АРХИТЕКТУРНИ ШЕДЬОВРИ
Истанбул започва мащабна реставрация на "Света София"
Проектът цели да укрепи 1500-годишната сграда срещу земетресения и да разкрие скрити пластове от историята ѝ
Редактор : / 8107 Прочита 3 Коментара
В "Света София" в Истанбул
Снимка: iStock by Getty Images
Застанал под каменните арки, величествените стенописи и лампите с филигран на "Света София" в Истанбул, архитектът Хасан Фърат Дикер размишлява върху своето призвание: опазването на една крехка сграда, която е едновременно най-внушителната джамия в Турция и може би най-противоречивата ѝ постройка.
Той ръководи едни от най-интензивните дейности по реставрация и съхранение в почти 1500-годишната история на "Света София", включително усилия за укрепване на централния купол и защита от земетресения.
"Ние не носим отговорност само пред тази сграда, а пред цялата световна общественост", казва Дикер, сочейки тълпите от посетители, коленичили върху плюшените тюркоазени килими или съзерцаващи стенописите с пернати серафими.
Той посочва златните мозайки и сините стенописи във вътрешността на главния купол - според него един от многото "неразрешени проблеми" в конструкцията на "Света София", съобщава The Guardian.
Изглед към "Света София" в Истанбул
Снимка: iStock by Getty Images
Храмът "Света София" - домът на Божията Премъдрост
Внушителната постройка, завършена през 537 г. по времето на Византийската (или Източноримската) империя, е видимо неравномерна на места - особено централният купол, който в продължение на векове се извисява върху четири колони с различни размери.
Цялата сграда е мозайка от ремонти - след срутването на оригиналния купол при земетресение през 558 г. и разрушенията на няколко от околните полукуполи при последвали трусове.
"Света София" все още носи следи от времето, когато е била една от най-величествените катедрали в света, преди да бъде превърната в джамия след османското завладяване на тогавашния Константинопол през 1453 г.
В "Света София" в Истанбул
Снимка: Getty Images
В "Света София" в Истанбул
Снимка: Getty Images
Превърната в музей от Турската република през 1935 г., преди пет години тя отново бе прекатегоризирана като джамия след решение на турски съд - акт, който предизвика остра критика, включително от ЮНЕСКО. Организацията определи "Света София" като "архитектурен шедьовър" и заяви, че решението подкопава "универсалния характер на нейното наследство".
Задачата на Дикер, заедно с екип от архитекти, инженери и изкуствоведи, назначени от турските власти, е да проведе най-мащабните реставрационни дейности от години. Екипът ще премахне оловното покритие на основния купол и ще търси начини за укрепване на крехките връзки между полукуполните структури и главния купол, с цел предпазване от земетръсни щети.
Ще бъдат изследвани и четирите носещи колони, както и части от подземната структура. "Това може да се окаже една от най-значимите реставрации в съвременна Турция", казва Дикер.
В "Света София" в Истанбул
Снимка: Getty Images
В "Света София" в Истанбул
Снимка: Getty Images
Мисията стана още по-спешна, след като миналия месец земетресение с магнитуд 6.2 удари крайбрежието на Истанбул, разлюлявайки сгради в целия град. Дикер незабавно напуска офиса си, за да инспектира интериора на джамията и да провери за евентуални щети.
Турция лежи върху две активни разломни линии, което я прави изключително податлива на земетресения - особено когато те се съчетават с проблеми в инфраструктурата. Две силни земетресения в югоизточната част на страната в началото на 2023 г. отнеха живота на над 53 000 души. Разрушенията, съизмерими по мащаб с територията на Германия, бяха приписани на широко разпространена корупция в строителния сектор.
Къщата на османския архитект Мимар Синан в град Агърнас ще бъде превърната в музей
Истанбул - град с население от 16 милиона души, изпълнен с гъсто разположени стари сгради и архитектурни шедьоври - живее всеки ден с тревогата от следващия голям трус.
"В най-страшния сценарий, земетресение може да разклати цялата структура", казва Дикер. "Главната арка, която свързва основния купол с полукуполите, може да се разтрепери и да се появят пукнатини." Трус може също да удари минарето и да го събори върху куполите или да причини срутване на арките.
В "Света София" в Истанбул
Снимка: Getty Images
В "Света София" в Истанбул
Снимка: Getty Images
С жест Дикер очертава дъгата между двата по-ниски купола от двете страни на централния купол, посочвайки кръпки от три различни периода на реставрация и ремонт - от VI век досега.
"Засега ще се съсредоточим върху външните повърхности, минаретата и основния купол. Ще добием по-ясна представа, след като премахнем оловното покритие на купола", казва той.
"Тези възстановявания от различни епохи са създали наслагвания по повърхността на купола... В момента знаем, че той не е идеална сфера заради многобройните намеси. Проблемът не е самият купол, а това, което го поддържа - поне засега. Но когато го разкрием, ще видим по-добре пукнатините."
В "Света София" в Истанбул
Снимка: Getty Images
Екипът ще проследи пластовете история, натрупани през вековете, в търсене на начини за допълнително укрепване на сградата. Те се надяват също да открият скрити стенописи от времето, когато "Света София" е била османска джамия - възможно е такива да се намират под някои от златните и жълтите повърхности.
Изглед към "Света София" в Истанбул
Снимка: iStock by Getty Images
Архитектът на Сюлейман Велики бил влюбен в дъщеря му
Реставрацията няма конкретен краен срок. Скелето, което скоро ще покрие интериора, е проектирано така, че сградата да остане отворена за посетители. Специално покритие ще предпазва крехката повърхност на купола от дъжд и силно слънце.
"Трябва да се погрижим за удобството на посетителите", казва Дикер. "Тези, които идват тук, трябва да могат да видят възможно най-много от "Света София", въпреки реставрацията."