След "Раждането на българския консерватизъм", "Династията на Срацимировци", "Истинската история на Видинското княжество" и "Българският консерватизъм", "Българската монархия 632-765" е петата книга, която пише Петър Николов-Зиков. Официалното ѝ представяне ще бъде на 18 март (понеделник) от 18:30 часа в Литературен клуб "Перото", с участието на социалния антрополог Харалан Александров и писателя Иван Стамболов-Сула.

Монографията проследява еволюцията на политическата идеология, владетелската титулатура, институциите и царските инсигнии от VII в. в подкрепа на тезата, че България е една от най-старите държави в Европа. Според Николов Кубратова и Аспарухова България са една и съща държава, а 681 г. е просто година, през която е сключен един мирен договор. Затова истинското начало на българската държавност не е 681 г., а 632 г.

"Българската история е еволюционна и всеки исторически период е надграждал над предишните и това ясно може да се види именно през историята на династиите и институциите", разказва авторът.

Любопитното при написването на "Българската монархия 632-765" е не подборът, а интерпретацията на източниците. Един от акцентите е новият прочит на събитията от 680-681 г., разглеждани от автора в контекста на религиозните борби в ранна Византия. Според него: "Първите български владетели не са били езичници, както обикновено се приема, но не са били и ортодоксални християни. Звучи сензационно, но най-вероятно и Кубрат, и Аспарух са принадлежали към т.нар. монотелизъм, който Шестия събор осъжда като ерес."

Петър Николов-Зиков е доктор по История и доцент по Политически науки в Нов български университет. В момента е заместник-министър на образованието и науката.