На 1 декември, събота, от 19:30 часа в зала "България" световноизвестното ни сопрано Александрина Пендачанска ще гостува в София за концерт с изключителния ни пианист Людмил Ангелов.

Музикалното събитие е с участието на музиканти от Софийска филхармония -  концертмайсторът Калина Христова, Кремена Ачева - първи флейтист, Любомир Ников - водач на виолончелите.

Снимка: НДК

Първото общо изпълнение на Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов е през 2012 г. на концерта за 80-годишнината на диригента Михаил Ангелов и 50-годишнината на Младежката филхармония "София" при Националното музикално училище "Любомир Пипков", основана от него. Пианистът е негов син, а оперната прима - дъщеря на втората съпруга на маестрото - голямата оперна певица Валери Попова.

Ня 1-ви декември те ще се срещнат отново заедно на сцената на зала "България", като камерният им концерт закрива осмото издание на музикалния фестивал, организиран от Людмил Ангелов - "Пиано Екстраваганца".

Снимка:Пиано Екстраваганца

В програмата ще прозвучат шест романса от Сергей Рахманинов, Мадагаскарски песни за сопран, флейта, виолончело и пиано от Морис Равел, "Лунна светлина" от Клод Дебюси и седем романса по поеми от Александър Блок за сопран и цигулка, виолончело и пиано от Дмитрий Шостакович.

Още

Александрина Пендачанска: Можехме да направим повече за България

Александрина Пендачанска е родена в семейство на бележити български музиканти. На 5 години започва да учи пиано в Националното музикално училище "Любомир Пипков", от което се дипломира с пиано и пеене. Неин вокален педагог е майка ѝ, известното сопрано Валери Попова.

Пендачанска пее за първи път пред публика на 17 години арията на Виолета от "Травиата", представена от Гена Димитрова на гала-концерт в НДК. На 19 години дебютира на оперната сцена като Лучия ди Ламермур в Билбао. Междувременно печели големите награди на оперните конкурси "Антонин Дворжак" в Карлови Вари, Униса в Претория и втора награда на конкурса в Билбао.

Снимка: НДК

Големият вокален диапазон на Александрина Пендачанска обуславя и репертоара ѝ, който наброява точно 70 роли. От предкласика (Попея, Агрипина) до музиката на 20-ти век (Саломе, Кризотемис, Славеят), от Белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет I, Травиата, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен).

След дебюта ѝ в ролята на Лучия следват и първите й международни изяви: Царицата на нощта (Кейптаун), Офелия (Монте Карло, Виена), Джилда (Уелска Национална Опера, Монте Карло), Травиата (Хамбург, Франкфурт, Триест), Есклармонд (Торино), Паризина (Уексфорд, Лугано), Елизабет I в "Роберто Деверьо" (Торино, Неапол), Ермионе (Санта Фе, Ню Йорк), Адалджиза (Рим), Донна Анна (Лозана, Хюстън, Лисабон, Прага), Адина (Пезаро), Донна Елвира (Вашингтон), Чужденката (Катания), Сестра Анджелика (Лука), Луиза Милер и Лукреция Контарини от "Двамата Фоскари" (Неапол), Семирамида в Театър де Шанз-Елизе (Париж), Дамата от езерото (Ню Йорк), Мадамa Кортезе в "Пътуване до Реймс" (Брюксел),

От 2003 година Александрина Пендачанска започва активно сътрудничество с диригента Рене Якобс.

Във високо оценените им съвместни записи на Моцартовите опери за Хармониа Мунди, превъплащенията на Пендачанска във Вителия (Милосърдието на Тит), Донна Елвира (Дон Жуан), Електа (Идоменей), Арминда (Мнимата градинарка) са смятани за еталон и са наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, три номинации за Грами - две за най-добър класически албум и една за най-добър оперен запис.

Дискографията на Пендачанска също така включва Хендел "Агрипина" за Хармония Мунди (номиниран за Грами за най-добър оперен запис за 2013) Росини "Семирамида" за Наксос, Тарадейас "Сесостри", Глинка "Живот за Царя" за Сони, Рахманинов "Камбаните" за ДЕКА, Доницети "Паризина" за Дайнамикс, Сарторио "Юлий Цезар" за ОРФ, както и два солови рецитала. Нейните изпълнения като Елизабет I (Роберто Деверьо), Лукреция Контарини (Двамата Фоскари), Донна Елвира (Дон Жуан), Алчина (Орландо Паладино), Малка Тържествена Меса от Росини с Оркестър Гевандхаус и Рикардо Шайи са издадени също на DVD.

Още

Изключителен интерес към концерта на оперната прима Александрина Пендачанска

В последните сезони Пендачанска пее в Байерише Щатсопер Мюнхен (Фиорила от "Турчинът в Италия"), Щатсопер Берлин (Агрипина, Арминда), Дойче Опер Берлин (Луиза Милер), Ла Моне Брюксел (Електра, Вителия), Щатсопер Виена (Неда от "Палячи"), Копенхаген (Вителия), Лион (Донна Елвира), Торонто (Елизабет I от "Мария Стюард"), Театро Сан Карло Неапол (Елена от "Сицилиански Вечерни"), Екс ан Прованс (Донна Елвира), Театер ан дер Вийн (Цирцея от "Телемах", Попея), Театро Реал Мадрид (Вителия), Хамбург (Донна Анна), Санта Фе (Фиделио, Саломе), Токио (Кундри от "Парсифал"), Варшава (Саломе), Баден Баден (Донна Елвира, Маргарита от "Мефистофел"), Тулон (Амелия от "Бал с Маски"), Авиньон (Лейди Макбет), както и участва в премиерната постановка за откриването на Болшой Театър на "Руслан и Людмила". В Москва също така пее Саломе и изпълнява Военен Реквием от Бритън с Лондонската Филхармония в рамките на фестивала "Мстислав Ростропович" под диригентсвото на Владимир Юровски.

Още

Александрина Пендачанска празнува 30 години на сцената

Ораториалният репертоар на г-жа Пендачанска включва Реквием от Верди, Стабат матер и Малка тържествена меса от Росини, "Цар Давид" от Онегер и др., които тя изпълнява с оркестри като Гевандхаус Лайпциг, Израелската филхармония, Филаделфийската Филхармония, Оркестъра на Майските музикални тържества във Флоренция, Оркестъра на Музикалната академия "Санта Чечилия", Националния оркестър на РАИ, Руския Национален Оркестър.

Александрина Пендачанска е пяла под палката на диригенти, като Рикардо Шайи, Мйун-Вун Чунг, Шарл Дютоа, Йезус Лопос-Кобос, Адам Фишер, Бруно Бартолети, Маурицио Бенини, Нело Санти, Бруно Кампанела, Карло Рици, Айвор Болтон, Даниел Орен, Рене Якобс, Марк Минковски, Владимир Спиваков и е била режисирана от режисьори като Сър Джонатан Милър, Лука Ронкони, Ханс Нойнфелс, Кристоф Лой, Димитри Черняков, Клаус Гут, Дамиано Микелето и др.

Наскоро, на сцената на Ла Моне в Брюксел, Александрина Пендачанска дебютира като Сантуца от Селска чест на Маскани, която е нейната 70-та роля.

Людмил Ангелов е роден във Варна. Завършва Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси "Фр. Шопен" (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската Филхармония, "Музикферайн" във Виена, "Концертгебау" в Амстердам, "Плейел" и "Гаво" в Париж, "Линкълн Сентър" в Ню-Йорк, "Ла Скала" в Милано, "Алтеопер" във Франкфурт, "Херкулес" в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, "Аудиторио Насионал" в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната Филхармония във Варшава, KBS в Сеул и много други. Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с "Grand Prix du Disque Chopin". През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър Оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали.

От 1995 свири с цигуларя Веско Ешкенази, с когото изнасят многобройни концерти в престижни зали. Тяхното дуо записва 4 компактдиска, последният от които - "Танго" - бележи двадесетата годишнина на съвместната им концертна дейност.

Снимка:Пиано Екстраваганца

Людмил Ангелов е носител на наградата Аполон Токсофорос и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал "ГЛОРИА АРТИС" за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които "Фр. Шопен" във Варшава през 2010 и 2015 г.