На 23 юни в Парка на Военна академия "Г. С. Раковски" предстои премиерата на детската опера "История с патоци, Мечо и Лиса". Премиерата е в афиша на деветото издание на летния фестивал "Опера в парка"(15 юни - 15 юли) и се очаква с нетърпение от малките приятели на Софийската опера и балет.

Музиката на "История с патоци, Мечо и Лиса" е на известния български композитор професор Георги Костов. Носител е на орден "Стара планина". Ректор на Българската държавна консерватория (1989-2008). Министър на културата (1995-1996).

Георги Костов (Снимка: Софийска опера)

Либрето е на режисьора Юлия Кръстева, която е носител на наградата "Златното перо" на Съюза на българките композитори". Тя е създала текста по приказката в стихове на Огнян Герджиков "История с патоци, Мечо и Лиса, история дето съвсем ще ви слиса" като е запазила основната сюжетна линия. Кръстева изтъква, че са прибавени два образа, които ги няма в оригинала, както и някои перипетии. Стиховете на песните са писани от Юлия Кръстева.

За съвместната си работа с композитора Георги Костов режисьорът казва: "Плътно сме работили заедно, защото някъде се наложи да сменим дума, да прибавим друга...наистина направихме добър творчески тандем." Творчеството му е толкова разнопосочно, че е трудно да се каже кое надделява - пиесите за деца, песните или пък по-сериозните произведения. "Но не мога да скрия, че големите ми успехи дойдоха именно в детската музика за професионални детски хорове." Свързва го трайна дружба с детския хор на БНР с диригент Христо Недялков. Специално за него е написал прочутите "Песни за животните" и "Три невероятни случки с животни", които получиха много международни награди на няколко континента.

"История с патоци, Мечо и Лиса" е приказка за приятелството в гората.

Мечо е много любознателен, но и непослушен. Един ден, чакайки мама Мецана да донесе закуска, Мечо тръгва на разходка из гората. И тогава той преживява различни приключения. Не след дълго попада в беда. Мечо е спасен, благодарение на неговия най-верен приятел - патето Човчо и дружината, водена от Зайко - Бързоножко- безстрашни. Накрая всички са щастливи, защото побеждава доброто. Стихотворението на Огнян Герджиков, по което е работила Юлия Кръстева се казва "Имала мама Мецана".  Диригент на постановката е Стефан Недялков, художник е Павлина Йостерхаус, а мултимедията е дело на Елена Шопова.

В ролите са: Човчо: Анна Вутова-Стойчева, Никола Попов, Рони: Анджелина Денчева, Лора Илиева, Бони: Александра Носикова, Мечо: Георги Джанов, Илия Илиев, Мама Мецана: Диана Генова, Тереза Бракалова, Лиса: Зора Господинова, Христина Пипова, Зайо: Ана-Мария Крайчева, Калин Душков, Раче: Анна Гавраилова, Надя Колева, Кучето Рекси: Ованес Каспарян, Катериче: Вихра Смилкова, Ива Бизева, Три рачета: Васко Сергеев, Мария Носикова, Стефан Белеев и др.

Помощник-режисьор на спектакъла е Румяна Димитрова, корепетитори - Пелагия Чернева и Светлана Ананиевска.

Огнян Герджиков (Снимка: Софийска опера)

Огнян Герджиков е завършил право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк".

През 2001 г. е избран за председател на 39-ото Народно събрание, а в началото на 2017 г. оглавява служебно правителство на Република България.

Имала мама Мецана

Имала мама Мецана
син хубавец и юнак.
Китната горска поляна
ласкаво мами го пак.
Палав е малкият син.
Впуска се в луда игра.
И не усети самин
как е в гъста гора.
Всеки ще каже: "Голяма беда
нашето мече сега сполетя."
Ала мечочето има глава,
само, че с бръмбари пълна е тя.
Почеса си Мечо главата и рече:
- От днеска голям съм и тръгвам далече.
Искам да видя широкия свят,
пълен със хубост и с тайни богат.
И ето го Мечо, върви през гората,
излиза от нея, прецапва реката
и вижда отсреща път дълъг, широк.
За жалост, пред пътя - ров твърде дълбок.
Но Мечо е смел и не се колебае,
макар че да скача, той много знае.
Засили се Мечо, да скочи опитва,
изглежда ще литне, но само политва
и пада във рова надолу дълбоко.
Отгоре небето остава високо.
- Олеле, мамо! - изплака Мечокът.
Постигна ме участ, ужасно жестока.
Започва да охка, да пъшка, да стене.
"Дали има толкоз нещастен кат мене?"
Мокър, разтреперан, до крайност измъчен,
лежи малък Мечо, но все пак изпъчен,
от радост и гордост - не се той предаде.
И всеки приятел от себе си даде
последната капка от своите сили.
Сега тез герои са се подредили
и гледат мечока с любов и възхита
и никой не бърза за нищо не пита. 

Още

Мюзикълът "Mamma Mia!" с хитовете на ABBA с премиера в София

Още

"Лакме" открива фестивала "Опера в парка"

_______________________________