Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изложбата "Българските чехи" се открива утре в София

ПАМЕТ

Изложбата "Българските чехи" се открива утре в София

Експозицията е израз на благодарността към тези невероятни хора и на желанието да се припомни какво са направили те за България

След изключителния успех на документалната фотоизложба "Българските чехи" в Народната библиотека в Прага, където бе изложена от 19 януари до 25 февруари 2017 г., двадесет и шестте табла от експозицията ще бъдат показани в изложбената зала на Държавна агенция "Архиви".

На официалното откриване утре, 16 май, от 17.30ч., ще присъстват вицепрезидентът Илияна Йотова, посланикът на Чехия Душан Щраух, Вера Пипева - съпруга на пра-правнука на Иржи Прошек - Богдан Прошек.

"Българските чехи" е проект на Българската телеграфна агенция и Държавна агенция "Архиви", реализиран с подкрепата на Пощенска банка. Оригиналите на включените в експозицията документи и портрети се съхраняват в архивохранилищата на Централния държавен архив и държавните архиви в София, Пловдив, Сливен, Шумен, Варна и Благоевград, както и в Научния архив на БАН и Националната художествена галерия.

Експозицията съдържа богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, хора на изкуството, градинари и специалисти от различни области, дошли от Австро-Унгарската империя в България след Освобождението и подпомогнали институционалното изграждане, културното и духовно развитие на нацията в края на 19-ти и началото на 20-ти век: д-р Константин Иречек, Иван Мърквичка, братята Карел и Херман Шкорпил, братята Георги и Богдан Прошек, Антонин Колар, Антон /Антонин/ Новак, Иван Буреш, Вацлав и Лудвиг Стрибърни и др.

Изложбата е израз на благодарността към тези невероятни хора и на желанието да се припомни какво са направили те за България. Малцина от младите българи днес знаят например, че в Централните католически гробища в София почиват братята Прошек, изградили едни от най-забележителните архитектурни паметници в столицата: Орлов и Лъвов мост, Бирената фабрика и бирарията "Дълбок зимник" (между последните е имало подземен тунел, по който са се търкаляли буретата с бира, използвайки наклона на улицата.)

"Братята Прошек толкова са обикнали България, че Иржи си сменя името на Георги, а Теодор на Богдан", разказва кураторът на изложбата Иво Хаджимишев.

Орлов мост в началото на 20 век

Експозицията се фокусира върху най-известните представители на "българските чехи" от времето на Австро-Унгарската империя, но има и хиляди други мъже и жени, чиито имена не са достигнали до нас - хора, които с обич и всеотдайност са предали опита си на българския народ. Две години след Освобождението в България е обнародван Закон за заселване на ненаселените земи, а по-късно лично княз Фердинанд е поканил чешки имигранти от Банат да се заселят в района на Мизия, за да учат местните хора на модерно земеделие. Имигрантите основават през 1900 г. селцето Войводово в Северозападна България, на 16 км южно от Оряхово. Новото село се радва на стопански разцвет, независимо от участието на България във войните, и се разраства бързо. През 30-те години на ХХ век наброява 800 жители, 600 от които са чехи, а през 1926 г. в него е открито чешко училище.

Пивоварната на братя Прошек в края на 19 век

Безспорен факт е, че няма област от обществения живот, в която да не са записани имена на чехи, които със своите знания и умения спомагат за българския просперитет. В България идват предприемчиви, активни и напредничави чешки специалисти в различни отрасли на производството. Те са занаятчии, полиграфи, пивовари, строители. С България свързват съдбата си и видни чешки интелектуалци, специално поканени от правителството на младата държава - високообразовани учители, инженери, архитекти, историци, художници, музиканти. Всички те, работили дълги години с упоритост и всеотдайност, всеки в своята област, полагат основите на големите културни и стопански институти в модернизиращата се братска славянска държава, когато самата тя няма достатъчно подготвени кадри. Те оставят богато наследство от научни изследвания и открития, картини и музикални произведения, които и до днес са част от високите образци на духовното ни наследство.

"Ръченица" (1894) на Иван Мърквичка

Славянството сближава и прави резултатите от българо-чешката взаимност още по-големи. Част от тях приемат страната, в която идват, живеят и творят, като своя втора родина и завинаги остават в нейната земя. Те принадлежат на България, защото всичко, което според силите си можеха да дадат, го дават на нея. И в знак на признателност получават българско поданство, отличени са с високи ордени и медали, стават почетни членове на дружества. Много български селища, улици, площади и училища носят техните имена. Днес старите български чехи сякаш са живи, актуални, съвременни - срещаме ги в литературните произведения, виждаме ги в рекламите, минаваме покрай сътвореното от тях или за тях. А когато изнервени от днешните обществени недъзи търсим отдушник, се сещаме за думите на големия д-р Константин Иречек: "Ние можещите, водени от незнаещите вършим невъзможното за кефа на неблагодарните... И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо..."

Документалната изложба "Българските чехи" ще остане в зала "Архиви" до 2 юни 2017 г.

"След това експозицията ще продължи своя път и в други градове на България и Чехия - каза генералният директор на БТА Максим Минчев. Тя е израз на признателността ни към чехите за този изключителен хуманен акт, който инжектира държавнически и професионален опит и ни помогна да укрепнем като народ и държава в годините след Освобождението. Българските чехи обикнаха страната ни като своя и дадоха пример за истинска европейска и славянска солидарност.

И може би, благодарение именно на този хуманен заряд, впоследствие и ние, българите, проявихме благородство: към арменците след геноцида през 1915 г., към белогвардейците след гражданската война в Русия. Може би затова спасихме и българските евреи през Втората световна война."

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" тръгват на лятно турне !УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ?

Осем града и нов албум с единайсет нови песни - това са предвидили музикантите за срещите си с публиката през юни и юли

Богата програма в Ловеч ще отбележи Международния ден на театъра на 27 март

Основният акцент на "Деня на отворените врати" е новото име на театъра, който ще се казва "Борис Луканов"

Последни дни за гласуване за "Музикант на годината 2023"

Имената на победителите ще бъдат обявени на тържествена церемония "Музикант на годината 2023"

Площад "Театрален" ще бъде открит в Пловдив на Световния ден на театъра - 27 март

Целта е да бъде обозначено пространството, на което се е намирал Международен театър "Люксембург" и се е създала първата професионална театрална трупа в България

Започва Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови

"Авторитетната "Славейковата награда" се присъжда на български или чуждестранен автор за лирично стихотворение

В Световния ден на театъра гледаме фотоизложбата "Артистични спомени" на Божидар Марков

Изложбата представя 63 уникални кадъра от спектакли, реализирани в Народния театър през последните 20 театрални сезона