НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
80 ценни находки на ранновизантийския град Хрисосотира
Успешно приключиха разкопките край Черноморец в района на Бургаския залив
Редактор : / 3041 Прочита 0 Коментара
Западен сектор на проучванията на Хрисосотира край ЧерноморецЕкип под ръководството на проф. д-р Иван Христов за четвърта поредна година проучва една от най-големите крепости в района на Бургаския залив.
Консултант на проучванията е доц. д-р Людмил Вагалински (Директор на НАИМ при БАН).
В експедицията участват д-р Маргарита Попова (зам.ръководител) , Антония Йорданова, работници от Черноморец и с. Маринка.
Разкопките се осъществяват със средства на Министерството на културата и Националния исторически музей. Те са част от голям научен проект на музея имащ за цел да се анализират археологическите и исторически сведения за крайморските крепости и пристанища в провинция Хемимонт за периода V-VІІ век.
Хрисосотира е малък полуостров, разположен в източната част на землището на гр. Черноморец, Община Созопол.
Полуостров Хрисосотира край Черноморец
Разположеното укрепено селище на площ 73 дка е получило своето име, вероятно при приеменуването на Аполония Понтика на Созопол след ІV век. За разлика от древния полис, Хрисосотира има твърде кратка историческа съдба. От средата на V век до началото на VІІ век тук съществува гъсто заселено селище, което притежава строго уредена вътрешна планировка, представителна обществена сграда -седалище на висш духовник или управител, складови помещения, култови сгради. Крепостната стена на полуострова се простира над 300 м, в които са включени 4 мощни кули.
Изброените елементи на поселищната система дават основание на проф. Иван Христов да твърди, че проучвания обект от НИМ всъщност е малък град - част от големия късноантичен мегаполис Созопол.
Тазгодишният сезон се отличава от предишните поради проведените проучвания в западния и южен сектор на обекта в непосредствена близост до тихия залив, носещ същото име като полуострова. Разкопките са проведени на площ 1 дка. Проучени са 6 сгради от ранновизантийския период ( казармена постройка до една от кулите, жилищни сгради с прилежащите улици и оградени дворни пространства).
Особен интерес предизвиква т. нар. "сарафска сграда". Назована е така от екипа на експедицията поради факта, че в нея са открити 7 бронзови теглилки за скъпоструващи стоки и златни византийски монети. Всички те са предназначени за нуждите на локални стоково-парични отношения и то в зона, която определено е назована не само крайбрежна, но и пристанищна.
В конкретния случай археолозите отчитат факта, че паметници притежават качеството на колективна находка в затворен археологически комплекс, който е добре датиран за началото на VІІ век. Разположението на сградата в непосредствена близост до пристанищната зона на крепостта Хрисосотира я превръща в своеобразен ponderarium - място в което се съхранявали комплекти от теглилки с различна номинална стойност.
При оглед на акваторията на полуострова е локализирана пристанищната зона на Хрисосотира. Тя е разположена от южната страна на обекта. Под вода са забелязани останките на древен кей, както и основите на късноантични сгради, които в периода V-VІІ век все още не са били заляти от водите на Черно море. Екипът на проф. Христов вече подготвя подводна експедиция за следващия сезон, когато ще се търси потънал византийски кораб натоварен с амфори.
При разкопките това лято край Черноморец са открити 80 ценни движими културни ценности. Находките включват различни номинали бронзови монети, керамични съдове, лампи за осветление, накити(пръстени, коланни аксесоари, обеци и фибули), кандило.