ПОЛЪХ ОТ ИЗТОКА
"История на японската култура" проследява развитието на Япония от 14 500 г. преди новата ера до наши дни
"Тук е акцентирано върху събитията и процесите, които са знакови за отделните културни периоди", отбелязва в предговора си Братислав Иванов
Редактор : / 2513 Прочита 1 Коментара
"История на японската култура" на Братислав Иванов проследява развитието на Япония от 14 500 г. преди новата ера до наши дни (Снимка: Книгомания)"История на японската култура" хронологично се проследява развитието на Япония през вековете, като много добре проличава логиката на самите културни процеси и повлияването им от Монголия, Китай, САЩ, Западна Европа и др.
"Тук е акцентирано върху събитията и процесите, които са знакови за отделните културни периоди", отбелязва в предговора си Братислав Иванов. Книгата обхваща времето от 14 500 г. пр. н.е. до наши дни, като материалът е разпределен в 15 глави и допълнен с над 70 цветни илюстрации.
Включена е както обща информация за Япония като държава, климат, политическо устройство, население, региони и префектури, така и знания за различните културни периоди. В "История на японската култура" намират място различните японски вярвания, археологически находки, скулптура, взаимоотношения с Китай, печат и книги/литература, церемониална музика, театър, изобразително изкуство, монголски нашествия и влиянието им, императори и регенти, шогунат и много други. Не на последно място от страниците на "История на японската култура" ще научите любопитни факти за чая, икебаната, сухите градини, градове и замъци, ценности и поведенчески модели.
Японците на шега разказват, че "историята на тяхната култура може да бъде представена като хилядолетна борба с мухъла и плесените", но по-видимите бедствия са опустошителните цунами, тайфуни и земетресения. Японският дух обаче е несломим; може би неговата сила се крие в японския химн, чийто текст представлява пожелание за дълголетие на императора. Императорът пък е символ на държавата и единството на народа, от което следва "че самият текст изразява надеждите за просперитет на нацията и вечен мир".
Ще се изненадате и колко японски думи използваме в речта си, но не знаем точното им значение: например "камикадзе" по-скоро възприемаме с отрицателна конотация, а думата буквално означава "божествен вятър" и става синоним на "божествена закрила" и символизира храбростта и жертвоготовността на японската армия.
Митът за божествения вятър, който пази островите, повлиява за легитимирането на властта, както и за формирането на националната митология. Фуджи пък е не просто име на планина, а в превод означава "безсмъртна планина" и идва от легенда за еликсир за безсмъртие - вълшебната течност се запалила на върха на най-високата планина и никога не угасва.
Особено интересна в Япония е будистката храмова архитектура, на която е отделено специално внимание. Любопитно е да знаем, че храмът Хорюджи е най-старата запазена сграда в света, построена изцяло от дърво. Макар да изгаря през 670 г., е възстановен до края на същото столетие и запазен до днес. А Акаши кайкьо пък е най-дългият висящ мост в света: построен е 1998 г. и свързва островите Шикоку и Хоншу заедно с автомагистрала.
Стая за чай (Снимка: Книгомания)
Когато говорим за Япония, не можем да не споменем друг неин символ - дракона. Той е свързан с Изток - посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването и на пролетните дъждове. Негов антагонист е Белият тигър, властелин на Запада и на смъртта. Юг се съотнася с Червения феникс, а Север - с Черната костенурка.
Един от съвременните феномени е разпространението на японската поп култура в световен мащаб, ориентирана предимно към младото поколение чрез манга, аниме, видеоигри, поп и рок музика, мода. "Едно от обясненията за това е, че многовековната японска културна традиция е развила умение да обединява елитарното с популярното", коментира Братислав Иванов.
"Вероятно корените на това умение могат да бъдат проследени до смутното време на ХV в., когато аристократите са принудени да напуснат дворците и тяхната култура се среща с културата на градското население", допълва той.
В "Историята на японската култура" се отбелязва като оценка нещо много важно: персонажите в американските филми са ясно разграничени на положителни и отрицателни герои, докато ценностите на японските персонажи често са амбивалентни. Причина за тази особеност е влиянието на шинтоизма в ценностната система на японците, според която няма абсолютно добро и абсолютно зло. От своя страна в сюжетите на мангата и анимето откриваме и мотиви от будизма, даоизма и конфуцианството. Така възникват образи, които са на границата между прелестното и гротесковото, между ужасното и милото.
Недуалното мислене може да се каже, че е характерно за японската култура като цяло. За японците водещо значение има контекстуалната оценка на дадена постъпка. Казано с други думи, смисълът и ценността на постъпките зависят от обстоятелствата, целите и мотивацията. Особено значение се придава на това как една или друга постъпка се възприема вътре в групата. В по-широк смисъл може да се каже, че там, където западният човек вижда дилема (или-или), японците избягват линейната опозиция и търсят решение в друга плоскост - нещо трето, което не е нито едното, нито другото.
Братислав Иванов е български японист, един от основоположниците на българската японистична школа. Завършва специалността "Японски език и литература" в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. Включен е в състава на първия преподавателски екип на създадената през 1990 г. специалност "Японска филология".
Превежда класическа японска поезия и е автор на осемнайсет статии и повече от трийсет книги за японския език и японската култура. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с "Ордена на изгряващото слънце" за приноси в академичните изследвания на японския език и разпространението му в България. Автор е на книгите "История на Япония", "Йероглифите", "Японската гравюра укийо-е", "Япония. Векът на дзен", "Символите на Япония", "Митология на Япония", "Японско-български речник" и други.