно и също, неподправено вълнение. И не минаваме поотделно, а вървим заедно. Изкушавам се да кажа – към светла бъднина", каза поетът, поканен да изнесе традиционното слово за празника пред Националната библиотека

Грамотността ще бъде фокусът на Пролетния панаир на книгата

Изложението ще бъде открито официално на 30 май в 11:00 ч. пред Националния дворец на културата и ще продължи до 5 юни

Кои са носителите на юбилейните 100-ни награди на Съюза на българските писатели

Поетите Елка Няголова и Кирил Назъров получиха своите призове заради творбите си „Парапет за душата“ и „Искри в тъмата“. Наградите бяха дадени съответно в категориите за поезия и за хумор и сатира

Коя е голямата любов на Ориана Фалачи?

На български език излиза ново издание на eдна от най-личните творби на журналистката - "Един мъж"

Британският "Гардиън" за "Времеубежище" на Георги Господинов: Смешна и абсурдна фикция, в която читателят разпознава бъдещето

От комунизма до референдума за Брекзит и конфликт в Европа, "Времеубежище" на Георги Господинов е забавен, но и плашещ роман, който изследва носталгията като оръжие, написа британският в. "Гардиън"