В центъра на тази изложба e Дворецът - една от най-старите сгради в самото сърце на София, тясно свързана с историята на града и на България. Дворецът се представя със своя характер, какъвто е бил на границата между ХІХ и ХХ век, той се разбира и като физическо пространство, създадено както от архитекти и художници, така и от хората, които са го обитавали. Дворецът е топос, мястото на властта и културата, метафоричен образ за фигурата на държавния глава, на княз Батенберг и на цар Фердинанд. Експозицията заема пространствата, в които е протичал официалният им живот. Тя е обвързана с историята на новото българското изкуство от края на ХІХ - началото на ХХ век.

Архивна снимка от Червения салон в Двореца (Снимка: Национална галерия)

Основната идея е да се проследи неговото зараждане и развитие в следосвобожденска България чрез нов фокус, насочен към връзката на изкуството с държавата, на нейните културни политики. От историческите извори е известно, че българският монарх обръща специално внимание на изобразителното изкуството, често посещава художествени изложби, насърчава и подкрепя художниците. Това неговото отношение е осъзната културна политика спрямо цялостното развитие на укрепващата млада държава, като постепенно придобива характеристиките на целенасочено колекциониране.

Още

58 шедьовъра от двореца Киджи за първи път в България

Експозицията е изградена около няколко смислови центъра. Единият от тях е колекцията от картини на цар Фердинанд, част от която се намира днес в Националната галерия. Другите акценти са първите придворните художници българи, както и основни събития в художествения живот на България, пресъздадени чрез документи и специален подбор от творби. Представени са първите поколения български художници като Иван Димитров, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, и по-младите от тях - Никола Михайлов, Никола Петров, Атанас Михов, Александър Божинов, една от първите професионални художнички в страната Елена Карамихайлова. Хронологично изложбата обхваща, но без да се затваря, годините на управление на цар Фердинанд (1887 - 1918) - време, в което новото българско изкуство прави своите първи стъпки и за кратък период се стреми да догони европейските художествени достижения.  

Изложбата е разположена в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като "Червения салон", е направен опит за "съживяване" на двореца - тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

Никола Михайлов (1878–1960) Портрет на цар Фердинанд, 1914(Снимка: Национална галерия)

Един от акцентите в експозицията е закупеният през тази година от държавата "Портрет на княз Александър I Батенберг", рисуван през 1881 в София от немския художник Конрад Вилхелм Дилиц - известен на времето си майстор на портрети на европейските владетели.

Партньори в проекта са Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Централният държавен архив, галерия "Лоранъ", lostbulgaria.com.

Още

Националната галерия - Двореца представя "Дечко Узунов в колекцията на Боян Радев"

Още

Директорката на НХГ Ярослава Бубнова: 2019-а ще ознаменуваме с участието си на Венецианското биенале