"Повърхности, цвят и Аз" - самостоятелна изложба на Димитър Николаев - Миташки

Галерия Арте представя самостоятелна изложба на ДИМИТЪР НИКОЛАЕВ от 13 до 25 май 2022

Вернисаж на 13 май /петък/ от 17 - 19,30 часа

Галерия "Арте"

"Следи от плодовете на въображението и Аз... С уменията на годините в освободена игра мога да излезна от застоялата локва на навика. През Егото си търся естетика в голата простота на изказа в лицето на обектите си. Контрацепцията за Миташкини."

Димитър Николаев, Миташки, 2021

Автор: Димитър Николаев - Миташки (Източник: Галерия "Арте")

"Примерът, който той често повтаря, е с играещото дете, което със своята пръчка оставя кривулица в пясъка, без още да осъзнава, че тя е началото на изкуството. Това кратко, непретенциозно и лишено от философски претенции верую съдържа целият Димитър Николаев.

Така чисти и първични са неговите изразни средства - глината и нарисуваната следа. Напоследък той се чуди дали не е ощетил рисунката и живописта, правейки ги покрай керамиката и цял живот определян като художник керамик. По едно време се уплашил, че каквото и да погледне, го вижда в глина - ясен знак да излезе извън собственото си творческо възпроизвеждане: "Искам да се махна от себе си."

Макар че именно създаваните от него керамични обекти му донесоха най-сетне признанието на критиката, че е скулптор и то от най-добрите. Всъщност той никак не обича определенията и от неговата позиция изглежда излишна всяка интерпретация на творбите му, която би опряла до категории и типологии.

Колкото е непосредствен светът в своята природна даденост, толкова е непосредствено и съответно на него онова, което Миташки - така наричан в близкия кръг от приятели, прави. За него инструментът, осъществяващ спойката между естеството и неговите изкуствени превъплъщения, е ръката, пипаща и усещаща материята, а не техниката - фотоапаратът остава по-скоро изключение.

Откровеността на правенето изключва не само съвременните визуални технологии, произвеждаща призрачни виртуални подобия, но даже и по-решителните експерименти с керамичните техники.

Автор: Димитър Николаев - Миташки (Източник: Галерия "Арте")

Месенето на глината и оформянето ѝ, изпичането, полагането на глазури са необходимите и достатъчни сетивни връзки със земното, заложено, както изглежда, в самото същество на Митко Николаев. Това е състояние на едновременна свобода, идеща от божия дар и на несвобода поради привързаността.

За него не съществува проблемът дали формата обуславя функцията или тя поражда формата. Той просто вижда в купата, чинията, вазата цялостна битийност, респективно автентичност и истинност на човешкото произведение. Затова неговата керамика е образ; не е съд, а съсъд. Затова той не наподобява, а абстрахира, затова вещността на "приложното" по естествен начин прерасна в "изящното" на скулптурата, която се разви във фино филтрирани абстрактни форми.

С изкуството си той освобождава гласа на природата - която е такава, каквато е, предоставя се на съзнанието без думи и тяхното адекватно изговаряне в езика на изкуството е единствено чрез абстракцията. Тя прави извънвременни и независими от конкретни референти и скулптурните обекти, и живописваните платна. Така ценената "знаковост" на изкуството му е чужда, с уточнението че тя присъства в работите му дотолкова, доколкото означава природното в неговата тоталност.

Автор: Димитър Николаев - Миташки (Източник: Галерия "Арте")

Неговият стил съчетава материална абстрактност и абстрактна реалистичност, едно от най-трудно постижимите обединения на представа и образен изказ. При това материалната съпротива на глината е преодоляна с лекота, присъща на рисунката, за да остави зрителя удивен дали произведението е плод на интуиция или на търпелив анализ.

Абстрактното е способно да предаде идеалната красота на природната хармония, все по-малко впечатляваща съвременните автори. Изтъквайки естетическата страна на творбите, знаем, че красотата е едно от изкушенията на Миташки, когато изневерява на глината с рисунки на женски тела и лица, но тя е твърдо защитаван възглед за ценността на изкуството, независимо че днес изглежда излязъл от мода.

Нито абстрактното изкуство, нито абстрактната керамична скулптура са негови открития; той ги прилага не за да изобретява самоцелни форми, а за да играе с формата, сякаш без усилие, с просветление и без умисъл, като събрат на дзенбудистките майстори.

Хераклит е казал: "Вечността е като играещо дете, което подрежда фигурите от своята игра. Царуването [над света] принадлежи на детето...". Дали да кажем, че Димитър Николаев е играещото дете, което е като вечността, подреждаща фигурите от своята игра?"

доц. д-р Елисавета Мусакова, май 2022

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".