Войната е една от вечните теми в човешката история и съответно - в изкуството. Изобразителното изкуство отразява както героичните, така и ужасяващите ѝ аспекти. През вековете художниците са използвали езика на формата, цвета и символа, за да изразят възторг, трагедия, болка, идеология и протест. Образът на войната претърпява значителни трансформации - от прослава и идеализация до дълбок хуманизъм и остро морално осъждане.

Античност и Средновековие: Прослава на героизма

В класическата древност войната често е изобразявана като проявление на доблест и божествена воля.

Фризовете в Партенона в Атина Снимка: Getty Images

Фризовете от Партенона в Атина (5 в. пр.н.е.) изобразяват битки между лапити и кентаври - алегория на цивилизования ред срещу хаоса. Римската триумфална арка на Тит (1 в. сл.н.е.) прославя победата над евреите, представяйки я чрез сценичен реализъм и монументалност.

Още

Гърция предлага да "заема" артефакти на Великобритания в замяна на мраморните фризове от Партенона

През Средновековието религиозният контекст доминира.

Войната се представя като свещен дълг - кръстоносните походи например са отразени в ръкописи и стенописи, където войниците се борят за Христовото дело. При Гоблена от Байо (11 в.), документална поетика и епична героизация вървят ръка за ръка в разказа за битката при Хейстингс.

Паоло Учело, "Битката при Сан Романо" (ок. 1435 г.) Източник: National Gallery

Ренесанс и барок: Драматизъм и амбиция

С възхода на индивидуализма и човешкото тяло като обект на възхищение, войната често се изобразява в драматични, но уравновесени композиции.

Паоло Учело, например, в "Битката при Сан Романо" (ок. 1435 г.) съчетава перспектива и декоративен ритъм, за да изобрази сблъсък, който изглежда почти като шахматна игра.

Още

Петер Паул Рубенс - звездата на барока

През барока емоционалният заряд и патосът се засилват.

В произведенията на Рубенс - от монументалния цикъл за Мария Медичи до алегорични сцени като "Последствията от войната" - конфликтите са представени с драматичен размах, като неизбежна, а понякога възвеличена част от държавническия ред и съдбата на нациите.

"Последствията от войната" на Рубенс Източник: Palazzo Pitti

За разлика от драматичните и алегорични композиции на Рубенс, испанският бароков майстор Диего Веласкес - придворен художник на Филип IV - представя войната през призмата на честта и достойнството.

В "Предаването на Бреда" (1635) жестът на великодушие между победител и победен замества образите на кръвопролитие и насилие, утвърждавайки една хуманистична визия за военния конфликт.

"Свободата води народа" на Йожен Дьолакроа Източник: Louvre, Paris

Още

Художникът на художниците

19 век: Романтизъм и реализъм

С романтизма войната започва да се възприема и като трагедия, и като възвишено преживяване.

Жерико в "Салът на Медуза" (1819) и Дьолакроа в "Свободата води народа" (1830) представят не просто сцени на насилие, а екзистенциални борби - за оцеляване, за свобода.

От друга страна, реализмът, особено във френската и руската живопис, започва да поставя акцента върху страданието и човешката цена на войната.

Верешчагин в своите платна като "Апотеоз на войната" (1871) показва мрачна купчина черепи в пустинята - предвестник на модерното антивоенно изкуство.

Ото Дикс, "Stormtroopers Advance Under a Gas Attack"), 1924 Източник: British Museum

Още

Изкуството като сигнал за политически упадък

20 век: Ужасът и протестът

Световните войни бележат рязък поврат. Образът на войната става предимно отрицателен - израз на ужаса, разрушението и моралното падение.

Ото Дикс - немски художник и ветеран от Първата световна война - създава графичния цикъл "Войната" (1924), в който изобразява разложени тела, пустош и механизирано насилие.

Пабло Пикасо - неговата картина "Герника" (1937) е икона на антивоенното изкуство. В нея, чрез деформирани фигури, вик и разрушение, той осъжда бомбардировката на едноименния град по време на Испанската гражданска война.

Кете Колвиц, "Никога повече война" Източник: Kolwitz.de

Още

Кете Колвиц: Съдба, контекст, позиция в "Двореца"

Кете Колвиц, с литографии като "Никога повече война" (1924), дава глас на жените и майките в траура им по изгубените синове.

След Втората световна война темата се разгръща още повече с участието на художници от различни части на света - като Шоонан Мацуяма в Япония или Леон Голуб в САЩ, които осмислят войната през призмата на окупацията, милитаризма и личната травма.

Съвременно изкуство и символика

Съвременните художници често използват войната метафорично - като алегория на политическо насилие, културна агресия или вътрешен конфликт.

Инсталации, пърформанси и дигитални проекти говорят за последствията от войни в Ирак, Сирия или Украйна. 

Инсталацията Remembering на Ай Вейвей Източник: Ai Weiwei  

Още

Китайският художник и дисидент Ай Вейвей смята, че работата му е да бъде "некоректен"

Ай Вейвей използва предмети от руини, бежански спасителни жилетки и архивни кадри, за да постави акцент върху бежанските кризи и невидимите жертви.

Франсис Алис създава видеоарт и миниатюри на военни игри в детски ръце - болезнена алегория за това как войната се насажда още от ранна възраст.

Образът на войната в изкуството е огледало на времето и културата. От прослава и възвишение в античността до антивоенен протест и травма в съвремието, изкуството е не само свидетел, но и морален съдник. В неговия език намираме не само историята на сраженията, но и на човешката душа в изпитание.

Още

Картина на Йожен Дьолакроа е открита в къща във френския град Тур

Още

Картината "Свободата води народа" на Дьолакроа разкрива истинския си блясък в Лувъра

Още

Дьолакроа едва не умрял от пожар, а друг път - от удавяне

Още

Смятана за изгубена от три века картина на Рубенс излиза на търг за 6 милиона британски лири