СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Той беше готов да се откаже от режисурата. Днес има близо 40 постановки зад гърба си
Ованес Торосян за съмнението, което го е съпътствало години наред, за българската драматургия, за хуленето в културните среди и за надеждата, че новите поколения ще променят средата
Автор : Явор Ралинов / 14 юни 2026 / 09:08 4075 Прочита
Ованес Торосян е от онези артисти, които трудно могат да бъдат събрани в едно определение. Актьор, режисьор, драматург, продуцент и двигател на независими проекти, той продължава да съчетава работата си на сцената с режисьорските си търсения и нови творчески експерименти.
В поредния ни епизод на "Без сценарий" Торосян говори за театъра като дом, за свободата и несигурността на независимия артист, за състоянието на българската драматургия и за проектите, които предстоят.
Ованес Торосян в "Без сценарий" в Impressio с Явор Ралинов
Снимка: Dir.bg
Повод за разговора ни е спектакълът "Картини от една екзекуция" в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" в Плевен, където Торосян играе редом до Радина Кърджилова под режисурата на Стайко Мурджев. За срещата със свои състуденти от НАТФИЗ след години той признава:
"Останах много щастлив, защото видях колко и Радина, и Стайко са пораснали в професията."
Ованес Торосян и Радина Кърджилова в спектакъла "Картини от една екзекуция" от Хауърд Баркър, режисьор Стайко Мурджев
Снимка: Иван Дончев/Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен
Каквото репетираш, такова ще пожънеш
Торосян говори и за атмосферата в Плевенския театър, където според него общата посока и доверието между хората са в основата на добрите резултати.
"Всички сме обединени по някакъв начин, гледаме в една посока."
Ованес Торосян в спектакъла "Картини от една екзекуция" от Хауърд Баркър, режисьор Стайко Мурджев
Снимка: Иван Дончев/Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен
В продължение на десет години след дипломирането си от НАТФИЗ Торосян работи като независим артист. Участва в разнообразни проекти и сам изготвя програмата си.
"Това ти дава плюсове откъм обороти, начин на мислене и прецизност в работата. Но от друга страна, когато нямаш дом, това ти дава несигурност, която може би се отразява и творчески", казва Торосян.
Свободолюбието и заетият му график го карат да откаже поканата на тогавашния директор на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" Васил Василев, да се присъедини към Плевенската трупа. Това се случва три пъти. Четвъртият им разговор се случва по време на Ковид пандемията и Торосян с радост приема поканата.
Ованес Торосян (в средата) в спектакъла "Картини от една екзекуция" от Хауърд Баркър, режисьор Стайко Мурджев
Снимка: Иван Дончев/Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен
Днес, шест години по-късно, той е част както от трупата, така и от режисьорския състав на театъра. Това не ограничава неговата творческа свобода. Напротив, дава му нужната сигурност да се развива като артист. Дом, към който да се завръща.
Според него едно от най-важните неща за младите артисти е да намерят своето място.
"Важно е да има дом, който да те посрещне."
Ованес Торосян и Радина Кърджилова в спектакъла "Картини от една екзекуция" от Хауърд Баркър, режисьор Стайко Мурджев
Снимка: Иван Дончев/Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен
Ованес Торасян завършва висшето си образование в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" като драматичен актьор през 2009 г., но афинитетът му към режисурата се забелязва още в ранна детска възраст.
Едва 4-годишен, той си спомня как "поставя" съучениците си в детската градина за снимка, като дава тон на фотосесията. Колкото по-близо стига до мечтата си да режисира, толкова по-добре разбира, че тя е недостижима.
"Когато се засякох с колегите си режисьори от класа, аз разбрах, че съм изключително глупав и неук за тази работа и се отказах", казва Торосян.
Ованес Торосян в спектакъла "Картини от една екзекуция" от Хауърд Баркър, режисьор Стайко Мурджев
Снимка: Иван Дончев/Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен
Въпреки първоначалните съмнения, той продължава да трупа режисьорски идеи като студент, но без особен резултат. Кариерата му достига повратна точка с първата му постановка, "Мечтата на Наташа". След множество перипетии, готов продукт няма. По съвет на режисьора Георг Жено, Торосян показва само част от работата си в 'Червената къща". Един щрих - нищо повече.
"Това някакси ме успокои. Разбрах, че не е задължително това, което направя като режисьор, да бъде готово, и се гмурнахме", казва Торосян.
"Ако видя представлението и усетя, че не ставам за режисьор, тогава ще спра да се занимавам с режисура."
Днес зад гърба си има десетки постановки, но продължава да гледа на работата си като на процес на учене и търсене.
Ованес Торосян и Боряна Йовчева в спектакъла "Лейди Макбет или 7 начина да убиеш някого", комедия от Георг Жено и Анастасия Тарханова по мотиви от "Макбет" на Уилям Шекспир.
Снимка: Иван Дончев/Театър 199 "Валентин Стойчев"
Като всеки артист, в чиято кръв тече изкуство, Торосян обича да експериментира. Освен с актьорско майсторство и режисура, той се занимава и с драматизации. Последната му творба е радиопиесата "Радио Буенос Айрес" по текст на Георги Гаврилов. Проектът изследва възможността за нова театрална форма, а именно театър за слушане.
Ованес ни разкрива и за предстоящите снимки на филма "Работникът" на Елица Петкова в Германия, за мечтата си някой ден да постави "Дон Кихот" и за живота у дома сред три жени - съпругата му - актрисата Милена Ерменкова и двете им дъщери.
Със съпругата си - актрисата Милена Ерменкова (Торосян)
Снимка: Личен архив
Сред най-интересните теми в разговора ни е състоянието на съвременната българска драматургия. Според него тя се намира в преходен период и все още очаква своите големи новатори.
"Липсват ни Радичковци!"
Торосян коментира и влиянието на изкуствения интелект върху творческото писане, като признава, че все по-често среща текстове, които изглеждат технически безупречни, но лишени от човешко присъствие.
"Те са толкова перфектни, че стават бездушни вече."
Във филма на Стефан Командарев "Made in EU"
Снимка: Продукция Made in EU
А когато разговорът ни стига до отношението към успелите хора в България, той отбелязва:
"Този феномен на хуленето е много познат за българската културна карта."
Въпреки трудностите, Торосян остава оптимист за бъдещето на културата у нас:
"Няма шанс културата да не се подобри, защото идват едни поколения, които са различни от поколенията преди това."
Всичко, което ни сподели и разказа Ованес Торосян, гледайте във видеото на Impressio или в YouTube канала на сайта:
Интервю на Явор РАЛИНОВ
Видео: Тед ГЕОРГИЕВ/Dir.bg