Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

"Ние, режисьорите, искаме да сме сериозни, драматични, дълбоки, да ни взимат тежко и насериозно, а всъщност приказките са нещото, което много ни липсва", казва младата режисьорка

Анастасия Събева и "Островът на съкровищата" (Снимки: Орлин Огнянов/ Колаж: Юлиян Илиев)

Всички обичаме приказки, но знаем ли как се пишат и умеем ли да ги разказваме?

Режисьорът Анастасия Събева е от онези "чудни" хора, които ще ви хванат ръката и ще ви поведат на приказно театрално приключение. Тя ще ви върне надеждата да мечтаете.

Последното пътешествие на талантливата театрална режисьорка е морско и ни препраща в тайнството на Робърт Луис Стивънсън и неговият "Островът на съкровищата", който ви очаква на 30 декември и на 29 януари 2019 г. на сцената на Театър Азарян.

"За мен "Островът на съкровищата" е сбъдната мечта. Приключението, за което всеки от нас мечтае от дете! Морски бури и битки, търсене на загубено съкровище и пазени тайни, които излизат наяве. Днес мисля, че имаме нужда от повече красиви, театрални, приказни приключения, които да ни вдъхновят, забавляват и осмислят."

Анастасия Събева за творческия хаос, театралната дисциплина и умението да си влюбен в това, което твориш:

Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Акостира ли "Островът на съкровищата" в сърцата на зрителите след първите премиерни спектакли? Започна ли приключението?
- Честно казано: Не знам... Тепърва ще разберем. Когато спектакълът заживее своя живот, зрителите ще се произнесат. Аз някак не вярвам на премиерната публика. За мен представлението започва да се случва най-рано след първите три/пет изигравания, но с любопитство слушам мненията на хората. Особено на по-малките.

С бурни аплодисменти посрещна публиката премиерата на "Островът на съкровищата", която се състоя на сцената на Театър Азарян на 17 декември (Снимка: Орлин Огнянов)

- Поставяла си няколко приказни истории на сцена. Как се спря точно на "Островът на съкровищата"?
- Аз обичам приказки. В началото никак не исках да правя детски представления. Бях "диво обидена" на Влади Люцканов, който почти ме принуди да направя "Алиса в страната на чудесата" преди три години. Но после започна толкова много да ми харесва.

Ние режисьорите искаме да сме сериозни, драматични, дълбоки, да ни взимат тежко и насериозно, а всъщност приказките са нещото, което много ни липсва.

Търсим ги и в живота, затова неслучайно гледаме толкова много "Игра на тронове", "Властелинът на пръстените" или "Карибски пирати" - сюжети, които са магически, приключенски, забавни и вълнуващи. Мисля си, че и на сцената има нужда да се правят такива неща.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Имаш ли си любима приказка извън театъра?
- Много. Примерно "Дивите лебеди" ми бе много любима като малка, "Алиса" ми е любима детска книга. За "Островът на съкровищата" просто реших, че хората имат нужда от такива приключенски, забавни и готини истории. И си казах: Защо не? Освен, че и аз страшно я харесвам, като история.

"Алиса в страната на чудесата" в Младежки театър "Николай Бинев", режисьор Анастасия Събева (Снимка: Гергана Дамянова )

- Трудна за разказване история. На кое залагате най-много в нея?
- На хората. Аз малко безотговорно, но за сметка на това артистично, подхождам към текстовете. Правя пета или шеста драматизация, това е отговорна работа и гледам, колкото и безсъвестно да звучи, да разчупвам нещата, защото в един момент текстът те затиска и не можеш да отговориш на всички условия, описани в литературната творба. Приказка, разказ или роман, друга специфика има литературата.

А за мен сцената е сблъсък с физическа материя, има собствен живот.

Хората с които работим техническата част много ми се смяха, защото в началото дадох един текст на актьорите, който на финала нямаше нищо общо с него. Има сцени, които изобщо ги няма в романа, но се получиха дълги, други пък са съкратени. Театърът е живо нещо. Спектакълът заживява собствен живот, независимо дори и от режисьора в един момент. За мен е важно да пазя и съхранявам това истинско случване.

Моята работа в голяма част от времето е точно това - да уловя моментите на истинска импровизация и театралните мигове, които после да съхраня. Пътят от книгата до сцената е дълъг, но изключително интересен. Ако ти хрумне идея за сцена, а нея я няма в произведението, ти я създаваш по свой начин. Например, любимата ми сцена в "Островът на съкровищата" само си я представях в началото - пиратите да разказват за какво мечтаят, ако намерят съкровището.

Тя е важна за мен, защото показва човешките им мечти, независими от обстоятелствата. Дали си пират, дали си беден или богат, дали си успял или не, мечтите ни са прости, съкровени, винаги много лични и истински. Затова и това ми е най-любимата сцена в нашето представление. И, разбира се, такава, каквато я няма в книгата. (смее се)

В музикално отношение имаме огромен лукс, че сме записвали с живи музиканти. Музиката е на моя колега актьор Стелиан Радев, който миналата година написа няколко песни за "Кралят Елен". Тази година се впуснахме в голямо приключение, защото театралната музика е нещо много сложно. Ние двамата искахме всичко да е живо: музиканти да изпеят и изсвирят дадените парчета. Хвърлихме се смело и безотговорно, но ентусиазирано, и смея да твърдя, че се получи нещо много красиво. Той не е композитор, но е страшно талантлив в това отношение.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Как си избра екипа?
- С половината са познаваме от НАТФИЗ и даже сме завършили заедно при моя професор Здравко Митков. Работили сме много. Друга част са съвсем млади колеги, скоро завършили. Това е една много приятна симбиоза, защото когато хората се обединяват в сферата на изкуството около идея, а не около институция, се получава нещо страхотно. Моята режисьорска идея бе да направим една история за пирати, съкровища, с битки, с бури, с чудесии и те казаха: Ей, супер е, участваме, защото страшно много ни кефи! Обединени сме около това, а не около някакви финансови измерения.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Различна енергия?
- Да. Енергия в различно общуване, различна атмосфера. Всички работим заедно и импровизираме заедно, хрумките, допълванията ни са общи. Това ни прави много креативни.

Егото ни на творци, отстъпва на артистизма и на идеята какво искаме да се получи. Така се работи по-свободно.

- Тази "задруга", този ентусиазъм и начин на работа ли са в основата на успеха ви в "Кралят Елен"?
- Този спектакъл създаде такова впечатление, защото ние го направихме при напълно неясни обстоятелства. Един риск, който поехме. Нямахме къде да го играем, нямахме нищо, никой не бе разбрал за това представление. Хората говореха за него буквално от уста на уста. Аз не мога да повярвам, че тази приказка е истина. Не сме молили никой, не сме имали конатакти тук в Театър Азарян. Дойде един, втори, трети... Дойде в един момент Христо Мутафчиев, и той ни удари едно рамо. Но като цяло имаше успех. Клишето, че хубавите неща се разбират от уста на уста, работи.

"Кралят Елен" в Театър Азарян , режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Имаш ли страхове за "Островът на съкровищата"? Ако не се получи същото?
- Имам, разбира се. Това е моето седмо представление и хората го очакват, а в изкуството винаги може да не се получи.

"Антихрист" в Драматичен театър - Пловдив, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Георги Вачев)

- Имаш ли слабост към някой от тези седем твои спектакъла - "Женска управия", "Антихрист", "Алиса в страната на чудесата", "Мери Попинз", "Снежната кралица", "Кралят Елен" и сега "Островът на съкровищата"?
- Не мога да кажа, че имам любим, въпреки че понякога се замислям. Всяко е много лично и няма как да не е, ако си вложил толкова време от живота си и си искал да вдъхновиш хората. Във всяко едно от тях съм оставила по нещо много, много лично.

"Мери Попинз" на сцената на Театър София, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Симон Варсано)

- А кое е различното в "Островът на съкровищата"?
- Различното е, че това е, може би, най-мащабното представление, което съм правила. Не само заради броя актьори, а от гледна точката на добрия технически ресурс, с който разполагаме. Аз се чувствам буквално като дете в сладкарница, защото мога да си играя с всичко от сценичните възможности на Театър Азарян.

Не се отказвам от нищо и постоянно си играя с морета, бури и всякакви чудесии.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Разкажи за участието на Христо Мутафчиев в спектакъла. Единственият по-голям актьор в него, всички останали сте под 30? Как се чувствате с него?
- Много е интересно и приятно. Той мисля, че истински се забавлява на нашите репетиции. Неговата основна роля е на финала на представлението, но той идва, стои, дава предложения. Виждам как този младежки дух го радва искрено.

Изключителен професионалист, въпреки нашата огромна разлика и като възраст, и като опит. В началото се притеснявах, как така аз ще режисирам Христо Мутафчиев, но работата с него е удоволствие.

Христо Мутафчиев като страховития Флинт в "Островът на съкровищата" (Снимка: Орлин Огнянов)

- "Островът на съкровищата" е...
- Това е изключително искрено представление. Хората, които участваме в него, не просто вложихме живота си през последните два месеца, а това нашата обща надежда театърът в България да започне да измества фокуса си. Не искам да съм негативна към никой, но българският театър трябва да се отвори към независими проекти. Извън щатния, държавен театър, защото огромният лукс, който имаме като независима театрална трупа, ентусиазмът, който ни води, е трудно постижим в държавен театър. Свободна, но и отговорна, същевременно креативна работа, с не толкова висок бюджет. Не парите са същинският проблем, а просто фокусът на общественото мнение.

Хората трябва да започнат да разбират, че истински качествен, хубав театър се случва и извън държавните театри. Когато творци се събират около една артистична идея, а не около заплата. Това е сложна тема, но проблемът става все по-наболял.

Всяка година излизат по 30-40 млади артисти и няма сила, която да каже кой е талантлив, кой не. В щатен театър работа имат малцина. Това е огромен артистичен ресурс и потенциал извън държавните театри и същевременно система, която не е способна да накара този ресурс да работи. Добрата конкуренция ражда добрите продукти във всяка една сфера. А при театъра тя е страшно небалансирана. Този проблем назрява с всяка една изминала година.

Аз съм много горда с тези артисти, защото всеки един от тях е пластичен, може да пее, да танцува, да свири на инструмент. Изисквам страшно много неща от тях и за мен е важно всеки един да притежава различни умения. Смея да твърдя, че те ги имат.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Как определяш театралната ни публика?
- Без да искам да съм груба, театралната ни публика в последните години не е много възпитана. Не говоря за дъвките, сникерсите и закъсненията за представление, защото това е критичен минимум. Говоря за театрален вкус и възпитание, които според мен са изостанали. Впечатленията ми са и на базата на останалите европейски държави.

Мисля, че театралната ни публика не е достатъчно образована и възпитана и затова сме виновни и ние, които се занимаваме с театър. Няма нужда да си прехвърляме вина, но това е за жалост тъжното ми мнение.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Какво би могло да се промени?
- Възпитанието на театрална публика започва от най-малките зрители. Заради това се съгласих да правя и детски представления. Когато ти възпиташ 8-10-12-годишни деца да уважават, да харесват, да търсят това изкуство, те и като порастнат ще продължат да се връщат в театралния салон. В последните години има все повече качествени детски представления, което е хубаво. Но тук идва огромната пропаст между лесносмилаемите комедии и много висок арт.

Другата крайност - претенцията да сме много артистични, много западни, иновативни, интересни, много неочаквани. Тази огромна пропаст създаде усещането в зрителя, че или не е достатъчно интелигентен за една част от театралните представления, или ще отиде на другите, които са един вид телевизионно шоу, което ще го разведри, ще мине и ще замине.

А същинската функция на театъра е да възпитава, да отглежда Хора, да ги цивилизова, да обогатява духа. Да те прави емоционално по-богат и красив човек. Колкото и да е наивно, аз продължавам да вярвам в този смисъл на изкуството, като такова.

Ако спрем да вярваме, че изкуството прави човека по-добър и по-смислен, че храни духа му, не виждам смисъл в него. Отварянето на тази огромна пропаст в българския театър и липсата на представления, които да я запълнят, е реалната причина за ниската театрална култура на българския зрител.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Следващият проект приказка ли ще е?
- Имам няколко идеи. Може би ще е Шекспир, защото аз грам не се чувствам режисьор, щом не съм посягала към него и може би пак ще го направя приказно. В момента такъв ми е светогледът и усещането.

- Как започва един ден на Анастасия Събева?
- Аз съм много закъсняващ човек, а това е ужасно (смее се).

Винаги съм в стрес, че мога да закъснея, че трябва да съм в кондиция за работа. Но за репетиция това не може да се случи и побяснявам, ако някой се влачи или не е готов. Коства ми огромни усилия, но докато сме в репетиционен период целият ми живот влиза в театъра и затова може би процесът става много личен.

Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Да разбираме, че личният ти живот е театърът? Остава ли ти време за теб?
- Тотално съм ги смесила. Цялото ми време е театър. Вечер по цели нощи мисля сцени и правя бележки вместо да заспя....

- Не е ли много изморително?
- Изморително и тъжно е, защото в един момент спектакълът минава в ръцете на артистите, а аз някак си трябва да го оставя. Сега след премиерата вече няма да съм нужна физически на представлението. Като дете, което раждаш, то си тръгва и ти вече не можеш да отглеждаш. Приключваш цялата си връзка с него в най-активния момент. Това е много тъжен етап.

"Снежната кралица" в Сатиричен театър "Алеко Константинов", режисьор Анастасия Събева (Снимка: Елена Ненкова)

- Опиши се с приказка или нещо, което ти хрумва.
- Аз съм безразсъдна, безотговорна, неорганизирана. Аз съм един ужасяващ творчески хаос.

Обичам, когато съм в кабината на представление, чувствам се като в НАСА... нещо като излитане на космически кораб (смее се). Плюс, нещо което хората намират за симпатично, да седна от време на време на пианото и да започна да свиря. Това се разминава с цялото буреносно впечатление, което нося (смее се).

- Твоето име сред българските режисьори?
- Александър Морфов... доста съм натъжена от скандалите около него. Това е режисьорът, който ме е възпитал за театър. Гледах "Бурята", може би на 12-годишна възраст, и останах влюбена в магията на сцената.

Едва ли щях да се влюбя така, ако не бях преживяла и гледала като дете такова изключително представление. Първото силно впечатление е незабравимо.

"Островът на съкровищата" в Театър Азарян, режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)

- Какво би те натъжило най-много?
- Надявам се да нямам суета като творец, но ме натъжава, когато едно представление умре преди да му дойде краят, преди да се играло достатъчно, поради някакви външни обстоятелства. Иначе гледам да не приемам нищо трагично, защото няма нищо драматично на света, както казваше Рангел Вълчанов - друг мой любим режисьор.

Хората обичаме да натоварваме събития и случки с драматизъм, но погледнати от друга перспектива или време, те изобщо не са съдбоносни.

- Как живее един млад творец в България?
- Много е трудно. Аз си повтарям, че във всяка една професия, за да си добър е трудно. И с режисурата е така, просто при нас наистина артистизмът прави хората по-егоцентрични. Аз се радвам, че все още съм влюбена в театъра и в изкуството. Това е нещото, което ме държи, и ме кара да не обръщам внимание на останалите несгоди или временни недооценености.

Всичко се преживява по-леко, ако си влюбен в професията и работата си.

- А иначе влюбена ли си?
- Иначе не съм. Била съм много влюбена, но напоследък съм влюбена в работата. Харесва ми... пък ще видим. Непредсказуемо е!

- Какво ще си пожелаеш за Новата година?
- Много внимавам с желанията, защото големите ни проблеми произлизат от това, че когато се размине реалността с това, което искаме, идва драматизмът. Единственото, което си пожелавам са представленията, които правя, да стигнат до зрителите. Понякога шеговито, понякога не, гледам винаги да ги изпълня със смисъл.

Хората да усетят, че спектаклите ми са опит, макар и наивен да направя живота по-красив, а те да преживеят нещо смислено и вълнуващо. Ту тъжно, ту смешно.

Интервю на Тина Философова

Изживейте неочакваното приключение "Островът на съкровищата" на 30 декември и на 29 януари 2019 г. от 19.00 часа на сцената в Тетаър "Азарян".

Режисьор: Анастасия Събева
Сценография и костюми: Ивайло Николов Ива Гикова
Хореография: Анна Пампулова
Музика: Стелиан Радев

Актьорски състав: Михаил Сървански, Явор Вълканов, Васил Витанов, Стелиан Радев, Елена Нацариду, Августина - Калина Петкова, Елица Костова, Нено Койнарски, Димитр Несторов, Иван Станчев, Виктор Иванов, Деян Жеков, Денис Хаят, Шахин Шехзен
Със специалното участие на Христо Мутафчиев


Анастасия Събева е завършила НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Здравко Митков.

Режисьор е на спектаклите:

- "Женска управия" по комедии на Аристофан (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов, Младежки театър "Николай Бинев" 

- "Антихрист" /драматизация и постановка/ по Емилиян Станев - Драматичен театър Пловдив

- "Алиса" /драматизация и постановка/ по Луис Карол - Младежки театър "Николай Бинев"

- "Мери Попинз" /драматизация и постановка/ по Памела Травърс - Театър София

- "Антихрист" /радиоверсия и режисура/ по Емилиян Станев - радиопиеса за Бълграско национално радио

- "Кралят Елен" /сценична версия и постановка/ по Карло Гоци - независим театрален проект

- "Снежната Кралица" /сценична версия и постановка/ по Х.К. Андерсен - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

- "Островът на съкровищата" /сценична версия и постановка/ по Р.Л. Стивънсън - Театър "Азарян", Национален дворец на културата

Носител е на отличията - НАТФИЗ НАЙ-НАЙ-НАЙ за Режисура за драматичен театър, випуск 2014, Специална награда за "Полет в изкуството" на Фондация "Стоян Камбарев" 2015 за спектаклите "Женска управия" и "Антихрист", Специална грамота за "Антихрист" по Емилян Станев - Друмеви театрални празници 2015, Грамота на Министерство на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност 2018.

Още

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Още

Никола Стоянов: Необходимостта да се яде не извинява проституцията в изкуството

Никола Стоянов: Необходимостта да се яде не извинява проституцията в изкуството

Още

Боян Арсов: Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ

Боян Арсов: Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ

Още

Августина-Калина Петкова: Правя нещото, което обичам, а това е лукс

Августина-Калина Петкова: Правя нещото, което обичам, а това е лукс

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър