ТАЙНИТЕ НА ФАНТАЗИЯТА
Изоставено имение крие зловещи тайни в романа "Опасни сказания" на Благой Д. Иванов
Из прашния тавански кабинет на мистериозно изчезналия самотник Грегор Хансел са заложени коварни капани, които търпеливо чакат някой да приближи, за да щракнат
Редактор : / 465 Прочита 0 Коментара
Писателят Благой Д. Иванов
Снимка: Александра-Катерина Цанкова
"Опасни сказания" излиза на 28 ноември с логото на издателство "Artline Studios" и с ефектното оформление - цветна корица и седем чернобели илюстрации - на талантливия художник Иван Беров, а официалната премиера на книгата е насрочена за 3 декември в столичния бар "Singles" от 19 часа.
Понякога миналото протяга ръцете си към нас, за да ни сграбчи... а друг път ние сами отиваме при него и доброволно се оставяме в лапите му. Точно това се случва с учениците Теди, Мика, Алекс, Томи и Ели: петимата приятели решават да извършат немислимото.
"Oпасни сказания" е остросюжетен меланж, поравно вдъховен от жанровото кино и от литературата.
Снимка: Издателство "Artline Studios"
Заедно те проникнат с взлом в пустеещия дом, издигащ се на върха на хълма - високо над града, където живеят. Там, сред мрачната, потънала в разруха и изолация сграда, нещо се крие и дебне; нещо непознато и непонятно, идващо от друг свят и готово на всичко, за да постигне целите си.
Тийнейджърите обаче се присмиват на легендите, не се поддават на суеверията... и са готови да тестват своя кураж. Тършувайки из стаите, достигат таванското помещение, където откриват стара пишеща машина и загадъчен манускрипт. Естествено, решават да го прочетат... и отприщват свръхестествени сили, на които никой не би могъл да се противопостави.
Илюстрация от "Опасни сказания"
Снимка: Издателство "Artline Studios"
От зимна приказка за дядо, търсещ отчаяно своя внук, през история за отмъщението на талантлив скулптор с разбито сърце, до дъждовния ужас, разиграл се край скрит сред смърчова гора параклис - из страниците на загадъчния ръкопис започват да се извиват привидения, да ехти воят на непознатото и да присветват злите червени очи на същества от древността, които бродят сред нас, добре прикрити под кожите и в телата на хора и животни, които са ни близки и които обичаме. Ала отвъд булото на демоничното прозира силуетът на човешкото - дали обаче човешкото е способно да победи?
Премиерата на "Опасни сказания" ще се проведе на 3 декември от 19 часа в бар "Singles".
Снимка: Издателство "Artline Studios"
Романът "Опасни сказания" е пленяваща въображението мозайка, изградена от няколко на пръв поглед независими истории, които водят читателя в неизбежна и страховита посока, към една и съща финална гара, край която с фучене преминава влакчето на ужасите, управлявано от писателя и кинокритик Благой Д. Иванов, автор на нашумелите "Крехар", "Мазето" и "Тринайсет чудовища за Хелоуин".
Вдъхновен както от литературата, така и от седмото изкуство, "Опасни сказания" е мрачно приключение, което ще ви впримчи от първата и няма да ви пусне дълго след отгръщането на последната страница.
Главно място на действието е изоставено имение, пълно със зловещи тайни и капани.
Снимка: Издателство "Artline Studios"
Благой Д. Иванов e роден в София през 1980 г. и още от ученик започва да пише, а през 1997 г. е публикуван първият му разказ - "Преобразяване", който печели литературен конкурс за хорър на несъществуващото вече списание "Върколак".
През 1999 г. завършва I СОУ "Пенчо Славейков" в паралелка с разширено изучаване на биология, химия и латински език; планира да се занимава с херпетология или палеонтология, но в последния момент се преориентира и се насочва към седмото изкуство.
Освен с литература, Благой Д. Иванов се занимава с кино критика и журналистика.
Снимка: Невена Рикова
През 2004 г. завършва магистратура по кинокритика в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а през 2006 г. защитава с отличие дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Дълги години се фокусира предимно върху публицистични текстове, които се появяват в различни периодични печатни издания, сред които: "Демокрация", "Фентъзи фактор", "Капитал Light", "Maxim", "L'Europeo", "Литературен форум", "Едно", "Тера фантастика" и "Егоист".
Работил е в телевизии и рекламни агенции, но основно в издателства - първо "Изток-Запад", после "Deja Book", а накрая и "Ciela"; като странично занимание, заедно с колегите си от специализирания сайт Operation Kino, създава през 2015 г. политически некоректния видео подкаст Inglourious Kunts, който наброява над 115 епизода с близо 6000 абоната.
5 български есенни предложения за смели фантазьори
От 2018 г. е редовен участник и автор заедно с Димитър Дринов в ежеседмичната кино рубрика на предаването "Култура БГ" по Българската национална телевизия. Журирал е и няколко кино фестивала, сред които "Златен кукер" и In the Palace; като лектор е участвал в платформите "През 9 земи", "Фантастичен Бургас", а също и Ratio, където пък от януари 2025 г. стартира подкаста Pop Script, посветен на популярната култура. От пролетта на 2023 г. е водещ в радио "Фокус" - временно като гост-коментатор в "Живот на фокус" с Надя Брайт и постоянно като автор на кино предаването "Сториборд".
Мрак се спусна над София, а неговият повелител бе Емил Минчев
Част от своите кино статии и ревюта пуска в дебютната си книга - "Добрите, лошите и грозните" (2017). Автор е също на сборника с разкази "Трансформации" (2018) и на комикса за възрастни "Седем градски гряха" (2019), който реализира заедно с именития художник Петър Станимиров. Сред романите му са психотрилърът "Мазето" (2020) и семейната драма с фантастични мотиви "Крехар", която излиза в края на 2022 г. и ползва за вдъхновение енигматичната криптозоология, но има зад гърба си и две детски книги: "Плюшеното приключение" (2021) и "Тринайсет чудовища за Хелоуин" (2023), за която е удостоен с престижния литературен приз "Константин Константинов". През 2025 г. пише и издава романа мозайка "Опасни сказания". Участвал е и в редица антологии, последната от които - "Възкресения" - се появява през пролетта на 2024 г. под негово съставителство.
Лехуса за майчина болка копнее, мамник лъжовна песен на екрана пее
През лятото на 2022 г. се включва в петата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН в района на град Трън, на която присъства и щатската научна знаменитост Стивън "Стийв" Брусати.
Клифърд Саймък: Харесвам загубеняците!
Откъс от "Опасни сказания" на Благой Д. Иванов
Пролог с вопъл от вълнение
Небето налагаше земята с юмруци.
Ала старият дом смело се опълчваше и не пропускаше нито капка от пороя. Върху напуканите и разместени керемиди се изливаше всичката ярост на иначе горещото лято, което точно днес, точно тази несретна нощ, беше решило, че има нужда да смрази страстта си и да потопи всичко в неочакван и обилен душ. Бръснейки сгради, хора и дървета, свистящият ураганен вихър фучеше тъй силно, безразсъдно и светкавично, че заслужаваше да бъде глобен за превишаване на скоростта и за нарушаване на обществения ред. Високо горе, из Райските поля, някой крачеше намусено, без изгледи скоро да си оправи настроението, а докато продължаваше сърденето му, всички долу, под увисналия му буреносен търбух, страхливо се притаяваха в убежищата си, смееха се нервно в опит да разсеят тревогите си и прегръщаха близките си - не толкова да успокоят тях, колкото да успокоят себе си.
И все пак домът по чудо оставаше сух отвътре.
Под напора на вятъра вехтата постройка скърцаше и се поклащаше, но нищо не можеше да я бутне или отмести.
И още дълго време щеше да продължава така.
Още дълго щеше да устоява.
Заради бъдните вечери.
Особено заради вечери като тази... защото тази вечер, малко преди полунощ, бяха пристигнали гости.
Неканени.
Проникнали с взлом.
Млади, шумни и невъзпитани.
Гости, които бяха добре дошли.
- Хайде да се върнем и утре да продължим, а?
Задъхан, но неизменно духовит, Теди избърса потното си чело, сядайки с пуфтене върху дървените стълби. Когато петимата пристигнаха, бурята таман беше започнала да разстила влажната си и наелектризирана снага, а щом първите капки забарабаниха, здравенякът Томи сви ръката си, прибирайки я под ръкава на маслинения си анорак, след което с рязък удар разби стъклото на външната врата. Нахълтаха в къщата с викове на триумф, с блъскане в тъмния и тесен вестибюл, със смях и подсвиркване, докато се разпръсваха навътре из разширяващата се призрачна обител. Обикаляха бая из приземния етаж - от любознателност и интерес, а и заради тръпката, че вършат нещо забранено. Навън обаче пороят и мълниите се бяха усилили и Мика беше започнала да нервничи. Беше ги пришпорила да побързат, да не се разсейват и да поемат нагоре - там, където се криеше тайната; там, където беше онова, заради което всъщност бяха дошли. Бяха се изкачили до втория етаж, набързо бяха огледали мрачните, но празни и отегчителни спални, а сетне направиха съдбоносния завой към таванското помещение, до което водеше извито и скърцащо стълбище. Последен се тътреше именно Теди, олицетворение на дебелашкото клише: наднормен и мързелив, той не спираше да се оплаква, а накрая просто се закова на място и реши, че е настъпил най-правилният момент да се размрънка и да поиска почивка.
- Хайде да осъзнаеш, че чувството ти за хумор не работи - тросна му се Мика и го изгледа отвисоко. Останалите бяха спрели изкачването и също като нея го зяпаха с неодобрение през рамо. Бяха винаги бързи и пъргави, а той все изоставаше и постоянно се налагаше да го подканват. За какво ли не.
- Първо, не се шегувах - отвърна Теди. - Искам да си отдъхна. Второ, чувството ми за хумор си е съвсем добре и работи за когото трябва.
- Да, за Вероника например - подхвърли с насмешка Томи.
- Коя беше Вероника? - намръщи се Мика.
- Съседката му. Пищната кака с куха тиква и топирана коса.
Ели и Алекс, вече стигнали почти до края на стръмните стълби, се разхилиха и телефоните, с които си осветяваха пътя, се разлюляха.
Теди изпуфтя още по-шумно.
- Точно пък тя! - възкликна Мика.
- Бъзикайте се колкото си искате, но Вероника се смее на шегите ми.
- Смее се, да. На теб се смее, Теди.
- Ако щеш вярвай.
- Не бе, вярвам ти. Смее се. Сто процента.
- Не мога да те понасям.
Тя му прати въздушна целувка и той най-сетне смени мръщенето с усмивка.
- Добре - чу се някъде отгоре гласът на Алекс. - Отпочина ли си?
- Отпочинах си - измърмори Теди и се надигна с тежка въздишка.
Продължиха изкачването и скоро след това се чуха скриптящи панти.
- Стигнахме - оповести Ели.
Петимата пристъпиха един по един в таванското помещение. Блъсна ги миризма на влага и старост, а някъде отвън присветна и изтрещя поредна гръмотевица. Навред бълбукаше тъма, но телефоните им помогнаха да разузнаят и да се ориентират - мястото беше прашасалo, запуснато и самотно, но сякаш беше съхранило повечето важни условия, необходими, за да бъде обитавано и дори уютно. Още преди да влязат в къщата, подозираха, че вътре обзавеждането няма да е скромно - не че прежният собственик е бил непременно богаташ, но кленовите мебели и подбраните с вкус декорации присъстваха във всяко помещение, дори и тук, на този изолиран таван, при все че той беше кът, в който хората обикновено хаотично складираха най-непотребното. На този таван обаче на пръв поглед нямаше нищо непотребно или хаотично, дори прозорците бяха здраво затворени, а стъклата им, макар да се нуждаеха от старателно измиване, неотстъпчиво пазеха от гневния порой, който в тази част от къщата се чуваше по-силно, но звучеше почти напевно.
- Бих живял на такова място - обади се Томи.
- Приятно е - кимна Мика.
- Няма ток и интернет - вмъкна Теди. - Значи не става.
- И я няма Вероника - сръчка го Алекс.
Напълно очаквано репликата предизвика смях.
- Вижте. - Ели се запъти вдясно от вратата, през която бяха влезли.
- Какво видя? - попита я Томи.
- На теб може да не ти е интересно - отвърна му тя. - Книги.
Беше застанала пред няколко препълнени редици с дебели томове. Оглеждаше с възхита огромната библиотека, която изпълваше тъмнокафявите лавици, и се наведе, за да ги разучи по-добре.
- Това е по-впечатляващо - изкиска се Томи, демонстративно зяпнал задника й.
Тя го изгледа кръвнишки.
- Понякога се чудя дали не си поне с пет години по-малък от нас.
- Напротив, точно на правилната възраст съм - ухили се той.
Ели го подмина и нарочно го избута с рамо.
Останалите оглеждаха пространството, сякаш бяха в музей - и наистина се чувстваха така. Освен старата покъщнина и застоялия въздух, усещането за изтеклото време и за потулената памет се подсилваше и от покритите с чаршафи предмети. Надзъртаха под тях и откриваха ту някой проскърцващ антикварен стол, ту красиво изрисувана керамична ваза или елегантна метална фигура. Таванът беше като добре подреден и спретнат склад на отминали животи, поддържани с вкус и внимание.
- Мисля, че това трябва да е - подхвърли Мика.
Всички погледи се отправиха към нея. Беше застанала до позиционирано почти в дъното бюро, също загърнато с плат, чиято тъкан се беше набръчкала и под нея изпъкваше нещо, което на този етап никой не успяваше да разпознае.
Ала имаха подозрение какво може да е.
Приближиха се и Алекс решително хвана плата.
Спогледа се с останалите.
Затаи дъх.
- Ами - поде - да видим!
Дръпна и покривалото излетя сред облак прах.
Присветна и прогърмя, а ослепителният блясък на светкавицата обля цялото помещение през мокрите стъкла на прозорците. Навън вятърът не спираше да вие и току някой по-силен порив се промъкваше през неведоми пукнатини и пролуки, раздирайки лепкавите паяжини край сглобките на таванските греди.
Никой обаче не обръщаше внимание на бурята.
Всички бяха свели поглед към бюрото.
Слуховете се бяха оказали верни.
- Бинго - доволно изрече Томи.
Гледаха като хипнотизирани.
Не можеха да откъснат очи от старата пишеща машина.
"Лехуса" ще броди между страници и книжарници от 7 ноември
Ейдриън Чайковски: Чистото щастие от неограничено създаване винаги ще бъде най-забавно
Ейдриън Чайковски с разкази за разума на Земята и отвъд
България спечели четири награди от Еврокон 2025
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('http://pinterest.com/pin/create/link/?url=https://impressio.dir.bg/bukvi/izostaveno-imenie-krie-zloveshti-tayni-v-romana-opasni-skazaniya-na-blagoy-d-ivanov&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F11%2F25%2F2931465%2F800x480.jpg%3F_%3D1764089149&description=Изоставено имение крие зловещи тайни в романа "Опасни сказания" на Благой Д. Иванов', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}